Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Тогава нямаше да нараня майка ти толкова много и да съм така лош със сестра ти. Само ако ти…

- Татко! - Гласът на момчето ставаше все потвърд.

- Ако ти не беше… умрял. Защо трябваше да умираш! Беше толкова малък и слаб, а аз се опитах да направя всичко по силите си. Гейбриъл, умолявах Бог да вземе мен, вместо теб, но той не пожела. Не бях достатъчно добър. Толкова съжалявам, синко!

- Татко, спри! - заповяда Гейбриъл.

Тони вдигна поглед. По страните на сина му се стичаха сълзи, а от очите му струеше любов.

- Татко, моля те, трябва да спреш - прошепна Гейбриъл.

- Трябва да спреш да обвиняваш себе си, мама, Бог, целия свят. Моля те, остави ми да си ида. Държиш ме затворен зад тези стени заедно със себе си от години. Време е да освободиш и двама ни.

- Но, Гейбриъл, не знам как да го направя! - Това беше най-искреният вик, който някога се бе изтръгвал от сърцето му. - Как да го направя? Как да те оставя да си идеш? Не искам, не ис…

- Татко, чуй ме. - Сега Гейбриъл падна на колене и погледна право в очите на баща си. - Чуй ме, аз не съществувам тук. Ти си заблуден, объркан, това къса сърцето ми. Време е да напуснеш това място, да бъдеш свободен, да чувстваш отново. Няма нищо нередно в това да се смееш и да се радваш на живота. Това е напълно в реда на нещата.

- Но как бих могъл да го правя, когато теб те няма, Гейбриъл? Не знам как да те освободя.

- Татко, не мога да ти обясня, но ти вече си с мен, ние сме заедно. Ние не сме разделени в живота отвъд. Ти си затворен в един отломък от своя вътрешен свят и е време да се освободиш.

- Но тогава, Гейбриъл - попита Тони с плачевен глас,

- тогава защо ти си тук? Как така те виждам?

- Виждаш ме, защото помолих Татко Бог да ми позволи да дойда при теб и да ти помогна. Тук съм, татко, защото те обичам с цялото си сърце и искам отново да си пълноценен и свободен.

- О, Гейбриъл, толкова съжалявам, че ти причиних още болка…

- Спри, татко. Не разбираш ли? Аз не съжалявам. Аз поисках да дойда тук. Не става въпрос за мен, а за теб.

- А какво трябва да направя сега? - Тони едва успя да произнесе тези думи.

- Излез оттук, премини през стените, които сам си издигнал, и не поглеждай назад. Освободи себе си, татко. Не се тревожи за мен. Подобре съм, отколкото можеш да си представиш. Аз също съм мелодия.

Чувайки тези думи, Тони се засмя през сълзи.

- Мога ли да ти кажа - попита той, с мъка намирайки думите, - че наистина съм щастлив да те видя? Мога ли да ти кажа това?

- Да, татко.

- А мога ли да ти кажа, че те обичам, че ми липсваш ужасно и че има моменти, в които не мога да мисля за нищо друго, освен за теб?

- Да, татко, можеш, но сега е време да ми кажеш довиждане. Време е да вървиш.

Тони се изправи на крака, все още облян в сълзи.

- Говориш като Баба - засмя се той, хлипайки.

- Ще приема това за комплимент - отвърна Гейбриъл с усмивка, а после поклати глава. - Само да знаеше. Всичко е наред, татко. Добре съм.

Тони остана още известно време, приковал поглед в петгодишния си син. Накрая пое дълбоко въздух и каза:

- Добре, довиждане, синко! Обичам те. Довиждане, Гейбриъл.

- Довиждане, татко. Скоро ще се видим!

Тони се обърна, отново пое дълбоко въздух и тръгна към вратата, през която бе влязъл. Подът започна да се пропуква и с всяка стъпка на Тони пукнатините в него нарастваха. Той не смееше да погледне назад, защото знаеше, че решителността му ще се изпари на мига. Стената пред него потрепна, после стана прозрачна и изчезна изцяло. Зад него се разнесе грохот. Нямаше нужда да се обръща, знаеше, че храмът рухва, че душата му се преобразяваше. Крачките му станаха потвърди и сигурни.

Тони вдигна поглед и видя чудовищна водна стена да се движи към него с огромна скорост. Не можеше да направи нищо друго, освен да чака да го помете. Разтвори широко ръце. Реката се връщаше в коритото си.

ЯБЪЛКОВ ПАЙ

Бог влиза у всекиго през тайна вратичка.

РАЛф УОЛДО ЕМЕРСЪН

-Маги?

1 V I - Хей! - изписка Маги, изпускайки купа брашно на кухненския плот. - Не ме стряскай така! Нямаше те почти два дни, откакто ме остави с дъщеря си в болницата. Виж какво направих сега, изплаши ме почти до смърт!

- Маги!

- Какво?

- Много се радвам да те видя. Казвал ли съм ти колко съм ти благодарен, Маги? Колко много ценя…

- Тони, добре ли си? Не знам къде си бил, но не ми звучиш много добре, сякаш не си изцяло на себе си.

Той се засмя на думите й и смехът му достави удоволствие.

- Може да не съм на себе си, но се чувствам подобре от всякога.

- Лекарите не са на същото мнение. Да знаеш, че нещата при теб не вървят добре. Трябва да поговорим. Тъкмо през това време ще направя ябълковия пай, с който съм се захванала. Много неща се случиха през тези два дни, откакто дезертира, и е нужно да решим какво ще правим, да изработим план.

- Ябълков пай? Обичам домашен ябълков пай. По какъв случай го правиш? - Тони видя, че Маги едва сдържаше усмивката си. Усети у нея да се надига особена комбинация от емоции. - О, няма нужда да ми казваш. Правиш го за полицая, нали?

Тя махна с ръка и се засмя.

- Да, ще намине насам след смяната си, за да го почерпя с десерт. Доста често се чувахме с него по телефона, докато те нямаше. Той ме намира за загадъчна. - Тя направи театрален жест с ръце. - Да знаеш, че ако го целуна, станало е неволно, забравила съм за теб. Казвам ти, за да си подготвен. Ще се опитам да не се случва, но… знае ли човек.

- Просто прекрасно! - въздъхна Тони, питайки се какво ли би било да живее като топче за тенис на маса, непрестанно прескачащо между две души.

- През онези двайсет минути в болницата научих за теб повече, отколкото за цялото време, докато беше в главата ми. - Маги забърса брашното от плота, изсипа го в мивката и започна да изважда необходимите продукти за пая по рецепта на майка й. - Известно време ти бях наистина бяс-на, задето така си наранил семейството си. Жена ти, тоест бившата ти жена, е истинска красавица. А дъщеря ти - тя пък е забележителна и все още те обича, въпреки целия си гняв към теб. И, Тони, искам да ти кажа колко съжалявам за Гейбриъл. Наистина много съжалявам! - Тя направи пауза. - А каква е историята между теб и Джейк? Това единствено не съм разбрала още.

- Маги, карай по-бавно - прекъсна я Тони. - Ще отговоря на всичките ти въпроси, но не сега. Сега трябва да поговорим за други неща.

Маги прекъсна работата си и погледна навън през прозореца.

- Например за изцелението на някого? Тони, знай, че много ме нарани. Поиска да се кача там горе, наблюдава ме как страдам за Линдзи само за да ме накараш да поста вя ръка на жалкото ти…

- Моля те да ми простиш за това, Маги. Но не знаех какво друго да направя, смятах, че ако се оправя, бих могъл да помогна на много хора, а може би дори да поправя част от всички поразии, които съм нанесъл. Знам, че беше абсолютно егоистично…