Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Не мога да я удържа, Саша! Трябва да те върна обрат­но ! Кажи на Сойер...

Не! - Тя напрегна всичките си сили и се изправи. Макар че той пламтеше като факла на фона на мрака, тя обви ръце около него. - Вземи каквото имам, каквото съм! Вземи го, почувствай го! Използвай го! Обичам те! По­чувствай го!

Саша се отвори докрай, изля всичко свое в него. Позна­ваше силата му, дъха и дълбочината й, познаваше куража му, страха му - но само когато ставаше дума за нея. Точно както познаваше презрението на Нереза, така знаеше и какво ще каже богинята, преди думите да последват кън­тящия й смях.

Любов? Само смъртните се прекланят пред любовта. Тук тя няма власт!

Грешиш, помисли си Саша, и затвори очи. В нея е ця­лата сила на света!

Тя почувства как любовта й нахлува в Бран като лъч светлина, прилепи се още по-плътно към него, дори когато потрепери от мощта й. Онова, което той метна към Нереза, експлодира като слънце. Звярът замаха с лапи във въздуха, сякаш се опитваше да избяга от него. С пламнали от ярост очи Нереза се опита да насочи чудовището към Бран, но следващият удар го накара да изпищи от болка и то полетя към морето. Зашеметена, Саша видя как косата на Нереза посивя като камък, а лицето й се сбръчка като сухо листо. Богинята се обви в мрак и изчезна.

Краката на Саша изведнъж омекнаха и тя се строполи без дъх на земята.

Над главата й звездите отново засияха ярко, а луната се понесе плавно по небето, ясна и бяла.

Когато Бран се отпусна до нея, в него все още пробляс­ваше мощ.

Добре съм! - Тя потърси ръката му и това, което бяха направили заедно, зазвуча като музика в сърцето й. - Прос­то имам нужда... да си поема дъх. Ти я надви! Тя изчезна! Тия надви!

Ние! - Той я притегли нежно към себе си, притисна устни към бузите й, слепоочията й, устата й. - Ние. Ти беше права от самото начало, фейд. Аз се нуждаех от теб. Щях да се проваля, ако ти не беше до мен.

Останалите! Трябва да видим дали някой не е ранен.

Просто ме прегърни.

Тя обви ръце около врата му.

С удоволствие!

Кръвта се бе пръснала като черни сенки по земята, раз­плискала се бе като мръсен дъжд върху цветя и храсти. Вонята й се носеше във въздуха заедно с миризмата на пот и опърлена трева. Но всички, на които Саша държеше, бяха там - пострадали, но живи.

Райли, с ръка върху главата на Аполон, пъхаше писто­лета в кобура си.

Какво яздеше тя? Триглав пес от ада? - пошегува се

тя.

Да, нейна собствена версия. - Бран пристъпи към Райли, постави ръка на бузата й, върху пламтящите черве­ни изгаряния, които продължаваха надолу към шията. - Не си стояла достатьчно надалеч.

Не ми напомняй! Ядреният ти холокост ме запрати цели двайсет стъпки назад. Добре че не съм от суетните! Е, може и да съм... Както ида е, надявам се даме оправиш. Боли адски - поде тя, после въздъхна дълбоко. - Или поне болеше. Благодаря!

Той бе използвал възможностите си да облекчи болката и щеше да направи още, когато се прегрупират.

Имам отвари, които ще оправят лицето ти и ще из­глеждаш по-хубава и отпреди.

Разкрасяването ще ми се отрази добре. Както и да е.

Райли огледа бойното поле. - Надявам се да можеш да оправиш и тази каша. Няма да ви търся друго място, ако оставим това така.

Ще имам грижата. Други рани? - попита Бран, макар Саша вече да оглеждаше едно сериозно ухапване върху рамото на Аника.

Ти й срита задника! - Сойер измъкна голяма кърпа от джоба си, уви я около кървящата си мишница. - Шоуто си го биваше!

Не се репчи толкова! - Райли го побутна с бедро. - По-добре да почистим тук и да ни няма. Дали ще се върне пак тази вечер, как мислиш, Саша?

Беше шокирана и ранена. Бясна, но изумена, че Бран не само можа да я удържи, но и да я рани. Не, едва ли ще се върне тази вечер. Изобщо не мога да я почувствам. Зат­ворила се е някъде и засега ще ни остави на мира.

Ближе си раните. - Райли поглади кучето по главата.

И ние трябва да го направим. Ще дам на Аполон вода и нещо много, ама много вкусно за ядене!

Аз ще си взема бира. - Дойл тръгна след нея.

Някои от стрелите ти все още са пръснати наоколо. Ще се опитам да ги намеря в тъмното.

Аз ще ти осигуря светлина - каза Бран на Сойер .-Ще почистим навсякъде, но след като се погрижа за изгаряни­ята на Райли. Тя е пострадала най-много.

Всички се обърнаха като един, когато чуха вика на Дойл.

Нещото се изстреля от небето, с разперени криле, изви­ти нокти, насочи се право към Райли. Тя посегна за писто­лета си, обърна се рязко, за да защити кучето. Преди да успее да извади оръжието си, Дойл я изблъска настрана.

Макар да бе изтеглил меча си, създанието заби зъби и нокти в гърдите му и той не успя да замахне с него.

Звярът изпищя тържествуващо, когато той падна на земята, а дръжката на меча се плъзна от безжизнената му ръка.

Докато всички тичаха към него, Райли улови създание­то с голи ръце, вдигна го във въздуха. И като извади пис­толета си с ръка, цялата в рани от крилете му, изпразни пълнителя в тялото му.

Отпусна се до Дойл и притисна безнадеждно с ръце зейналата на гърдите му рана.

О, не! Донесете ми няколко хавлиени кърпи! Трябва да притиснем раната, да спрем кървенето. Бран, направи нещо!

О, боже! - Бран също коленичи до тялото. - О, боже! - повтори. - Твърде късно е! Той е мъртъв.

Тогава го съживи!

Не ми е по силите. - Бран нежно докосна ръката на Райли, но тя рязко я отдръпна. - Не мога да възкресявам мъртвите, скъпа.

Разплакана, Аника седна, взе главата на Дойл в скута си, погали го по косата.

Не можем ли да направим нещо? Сойер, върни ни назад, само няколко минути...

Да! - С очи, изпълнени със сълзи и ярост, Райли от­метна рязко глава. - Направи го! Веднага!

Не мога. - Той се приведе леко, когато Райли го заб­лъска в гърдите, и уви ръце около нея. - Не можем да се борим със смъртта. Ако сега ни върна назад във времето, тя ще се повтори, каквото и да направим. Не мога.

Това са глупости! Абсолютни глупостиПой не може да умре! - Сега Райли погледна кьм Саша, която стоеше неподвижно и върху бузите й проблясваха сълзи. - Не е честно!

Не знам. Не мога да видя напред... Знам само, че ние всички рискуваме живота си заради това. Но...

Тя млъкна рязко, поклати глава. Почувства нещо, ала не го разбра. Мъчейки се да го проумее, коленичи до Бран, взе отпуснатата ръка на Дойл в своята.

Никой не бива да умира заради мен! Нека да направим нещо, каквото и да е, преди да е станало твърде късно! - Райли изблъска Сойер настрана, отново притисна ръце кьм гърдите на Дойл. - Тя не може да отнеме един от нас! Не може да спечели!

Изведнъж под ръцете си усети едва доловимо движение. Дойл си пое дълбоко дъх, гърдите му изсвистяха.

Той е жив! - Ридаеща и неспособна да повярва, Рай­ли сграбчи ръката на Бран, притисна я кьм раната. - Нап­рави нещо!