Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Силен грохот съвсем наблизо накара Бруенор да се обърне, тъкмо навреме, за да види как мечът на Кати-Бри потъва в плътта на Чогуруга, посичайки дори костите й.

Людоедката се свлече на пода.

В същия миг Щитозъб строши черепа на последното чудовище и то се строполи върху мъртвия си другар.

— Насам! — извика Морик откъм вратата и посочи един коридор, който се изкачваше нагоре.

Бруенор се позабави малко, за да изчака Кати-Бри, която се бе навела да вдигне изпуснатата от Чогуруга стъкленица.

— Само да разбера кой продава подобни неща на людоеди, ще го направя на парчета! — гневеше се джуджето.

В другия край на стаята Морик неволно прехапа устни. Отлично знаеше откъде са се взели отварите, тъй като с очите си бе видял алхимическата работилница на Белани.

Приятелите поеха по коридора, в който се намираха покоите на Шийла Крий. Мъчителен стон, долетял иззад една от петте врати, привлече вниманието им и Бруенор, с типичен джуджешки финес, я изкърти, без да му мисли много-много.

Там, смъртно ранени, лежаха Дризт и Ле’лоринел.

Кати-Бри нахлу в стаята веднага след Бруенор и се насочи право към Дризт; той обаче вдигна ръка.

— Спаси я! — немощно помоли той. — Трябва да я спасиш!

После се свлече, в безсъзнание на пода.

Уолфгар спря на прага, изгубил ума и дума от ужас, ала Морик дори не забави крачка, а се втурна право към покоите на Белани, молейки се тя да не е запечатала вратата с някой междупространствен портал.

Нахлу в стаята и се закова на място, когато наблизо някой изписка уплашено. Обърна се и видя един полуръст да се измъква от примката на лепкава, магическа мрежа.

— Кой си ти? — попита Риджис и побърза да извади рубинения медальон. — Виж какво си имам!

— Къде е магьосницата? — нетърпеливо попита Морик, без дори да забележи вълшебния камък.

Риджис посочи вратата, която водеше към скалната тераса, и Морик хукна натам. Полуръстът сведе поглед към медальона и се почеса по главата, чудейки се защо ли този път не бе подействал. Добре поне, че дребният мъж очевидно бързаше твърде много, за да се занимава с него.

Кати-Бри спря, смутена от болезнената настойчивост в гласа на приятеля си и изненадващата му молба. Тя се обърна към падналата девойка, чието дишане бе също толкова мъчително, колкото това на Дризт, сякаш всеки дъх можеше да й е последен.

— Как ли пък не! — изрева Бруенор и грубо изтръгна стъкленицата от ръцете на дъщеря си.

Кълнейки люто, той отиде при приятеля си и изля лековитата отвара в гърлото му.

Дризт се разкашля и дишането му начаса стана по-леко.

— Гоблините го взели! — отчаяно извика Кати-Бри и като изтича до Ле’лоринел, внимателно повдигна главата й от пода и се вгледа в очите й.

Безжизнените й очи.

Ле’лоринел издъхна в мига, в който Дризт До’Урден отвори очи.

— Елате бързо! — повика ги Риджис от вратата, но онемя, виждайки Дризт да лежи на пода, тежко ранен.

— Какво става, Къркорещ корем? — попита Бруенор.

— М-м-магьосница — заекна Риджис, без да може да откъсне поглед от Дризт. — Ъ-ъ-ъ… Морик тръгна след нея.

И той махна с ръка зад себе си, без да отделя очи от елфа.

Уолфгар веднага се втурна натам, а Бруенор повика Кати-Бри, която тъкмо коленичеше край Дризт.

— Вземи си лъка! Ще имаме нужда от него!

Младата жена отправи безпомощен поглед към Дризт, разкъсвана от колебание, ала Бруенор я дръпна.

— Върви! — настоя той. — Не ме бива да убивам магьосници. Лъкът ти ще ни свърши къде-къде по-добра работа.

Кати-Бри се изправи и изтича навън.

— Викай, ако се мерне някой людоед! — догони я гласът на Бруенор.

Белани, която с мъка бе успяла да се спусне по южния склон на могилата, изруга тихо, когато видя „Кървавия кил“ да се отдалечава заедно с отлива. Палубата беше пълна с пирати, сред които ясно се открояваше Шийла Крий — ранена, но не и прекършена, тя раздаваше заповеди на екипажа.

Белани начаса подхвана магия, която щеше да я пренесе до кораба. Почти бе свършила и тъкмо изричаше последните думи от заклинанието, когато някой я сграбчи изотзад.

Ужасена, тя се обърна и видя ухиленото лице на Морик, който я бе хванал през кръста.

— Пусни ме! — нареди Белани.

— Недей! — поклати глава Морик. — Недей. Моля те.

— Глупако! — извика Белани, мъчейки се да се отскубне. — Те ще ме убият! Можех да те довърша, но не го сторих! Можех да довърша и полуръста, но…

Гласът й изведнъж заглъхна, когато на пътеката се появи огромният варварин.

— Какво направи! — съкрушено простена Белани.

— Нима не пожали живота на полуръста? — попита Морик.

— Нещо повече! Сама го освободих от магическата примка! — предизвикателно отвърна Белани, но после млъкна, защото Уолфгар вече беше при тях и я гледаше заплашително.

— Коя е тя? — свирепо попита той.

— Страничен наблюдател и нищо повече — увери го Морик. — Невинна е.

Уолфгар присви очи и изпитателно се взря в лусканеца и непознатата жена, а по лицето му се изписа неприкрито недоверие.

Само че по-рано този ден Морик му бе спасил живота и варваринът не каза нищо.

Внезапно очите му се разшириха — беше забелязал бързо отдалечаващия се кораб. Без да губи и миг, той скочи върху една скала, за да вижда по-добре, и вдигна Щитозъб над главата си с намерението да го хвърли.

Ала „Кървавия кил“ бе твърде далеч.

В този момент се появи Кати-Бри и начаса се прицели.

— Червенокосата — посъветва я Морик, при което Белани го смушка в ребрата и го изгледа намръщено.

В действителност, Кати-Бри вече се беше прицелила в Шийла Крий, която се забелязваше отдалеч, но после се разколеба и вдигна глава, за да се огледа по-добре. По високите вълни, които се разбиваха в кораба, разбра, че заливът е пълен с подводни скали — изискваше се голямо умение, за да се изведе корабът в открито море невредим.

Младата жена отново вдигна лъка си, плъзвайки изпитателен поглед по палубата.

Миг по-късно откри щурвала и кормчията и стреля.

Пиратът се олюля и се свлече на земята, без да пуска щурвала, който се завъртя рязко.

„Кървавия кил“ се люшна на една страна и направи остър завой. От всички страни към щурвала се завтекоха моряци, в отчаян опит да го овладеят.

Изведнъж нещо изскриптя зловещо — корабът бе налетял върху остра подводна скала, и тласкан от вятъра в платната и отлива, не можа да спре. Корпусът се пропука от носа до кърмата.

Мнозина бяха изхвърлени през борда от страховития удар, други сами наскачаха в ледените води, когато корабът започна да се разпада под краката им, трети отчаяно се вкопчиха кой където свари, борейки се за живота си.

Насред целия този хаос Шийла Крий стоеше гордо изправена, без да сваля предизвикателен поглед от Кати-Бри.