Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

Престорих се, че там не беше ти, повярвах, че не си изобщо важен.

О, виждаш ли веригата от тежко злато, през гърлото ми и сърцето ми пристегната? От тебе тя е много по-реална -това ни пречи да се съберем.

И чакам Глас отнейде да ми отговори, нуждая се от Някой, който истината носи.

Очи ми трябват, през които да прогледна истински, да Видя, че Във моя Аз живееш Ти.

О, Някой, моля, преведи ме по пътя между двата свята и събери отново пръснатата ми душа 8 една невидима реалност.

ДАРЪТ

Прошка е уханието, с което виолетката облъхВа петата, която я е стъпкала.

МАРК ТВЕН

Тони бе по-въодушевен от всякога, но знаеше, че е изтощен. Беше поспал, подремнал, или нещо между двете. Не си спомняше да е сънувал нещо, но у него бе останало чувството, че някой го е държал в обятията си през цялото време. На каквото и място да се намираше, сигурен беше, че то е безопасно и щеше да бъде такова винаги. Дори да имаше начин, не желаеше да научава къде се намира. Силите му все повече се изчерпваха. Умираше, но приемаше този факт с дълбоко спокойствие. Беше време за действие.

- Маги?

- Хей, здравей! Питах се кога ли ще се появиш. Нищо не е същото, когато те няма.

- Благодаря, че го казваш.

- Не говоря неща, които не мисля - отвърна тя нежно, след което добави с дяволита усмивка: - През повечето време.

- И така, какъв е планът? - попита той. - Кога можем да отидем в болницата?

- Радвам се, че попита. Докато те нямаше, прекарах доста време на телефона и днес следобед всички ще се отправим натам.

- Всички?

- Да, цялата компания. Дори Кларънс ще дойде. Не се притеснявай - побърза да добави Маги, - не съм им казала какви ще ги вършим там, просто споделих, че ще е добре да се съберем.

- И за кои „всички“ става въпрос? - Тони все още не се досещаше.

- Ами за цялата ни тайфа - отвърна и започна да изрежда, прегъвайки пръст след пръст на ръцете си: - Кларънс, аз, Моли, Каби, Джейк, Лори, Анджела… - Тя направи пауза за по-силно въздействие. - …И ти. Всичко осем души. Девет, ако включим и Линдзи, но тя вече е там. Достатъчно сме, за да основем своя собствена църква.

- Сигурна ли си, че е добра идея да ходим всичките в болницата?

- Човек никога не знае коя идея ще се окаже добра. Просто трябва да вземе решение, да се пусне по течението и да види какво ще произлезе. Остава ти един ден в това състояние, прекарай го по-екстравагантно.

- Добре тогава - съгласи се той. Защо пък да не прекараме този ден наистина интересно? Нали всичко друго беше просто фантазия.

Маги, в чиято глава както винаги се мътеше нещо, внезапно попита:

- Тони, ти не знаеш какъв ден е днес, нали?

- Не - призна той. - Честно казано, изгубих представа за времето. Не знам дори колко вече продължава тази кома. Защо питаш, по-особен ли е днешният ден?

- Днес е Великден! - обяви тържествено тя. - Преди два дни беше Разпети петък, нали се сещаш, денят, в който ние, хората, сме излели всичкия си гняв върху разпнатия на кръста Христос. Денят, в който Той така бил погълнат от хорската глупост, че единствено неговият Отец бил способен да го избави от нея… затова е толкова специален този ден. На него Бог Син е попаднал в ръцете на яростните грешници - обобщи тя.

- Наистина ли? - Тони бе изненадан. Той съзря иронията в съвпадението, също както и Маги впрочем, която продължи проповедта си.

- Тони, не разбираш ли? Това е денят на Възкресението!… Затова днес ще отидем в болницата и ще те възкресим от мъртвите. С помощта на Бог ще възкръснеш за нов живот. Днес е Великден! Просто не мога да повярвам какво съвпадение! - И тя изтанцува малък танц, в ръка с дървената лъжица, по която имаше някаква апетитна наглед смес. - Е, кажи нещо! Какво мислиш?

- Кога тръгваме? - попита той, опитвайки се да звучи въодушевен като нея, но гласът му прозвуча по-скоро омърлушено.

- Тони, как е възможно да си толкова равнодушен, когато ти предстои нещо толкова невероятно! Какво ти става?

- Аз съм бял - дори извън тялото си. - Тони се засмя. - Благодарен съм, че съм в главата ти, а не някъде другаде, където да ме карат да танцувам и кой знае какво още.

Маги избухна в смях. Смя се дълго и от все сърце, заразявайки и Тони. Когато се поуспокои, каза:

- Ще трябва да се занесем дотам възможно най-скоро. Просто нямам търпение да видя как беличкото ти тяло се надига от леглото. После ще продължим с плана си. Моли и Каби вече са там, а може би и останалите, но не знам със сигурност.

- Така звучи добре - отвърна той, но Маги вече се бе съсредоточила върху своята готварска задача и си тананикаше някаква мелодия, която Тони смътно си спомняше отнякъде.

*

Маги влезе в чакалнята пред интензивното отделение на неврологията, където топло я посрещнаха Моли, Лори и Анджела. Джейк и Каби бяха слезли до фоайето, за да вземат от „Старбъкс“ лате и горещ шоколад. Кларънс я прегърна благоприлично, но все пак малко по-продължително и тя леко се изчерви. Само ако знаеха останалите какво бяха свършили с него.

Малко по-късно Маги остави другите, за да влезе при Тони сама, под претекст, че иска да се помоли за него, но не желае да ги кара да се чувстват неудобно, в случай че се поразгорещи. С разбиращо намигване Кларънс й прошепна:

- И аз ще се моля.

Маги се записа на рецепцията и когато наближи стаята на Тони, видя оттам да излиза лекар с бяла манта.

- Маги - обади се Тони, - все още ли е у теб онова писмо, което взе от сейфа?

- Онова за Анджела ли? - прошепна тя, стараейки се да движи възможно най-малко устните си.

- Не, не това, а другото. У теб ли е?

-Да.

- Дай го на лекаря, който току-що излезе от стаята ми. Побързай, преди да се е отдалечил.

- Извинете - извика Маги след лекаря, който спря и се обърна. - Простете, че ви притеснявам, но трябва да ви дам… - Тя затършува из дамската си чанта, откъдето накрая извади писмото, върху което бе написано „Да послужи където трябва“. - …това писмо.

- За мен ли е? - изненада се лекарят, пое плика и го отвори. След като прегледа съдържанието на листа, който извади отвътре, кимна: - Добре! Очаквах това. Декларацията за отказ от реанимация на господин Спенсър.

- Какво? - възкликна Маги и грабна писмото от ръката му. Беше стандартната бланка, използвана от болничните заведения. Тони беше поставил отметки в повечето от кутийките, обозначаващи специфични процедури: ентерално хранене, интравенозна хидратация и механична вентилация. Така попълнена, декларацията не просто даваше позволение на лекарския екип, но директно ги инструктираше да изключат механичния вентилатор, който поддържаше дишането му.

- Простете - каза лекарят и бавно издърпа декларацията от пръстите на Маги, - но този документ ще ни позволи да постъпим според желанията на пациента и…

- Знам какво ви позволява този документ - рече рязко Маги, завъртя се и побърза да се отдалечи, преди да си е изпуснала нервите. Влезе в стаята на Тони, където за нейна радост нямаше никой от болничния персонал.