Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Обичам дрехите. Красиви са. Но когато плуваш, най- добре е да си гола.

Сойер погледна кьм Аника, отмести очи.

Сега пък ще си мисля за това.

Достатьчно, приятел! Аз нямам желание да се спускам в стриптийз бар. Слънцето залязва - добави Райли.

И се задава буря, помисли си Саша.

След като оръжията бяха раздадени, те свалиха долу останалия си багаж. Ако им се наложеше да отстъпят, щяха да разчитат на Сойер и да оставят онова, което той не може да пренесе.

Хапнаха по-скоро за да имат енергия, а не защото из­питваха глад - напрежението от очакването изместваше всичко останало.

Когато стрелките на часовника наближиха полунощ, Саша се изправи.

Какво има? - попита веднага Бран. - Какво виждаш?

Чувам! Чувам я как ги призовава! Пее им. Събира армията си.

Да се приготвяме тогава! - Когато Райли стана, Ани­ка постави ръка върху главата на кучето.

Аполон. Трябва да го затворим вътре, така ще е в безопасност.

Той ще се измъкне. Аз ще го наглеждам.

Странно, помисли си Саша - докато заемаха позиции,

двама по двама, на просторната зелена морава, - че усеща­ше толкова много уплаха и толкова много облекчение едновременно.

Страхът нямаше място в тази комбинация. Огнената звезда беше в безопасност, извън досега на Нереза, помисли си тя. Ако оцелееха тази нощ, щяха да започнат да търсят следващата. Ако не успееха, някой друг щеше да се заеме със задачата. Саша се протегна и улови ръката на Бран.

Каквото и да се случи, през последните две седмици получих повече, отколкото съм се надявала някога.

A ghra. - Той поднесе ръката й към устните си с хлад­на решимост. - Ще получиш още.

Те идват! - Тя пусна ръката му, за да приготви арба­лета си.

Преди бяха идвали на рояци, като облак, но сега дойдо­ха като приливна вълна, която затъмни звездите и светли­ната от изтъняващата луна.

Зловещ шум изпълни въздуха.

Бран изстреля светкавица, освети ги - болните жълте­никави очи и страховитите зъби, разперените, остри като бръснач криле. Тя си помисли, че става свидетел на идва­нето на ада на земята. После изпрати първата стрела и престана да мисли.

Нападателите им приличаха на черен мазен дъжд, пи­щяха, докато пронизваха въздуха с нокти, които пробляс­ваха зловещо в светлината, изпращана от Бран.

Светът на Саша се сви до конкретни действия - зареди, прицели се, стреляй. Край нея отекваха изстрели, разнася­ше се ужасният звук от стомана, разсичаща грапава плът, проблясваше светлина, изскочила от гривните на Аника.

Бран отпуши първото шишенце и в лумналата ярка светлина плисна мазна кръв.

Те продължаваха да прииждат.

Тя не отстъпи от позицията си, въпреки че над земята се издигна тънка мъгла и засъска като кълбо змии; биеше се, опряла гръб в гърба на Бран. Но мъглата впи ледени зъби в ботушите й, опитваше се да я откъсне от него.

Не се отдалечавай! - извика Бран и изпрати огън в мъглата.

Тя изпищя и избухна в пламъци.

Когато колчанът на Саша се изпразни, тя започна да използва ножа си, юмруците си, краката си; проправи си път, за да събере окървавените стрели и да презареди. Още едно шишение експлодира. И още едно. И от черното небе се изсипа още кръв.

Сега! - Бран я хвана за ръката, после извика на Райли да отпуши първата бутилка. - Дръж се! - извика на Саша и уви здраво ръка около кръста й. Не беше като летене - макар тя да си го бе представяла точно така. Беше като пътуване с ракета - толкова горещо, толкова бързо, че всичко се замъгли от скоростта.

Изведнъж тя се оказа на носа с него, както бе станало в съня й.

Стой зад мен или ще те върна обратно, кълна се! - Той я притегли към себе си. - Каквото и да се случи, стой зад мен! - Впи устни в нейните, целувката му беше толкова огнена, колкото и полетът. - Обичам те - прошепна той, после се обърна да призове бурята.

Тя си помисли, че знае какво да очаква. Беше го съну­вала, нали? Отново и отново. Но не знаеше какво може да призове той, над какво може да властва, какво може да рискува.

Когато Бран вдигна ръце, всичко се разтресе - въздухът, земята, морето отдолу.

В това място, в този час, призовавам всички могъщи светове. Дайте ми от силата си, през сушата, през морето, и нека тя се надигне, мощна и яростна, и отърве света от тази чума. Проехти, гръмотевицо!

Тя изтрещя като оръдейна стрелба.

Разкъсайте ги с гласа си, светкавици! Изпепелете ги с жежкия си син пламък!

Мълниите прорязаханебето, ослепителни и електрико- восини.

Изгорете тъмнината, спуснала се отгоре ни! Изпратете вихрушки на пътя им, нека се пръснат като пепел в нощта! Излейте дъжд като изгарящо наводнение, нека се удавят в собствената си черна кръв!

Саша се беше свлякла на колене, разлюляна от отпри­щените от Бран сили. Вятърът фучеше и разкъсваше дре­хите й, въпреки че от проливния дъжд бяха залепнали за тялото й.

През виелицата виждаше как земята долу проблясва - шишенца експлодираха с ослепителна светлина, пробляс­ваха остри като нож лъчи, последвани от внезапния удар на светкавица.

И стотици, може би хиляди крилати тела се завъртаха във въздуха, политаха надолу с писъци, които ехтяха в ушите й.

И да, той беше бурята! Пламтеше в синьо като светка­виците, които призоваваше с вдигнати високо ръце, от пръстите му струеше ярка светлина.

Въпреки лютата битка Саша вече предвкусваше победа. Те успяваха да отблъснат мрака.

Изведнъж, насред бурята, пристигна Нереза. Черната й като нощта коса се развяваше на вятъра. Очите й пробляс­ваха в тъмнината, пълни с омраза, с ярост и ужасяваща мощ.

Беше яхнала триглав звяр със зинала паст и дълги, стрелкащи се езици.

С подигравателен смях блокира една светкавица, насо­чена към нея, улови друга и я вдигна като копие.

Нима си въобразяваш, че жалката ти сила ще ме спре! - Мощният й глас отекна като гръм. Предчувствието за победа се превърна в леден страх.

Аз съм богиня! Аз управлявам мрака, а твоята свет­лина е като гаснещ пламък в сравнение с моята мощ! Ще изпия кръвта ти, магьоснико, и ще изсмуча мозъка на яс- новидката! - Тя погледна надолу, когато видя там да екс­пл одира светлина. - А когато свърша с вас, ще нарежа останалите на парчета и ще нахраня кучетата си с тях! Дайте ми звездата и ще живеете!

В отговор Бран метна нова синя светкавица и опърли люспите на звяра, който бе яхнала Нереза. Той изписка от болка и се издигна нагоре.

Умри тогава, а когато приключа с теб, просто ще взема това, което е мое!

Светкавицата в ръката й стана черна. Когато я изстреля срещу Бран, Саша изкрещя, но викът й бе заглушен от бурята. Той издигна срещу Нереза стена от светлина, от която потрепериха дори скалите.

Тя го нарани. Саша усети болката му, почувства как част от силата му се стопява. Един от езиците на звяра се стрел­на навън и пропусна на косъм сърцето му. Бран се олюля от усилието да блокира удара.