Неизв. - Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце

- Да не си посмяла никога да ми пожелаваш покой! - изръмжа Инсурет. - Змия такава. Мазна курва. Да не чувам думата покой от твоите уста в мое присъствие. Ясно ли е?

Тианет приклекна, за да събере парчетата от статуята -остави ги върху близка полица, а след това скръсти ръце и сведе глава в манофлексия като молба за прошка към Богинята.

- Да, мамо. Лека нощ.

Докато излизаше, майка и не обели и дума.

46

Отвън я чакаше баща и. Момичето потърси някакви признаци на гняв по лицето му, но той се бе вторачил с изтощен израз в завесата към стаята на Инсурет.

- Добре се справи - отбеляза мъжът.

Тианет кимна. Невъзможно бе човек да се справи добре с Инсурет, но при всеки провал съществуваха някакви степени.

- Оправиха ли се всички гости?

- Да. - Той кимна към слугите на пост и подаде ръка на дъщеря си, която, разбира се, не я отблъсна. Поведе я към нейната стая. - Какво искаше Супериорът?

- Да узнае как е умрял Канвер, татко.

- И какво му каза?

- Че нашият благороден братовчед е починал в съня си.

Той се засмя и погали ръката и.

- Добро момиче. Тази вечер събрах куп комплименти по твой адрес.

Видяла го в добро настроение, тя се осмели да попита:

- И каква част от тях бяха придружени от предложения за женитба?

Той се усмихна.

- Четири само тази вечер. Добре върви, а? Ще има и други, след като се приберат по домовете и преценят хубавичко дали са достойни за тебе. Ще позадържа неколцина на въдицата известно време, но ти не бери грижа. - Отново погали ръката и.

- Няма да те дам на някой жалък чиновник или търговец. Имам по-добър кандидат наум.

Някой благородник от Кисуа? Това се зачуди Тианет, но прояви благоразумието да не попита. Така би проявила интерес, желание да се махне оттук. Каквото, естествено, не би било възможно да изпитва.

Завиха зад ъгъла и поеха по коридора към нейната спалня.

- Супериорът предложи да изпрати при мама някой Лечител - каза тя. Може би чутото щеше да завладее съзнанието му.

- Напомних му, че това е против обичаите ни.

Бащата изпръхтя.

47

- Той е глупак. Виж, предшественикът му… знаеше си работата. Може би заради това го и убиха Бирниците. В наше време Хетава дава мило и драго да изглежда безобиден, безопасен за кисуатците и всички останали… - Стигнаха прага на Тианет. Той се извърна към нея и хвана бузата и в шепа. - Стига вече политика. Уморена ли си?

Тя пусна принудена усмивка с надежда да го смути, както успяваше да смути с нея толкова други хора.

- Много, татко, след тази дълга вечер.

- Разбирам. - Той се усмихна и дръпна завесата пред нея, за може да влезе в стаята си. - Ще бъдем бързи… и тихи, та да не събудим някого от нашите гости. Нали?

За един кратък миг я обзе порив да изпищи. Къщата бе пълна с народ - един писък щеше да събуди всички. Дали и Супериорът бе останал за нощувка? Ако обвинеше баща си в поквара пред него и пред гостите, Хетава със сигурност щеше да започне разследване. Щяха да дойдат Бирниците. Би могла да им покаже мъничката наранена Тантуфи за доказателство -възможно бе дори Инсурет да се окаже дотам с ума си, че да потвърди обвинението. Може би Бирниците щяха да избият цялото семейство, за да отърват Гуджааре от подобна напаст. И тогава Тианет и Тантуфи щяха да бъдат най-накрая свободни - по един или друг начин.

Само че този порив, също както хиляди други, заглъхна така внезапно, както я бе завладял. Не бе познала истинска надежда от години. През повечето дни - добрите дни - не изпитваше абсолютно нищо.

И така, Тианет влезе в стаята си, отиде до леглото, като не отделяше поглед от стената насреща. Той дръпна завесата и отиде при нея.

- Обичам те, Тианет - промълви. - Знаеш го, нали?

- Да, татко - отвърна тя.

- Доброто ми момиченце - прошепна той и се наведе да я целуне.

48

4

GGD

Безсъница

Сунанди Дже Калаве, Глас на Кисуатския протекторат и управител на Гуджааре от името на Протекторите, не се радваше на здрав сън. Всяко раздвижване нощем я будеше. Дори лекият ветрец, който полюляваше завесите на леглото и, можеше да я държи будна до зори. В годините, след като се омъжи, тя привикна към това положение. Винаги държеше край леглото разредена с вода медовина, пъдеше съпруга си на някоя кушетка в дневната, ако захъркаше, или пък самата тя отиваше там, за да не го буди. Спеше по малко - на пресекулки, грабваше някоя кратка и недостатъчна порция отдих. Често се будеше по-уморена, отколкото бе легнала.

Неизбежно настъпваха нощи, когато не помагаха нито успокояващи напитки, нито броенето на четворки. В такива моменти отиваше в кабинета си да работи, та поне времето да не отиде нахалост. Или пък излизаше на балкона в Яна-ян, за да вдигне поглед към Спящата Луна, да поеме нейната сребриста и многоцветна светлина и да не мисли за нищо.

Този път обаче застина стресната, защото балконът бе вече зает.

49

- Не викай - обади се Бирник Ниджири. Той седеше с един крак върху парапета, а другия бе провесил от осем етажа височина. Гледаше я с развеселени очи. - Военният ти съпруг ще вземе да долети тук с оръжие в ръка, та да смути покоя на целия дворец.

Сунанди издиша въздуха, който бе поела, за да извика, и пристъпи навън.

- Това няма как да се случи, ако не стоеше кацнал тук като някакъв скайрер, който дебне мишки.

- Аз съм Бирник, Дже Калаве. Да не искаш да се изтъпаня пред главния вход с почетна свита? Или да проводя вестители, та да съобщят за пристигането ми? Ти би трябвало така или иначе да ме очакваш.

Тя завъртя очи, преди да седне до него на парапета.

- Очаквах те по здрач. Изпратих да те повикат веднага след като проклетите банбарци престанаха да тормозят града тази сутрин. - Ядът и премина, засенчен от безпокойство с интимен характер.

- Отдавна ли си тук? - Беше се любила с Анци малко преди полунощ.

Той се усмихна. Лунната светлина го направи за кратък миг по-млад - повече напомнящ момчето, с което се бе запознала преди десет години. През това време бе порасъл и юношеската му красота бе узряла в корава елегантност, но той си оставаше все още млад, дори по стандартите на Кисуа, където хората не живееха толкова дълго. Професията му го правеше да изглежда по-стар от годините си.

- Ако бях дошъл по-рано - отвърна той, - сънят щеше също толкова по-рано да те тласне към балкона.

Трябваше и миг, за да схване смисъла на казаното, а след това я обзе желание да го убие.

- Кеб-на! Знаеш, че мразя да ми ровиш в сънищата.

Той не отвърна нищо. Само я гледаше и миг по-късно Сунанди въздъхна. Разбира се, че щеше да рови, когато и както намери за добре - той беше Бирник.

50

- Искам да ти кажа - смени темата тя, - че тия банбарски нападения трябва да престанат.

Той продължи да я наблюдава мълчаливо, може би защото знаеше колко много я дразни проклетата му гуджаарейска сдържаност или пък просто защото няма какво да отговори.