Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Тони, спри! - вдигна ръка Маги. - В случая аз проявих егоизъм, мислех единствено за болката в собствения си живот и как можеше тя да бъде премахната. Преди немного години аз самата изгубих любими хора и не исках това да се повтаря. Нямам право да очаквам от теб да спасиш именно Линдзи. Не бях права, ще ми простиш ли?

- Ъъъ… прощавам ти. - Тони беше изненадан, обзе го странно спокойствие заради поисканата прошка.

- Да, трябва да се качим отново там, Тони, и да произнесем молитва за изцеление над тялото ти, преди всичките онези машинарии да станат безполезни. Трябва да направим това час по-скоро. Както вече ти казах, през последните два дни животът все повече напуска тялото ти и лекарите смятат, че едва ли ще се върне отново в него.

- Напоследък много мисля за това изцеление, Маги…

- Сигурна съм, че е така. Но не можеш да оставиш цялото си имущество на котките! - Тя спря да бърка тестото и взе една дървена лъжица. - Котки! Това е едно от най-откачените неща, които някога съм чувала. Разбирам зебри, китове или пък онези сладки бебета тюлени, но котки? - Тя поклати глава. - Боже мой, как така ще дадеш спечеленото си с толкова труд имущество на котки?

- Да, доста тъпа идея, признавам - съгласи се той.

- Затова да побързаме да те излекуваме, че да поправиш тази своя тъпотия. - Докато говореше, Маги размахваше дървената лъжица към прозореца.

- Мислех си, Маги…

- Тони, имаш всяко основание да излекуваш себе си. Щом Бог ти е направил този дар, значи трябва да ти е гласувал доверие, че ще го използваш разумно. И ако ти решиш, че да спасиш себе си е най-добрият начин да го оползотвориш, то аз заставам изцяло зад това решение. Не ми е работа да казвам на хората как да живеят живота си. Омръзна ми да пилея енергия да съдя този или онзи… което… - Тя отново размаха лъжицата, която вече беше цялата в брашно и масло. - …Напоследък се опитвам да не правя толкова често, но за да се освободя изцяло от този навик, ще ми трябва време. Признавам, че понякога ми доставя удоволствие да осъждам хората за постъпките им. Така придобивам чувството за превъзходство, а освен това си мисля, че на някои хора им е простено да раздават присъди и че аз съм може би една от най-надарените в това отношение. Виждаш ли, Тони? Всички си имаме недостатъци от един или друг род. Но вече приключих с проповедта си. Какво мислиш?

- Караш ме да се усмихвам, ето какво мисля - отвърна Тони.

- Е, тогава животът ми е осмислен - изкиска се Маги. - Всъщност животът ми ще е изцяло осмислен, ако Кларънс ми подари годежен пръстен. Не се обиждай, Тони.

- Караш ме да ревнувам - засмя се Тони. - Маги, хрумна ми идея как да поправим тази глупост с котките, но ще ни трябва помощ. Колкото по-малко хора участват, толкова подобре. Мисля да се обърнем към Джейк, защото нямаме кой знае какъв избор, и към Кларънс, защото е ченге и ще ни помогне да извършим всичко както трябва.

- Тони, малко ме плашиш. Обир ли ще правим или какво? Тези неща никога не завършват добре. Гледам доста филми.

- Няма да е точно обир.

- „Няма да е точно обир“? Това не ме успокоява особено. Друго незаконно деяние ли ще е?

- Добър въпрос. Не съм сигурен, може би по-скоро на границата със закона. Докато не съм мъртъв, мисля, че няма да е престъпление.

- И искаш да замесиш моя Кларънс в подобно нещо?

- Няма друг начин, Маги.

- Драги, не желая Кларънс да бъде забъркван в разни деяния, пък били те и полупрестъпни. По-скоро бих оставила котките да спечелят.

- Маги, трябва да го направим.

- Защо ли не изляза навън и не целуна някое бездомно куче или пък котка, щом си си изгубил ума по тях?

- Не в котките е въпросът, Маги, а в мен. Моля те, довери ми се. Имаме нужда от помощта на Кларънс.

- О, боже! - Маги вдигна ръце към тавана. - Добре.

- Благодаря ти, Маги - продължи Тони. - Две неща трябва да обмислим. Мястото, където трябва да влезем, е моя собственост, но никой не знае за съществуването му. Устроих го, за да сме аз и най-важните ми книжа в абсолютна сигурност, затова охранителната система е от най-висш клас. Проблемът е, че когато полицията се е опитала да проследи къде отива сигналът от камерите в апартамента ми, охранителната система се е рестартирала с нов код и сега не мога да вляза без него.

- А защо очакваш да разбера всичко, което ми наговори? - попита Маги.

- Извинявай. Просто мислех на глас.

- Не забравяй, моля те, че когато мислиш на глас, заедно с теб мисля и аз, а точно сега мисля, че съм объркана.

- Добре, слушай. Имам скривалище край реката, близо до Макадам Авеню, но кодът за достъп в него е променен автоматично и има три начина, по които мога да се сдобия с него.

- Използвай тогава единия от тези начини - предложи Маги.

- Няма да е толкова просто, колкото изглежда отстрани. Писмо с новия код е било изпратено автоматично в специална пощенска кутия. Тази пощенска кутия може да бъде отворена единствено със специално пълномощно, което се съхранява в банкова депозитна кутия. А депозитната кутия на свой ред може да бъде отворена единствено при наличието на смъртен акт.

- Ама че работа! - каза замислено Маги. - Тази възможност не ни върши работа.

- Втората възможност - продължи Тони - не е много по-добра. При промяна на кода системата автоматично задейства изпращането на писмо по експресната поща и до Лори. Тя няма да има представа какво е съдържанието му и защо го е получила. То просто пристига в пощенската й кутия без никакво придружаващо обяснение и представлява допълнително подсигуряване. Никой не би предположил, че бих поверил нещо ценно на бившата си съпруга.

- Почакай! - прекъсна го Маги. - Как изглежда един такъв код?

- Представлява поредица от шест едноцифрени или двуцифрени числа, от едно до деветдесет и девет, които са избрани по произволен принцип - обясни той.

- Значи нещо подобно на числата в лотарията? - попита Маги и набързо изми ръцете си на чешмата.

- Да, би могло да се каже.

- А това тук дали би могло да е код? - Маги взе дамската си чанта от закачалката в коридора и взе да тършува из нея. Ликуваща, тя извади оттам плик със знака на експресната поща и го отвори. Вътре имаше един-единствен лист с напечатани на него шест числа, всяко в различен цвят.

- Маги - възкликна Тони, - това е писмото с кода! Откъде, за бога…

- От Лори! Останах в болницата да помогна на нея и на Джейк да уредят някои документални въпроси, в случай че, нали се сещаш… И тогава тя ми го даде. Каза, че пристигнало тъкмо преди да тръгне към болницата и го пъхнала неразпечатано в чантата си. Обратният адрес бил този на офиса ти в търговската част на града, но си помислила, че може да има някаква връзка с мен. Казах й, че дори не бих могла да предположа какво е съдържанието му, но тя настоя да го взема. Щях да те питам, но бях напълно забравила, докато ти не го спомена.