Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Дризт потръпна уплашено и се впусна в нова атака, ала Блуг не отстъпи, готов да понесе ужилването на двата ятагана, в замяна на разкрилата му се възможност за удар по главата на мрачния елф.

Удар, който едва не строши черепа на Дризт, пропускайки целта на милиметри.

Дризт заби двете си оръжия в тялото на людоеда и побърза да отскочи встрани, ала звярът изобщо не изглеждаше да е пострадал сериозно, макар от многобройните му рани да бликаше кръв.

Дризт не можеше да не се запита колко ли удара ще трябва да нанесе на звяра, за да го повали.

И с колко ли време разполага, преди на помощ на противника му да се притекат още чудовища.

И най-вече — кога ли елфът, който изглеждаше толкова самоуверен и спокоен, ще реши да се включи в схватката.

С името на Темпос на уста, име, което някога бе пътеводната светлина на войнския му живот, синът на Беорнегар тичаше по криволичещата пътека. Понякога от дясната му страна нямаше нищо, понякога се появяваха ниски, каменни стени. Понякога склонът вляво от него бе стръмен, почти отвесен, а после ставаше полегат и му позволяваше да огледа могилата.

Позволяваше и на стрелците, скрити между скалите над него, да се прицелят по-добре.

Ала Уолфгар не спираше. Достигна място, където пътеката престана да се изкачва и иззад завоя, отвъд който тя се разширяваше, чу людоеда, който хвърляше камъни. С безмълвна молитва към Темпос, варваринът се хвърли натам. Изрева, когато звярът го видя, и побърза да приклекне, когато той запрати по него камъка, който държеше в ръце.

Скалният къс не улучи и чудовището посегна към тежката си сопа, ала Уолфгар беше прекалено бърз, за да успее то да я вдигне навреме. В гърдите на варварина бушуваше твърде голяма ярост, твърда силен войнски плам, за да може чудовището да устои на удара му. Алебардата се заби в гърдите му със страховита сила и то политна назад, блъсна се в каменната стена и издъхвайки, се свлече на земята.

Ала още докато отскачаше, Уолфгар разбра, че и неговото положение не е за завиждане — съвсем ясно бе усетил как при удара дръжката на алебардата се пропуква. Все още не се беше разцепила напълно, ала оръжието вече не бе така здраво както преди. На всичко отгоре точно в този миг върху склона на могилата зейна дупка и от скрития дотогава тунел с рев на уста изскочи един полулюдоед, следван от дребен, грозноват мъж и рижа жена с властен вид.

Една стрела иззвънтя и отскочи от камъните до Уолфгар и той разбра, че на това прекалено открито място ще трябва да се придържа плътно до могилата.

Нахвърли се върху полулюдоеда, ала бързо спря, когато го видя да свежда глава и да се извърта на една страна, с явното намерение да се блъсне в него с все сила. В този миг Уолфгар беше безгранично щастлив, че е получил войнската си подготовка от Дризт До’Урден; че елфът го бе научил как да се отбранява с хитрост и пъргавина, вместо да понася всички вражески атаки и да отвръща със същото, с надеждата да се окаже по-издръжлив от нападателя си. Той направи крачка встрани и протегна крак, а когато чудовището мина покрай него олюлявайки се, се обърна, мушна дръжката на оръжието си под едната му ръка и натисна.

Чудовището политна напред и (за искрено облекчение на Уолфгар) падна през ръба и се затъркаля надолу по склона. Варваринът нямаше представа колко далеч ще се приземи звярът, но поне засега бе успял да го извади от битката.

И то тъкмо навреме, защото дребният пират вече бе стигнал до него и той трябваше да полага немалко усилия, за да отбива меча му. И сякаш това не стигаше, ами и рижата жена се включи в схватката — тя заобиколи алебардата и със забележителна ловкост принуди Уолфгар да отстъпи назад, за да избегне оръжието й.

Биваше си я, варваринът веднага разбра това. Ако искаше да има какъвто и да било шанс срещу нея, щеше да му се наложи да вложи всичките си умения и цялата си енергия. Точно затова реши да рискува и неочаквано пристъпи напред. Мечът на мъжа го улучи, ала ударът беше слаб, тъй като в мига, в който пиратът замахна, Уолфгар хвана алебардата само с една ръка и стовари пестника си в лицето на мъжа, тъкмо когато по лицето на злодея плъзваше тържествуваща усмивка. Преди мечът да успее да нанесе каквато и да било вреда, пиратът вече бе отхвръкнал назад и се свличаше върху камъните.

Оставаше единствено Шийла Крий… а че това бе самата тя, варваринът изобщо не се съмняваше. Какво не би дал Шийла да държеше в десницата си неостър меч, а Щитозъб, за да може той да повика магическото оръжие и да го обърне срещу нея!

Щитозъб обаче го нямаше и Уолфгар бе принуден да се отбранява ожесточено срещу несъмнено опитната си противничка. Мечът на Шийла се стрелкаше ту насам, ту натам, тя самата също не спираше нито за миг и след едно рязко завъртане замахна към врата на варварина толкова ловко, че той бе принуден да отстъпи назад. Излязъл от прикритието на могилата, той начаса получи стрела в рамото.

Усмивката на Шийла Крий стана още по-широка.

В този момент от тунела изскочи нов людоед, над главата на Уолфгар се разнесе гръмовен рев, последван от друг, този път нейде под него — поспънатият преди малко людоед очевидно бе тръгнал нагоре.

— Трябвате ми! — извика Уолфгар на приятелите си, ала вятърът удави отчаяния му зов.

Където и да бяха, Бруенор и Кати-Бри нямаше да го чуят, сигурен бе в това. Дръжката на алебардата отново изпука в ръцете му — нищо чудно да станеше на парчета още при следващия удар.

Той пристъпи напред и наляво, опитвайки се поне малко да позабави новодошлия людоед. В този миг обаче зърна на входа още една човешка фигура, най-вероятно — поредния пират, и разбра, че е обречен.

Дризт нанасяше удар след удар, използвайки тясното помещение и ниския таван срещу огромния людоед. Чудовището би било много по-страховит противник на открито, особено когато Щитозъб бе у него. Тук обаче, където движенията на звяра бяха по-бавни от обикновено, Дризт бе твърде бърз и твърде опитен за него.

Върху тялото на Блуг се появяваха нови и нови рани и много скоро той закрещя на елфа да му се притече на помощ.

Елфът наистина се размърда и Дризт начаса си изготви нова тактика, която щеше да държи людоеда между него и този нов противник. Преди обаче да успее да я приложи, чудовището се олюля и политна напред, а върху бедрото му зейна дълбока рана. Елфът с маската се усмихна жестоко.

И Дризт, и Блуг го изгледаха изумено.

Елфът отново заби меча си в тялото на людоеда, който изрева и рязко се обърна. Ятаганът на Дризт потъна в единия му бъбрек.

Блуг се въртеше ту на едната, ту на другата страна, хванат натясно между двамата опитни войни, но така и не успя да се съвземе от първоначалната изненада и грозната рана.