Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

— Разказът ти си го бива — реши Шийла. — Вярвам ти, но все пак има доста неща, които трябва да проверим, преди да ти се доверим напълно.

— Разбира се — съгласи се Ле’лоринел и лекичко се поклони.

— Ще ни дадеш оръжията си, а след това ще ти покажем стаята, където ще се разположиш. В момента нямам работа за теб, така че ще можеш да си починеш след дългия път.

При тези думи Шийла протегна ръка. Ле’лоринел се поколеба за миг, след това реши, че самото присъствие на Шийла Крий и нейните съюзнички (особено Белани, за която елфът предполагаше, че е магьосница) прави това „доброволно“ предаване на оръжията чиста формалност. Той се усмихна и подаде меча и камата си на пиратската главатарка.

— Предполагам, че това ти се струва много забавно — сухо рече Дризт, като от време на време изхриптяваше, докато се мъчеше да си поеме дъх.

Беше се пльоснал по очи в пръстта, затиснат от тристакилограмовата пантера. Повикал я бе, за да половува, докато двамата с Кати-Бри продължаваха да се боричкат шеговито за лъжицата, но младата жена бе пошушнала нещо в ухото й, при което котката, очевидно вярна на своя пол, го бе повалила на земята с един гигантски скок.

На няколко крачки оттам Кати-Бри преспокойно похапваше.

— Е, не може да се отрече, че изглеждаш доста глупаво — призна тя между хапките.

Дризт напрегна железните си мускули и почти успя да се измъкне изпод Гуенивар, тя обаче стовари тежка лапа върху рамото му и го прикова на място.

— Продължавай да се съпротивляваш и Гуен ще има с какво да се нагости — подхвърли Кати-Бри.

Очите на Дризт се присвиха.

— Забравяш, че ще трябва да си платиш за това — тихо каза Дризт.

Кати-Бри изсумтя насмешливо и като се приближи, коленичи до него. Вдигна пълната лъжица, която държеше в ръка, духна внимателно и бавно я поднесе към лицето му само за да я дръпне обратно в последната секунда и да я пъхне в собствената си уста.

Миг по-късно усмивката й се стопи, точно както и пантерата бързо се превърна в прозрачна мъгла и изчезна въпреки протестите си — господарят й я беше отпратил и тя не можеше да не се подчини.

Кати-Бри се втурна към гората, следвана по петите от елфа.

Той бързо я застигна и я събори на земята, а после ловко я обърна по гръб и я притисна под себе си. Дърветата и гъстите храсти скриваха огъня и единствено нежното сияние на полумесеца осветяваше красивите черти на младата жена.

— На това разплата ли му казваш? — подразни го Кати-Бри, когато той затисна ръцете й.

— То е само началото — закани се той.

Кати-Бри понечи да се разсмее, ала внезапно стана сериозна и дори загрижена.

— Какво има? — попита наблюдателният елф и пусна ръцете й.

— Ако имаме късмет, скоро ще открием Уолфгар — рече тя.

— Така се надяваме — съгласи се Дризт.

— И как се чувстваш при тази мисъл? — попита направо Кати-Бри.

Дризт се поизправи и я погледна изпитателно:

— Какво имаш предвид?

— Ревнуваш ли? Боиш ли се, че завръщането на Уолфгар (в случай, че той поиска да се върне с нас) може да промени някои неща, които би предпочел да си останат същите?

Дризт се засмя безпомощно, обезоръжен от прямотата на младата жена. Между тях се разгаряше нещо много специално, нещо, което се бе зародило отдавна, но което въпреки това си оставаше все така изумително и неочаквано. Някога Кати-Бри обичаше Уолфгар и щеше да се омъжи за него, ако йоклолата не го бе отвлякла и всички не го бяха сметнали за мъртъв. Какво ли щеше да се случи, ако Уолфгар се завърнеше сред тях сега — не онзи Уолфгар, който бе избягал, не Уолфгар, който бе ударил Кати-Бри, а мъжът, когото познаваха някога, мъжът, който бе спечелил сърцето на младата жена?

— Дали се надявам завръщането му да не се отрази на нашите отношения? — попита Дризт. — Разбира се. В такъв случай наистина ли се надявам Уолфгар да се върне? Разбира се. Надявам се и се моля да е успял да излезе от мрака, който го беше погълнал, и отново да се е превърнал в човека, когото някога познавахме и обичахме.

Кати-Бри не го прекъсна, просто си лежеше и го гледаше с искрен интерес, сякаш очакваше още нещо.

Елфът сви рамене:

— Не искам да живея заслепен от ревност. Още по-малко пък искам да гледам по този начин най-близките си приятели. За мен завръщането на Уолфгар е също толкова важно, колкото и за теб. Щастието ми ще бъде неимоверно по-голямо, ако доблестният варварин, с когото някога воювахме рамо до рамо, отново стане част от живота ми.

Дризт помълча малко и продължи по-тихо, ала уверено, със същата решителност, която го бе накарала да напусне злия Мензоберанзан и го бе превела през толкова много трудности впоследствие:

— А що се отнася до нашата дружба и онова, в което тя може да се превърне… — той сви рамене и по устните му пробяга топла усмивка. — Опитвам се да живея живота си по най-добрия възможен начин. Постъпвам честно, воден от най-добри намерения и желание за разбирателство и се надявам на щастлив изход от всяко наше начинание. Не мога да бъда друг, независимо дали Уолфгар ще се завърне, или не. Ако ни е писано да бъдем нещо повече от приятели, ако сърцата ни наистина го искат, така да бъде. Ако не…

Той замълча, сви рамене и отново се усмихна.

— Приказваш ли, приказваш — рече Кати-Бри. — Никога ли не ти хрумва да замълчиш и просто да ме целунеш?

— По-тихо, глупаци такива! — тихичко се скара Гейзел, когато светлините на пристанището изникнаха пред малката лодка. — Искам да слезем на брега, без да ни усетят.

Тримата гребци, грамадни полулюдоеди, които просто не можеха да пипат по-леко, замърмориха, но се опитаха да не вдигат толкова шум. Не успяха, разбира се, но Гейзел не каза нищо — знаеше, че правят всичко по силите си. С какво облекчение щеше да се раздели със сегашните си спътници, чиито имена не знаеше, но които за себе си беше кръстила Буцата, Сръдльото и Тъпака.

Седнала на носа, тя се взираше към брега, търсейки пътеводна светлина. Беше идвала в Града на бездънните води безброй пъти и отлично познаваше бреговата линия. Най-важното сега бе да избегне доковете, където акостираха големите кораби. Вместо това смяташе да хвърли котва встрани от тях, където охраната бе много по-слаба и където няколко жълтици можеха да осигурят всекиму временно място за акостиране.

Гейзел с облекчение забеляза, че тази вечер на пристанището почти няма войници. Лодката подмина големите докове и продължи на юг, незабелязана, въпреки плясъка на греблата.

Гейзел се обърна и подаде три стъкленици на едно от чудовищата:

— Изпийте го и ще се преобразите в хора — обясни тя и когато видя похотливата усмивка на чудовището, уточни: — В мъже. Шийла Крий никога няма да допусне да се превърнете в жени, дори за няколко мига!