Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Тони! Какви ги вършиш? - попита го тя с гневен шепот, тъй като се страхуваше да не я изгонят като предния път. - Това е лудост! Да не би да мислиш, че тази декларация няма никакво значение? Може би смяташ, че механичният вентилатор няма да ти е необходим, след като ще се изце-ляваш? Кажи ми какво си намислил? - Тони не отговори и Маги отиде до леглото и сложи ръце на тялото му. - Моли се, Тони! - Тя го разтърси, защото най-сетне се бе досетила за неговия замисъл. - По дяволите, Тони, умолявам те… моли се да бъдеш спасен.

Той плачеше.

- Не мога! Маги, цял живот живях заради самия себе си, а сега най-сетне съм готов да престана да го правя.

- Но, Тони - настояваше тя, - това е самоубийство. Спомни си за своя дар. Ти имаш възможността да се спасиш. След това ще можеш да помагаш на хора, които не знаят това, което ти знаеш. Вземи живота си в собствените си ръце.

- Не, Маги, няма да го направя! Точно това няма да направя! Няма да взема живота си в собствените си ръце. Ако Бог е решил, че трябва да продължа да живея поради някаква причина, тогава нека Той самият ме спаси. Аз не съм способен да го направя сам.

- Но, Тони - не спираше да го умолява Маги, в чиято душа нахлуваше на вълни мъката, - ако направиш това, ще умреш! Не разбираш ли? Аз не искам да умираш.

- Маги, мила Маги, отлично разбирам. Не можеш да си представиш какво ми струва това решение, но вече разбирам. Бил съм мъртъв. През по-голямата част от живота си съм бил мъртъв, без дори да го осъзнавам. Мислех, че живея, ала всявах ужас у всички, защото бях мъртвец. Но вече не е така. Сега съм жив. За първи път в живота си съм жив, свободен и способен да направя наистина свободен избор. Затова решението ми е окончателно. Избирам живота… за себе си… и за Линдзи.

Маги се свлече на пода и се разрида неудържимо. В този момент й се искаше да се втурне навън, да се махне от тази стая, да не участва в замисъла на Бог. Бремето беше смазващо и тя изпита гняв към себе си заради искрицата радост, която проблесна в нея, заради Линдзи. Мъката за Линдзи и мъката за Тони се сляха в едно и заедно я накараха да се изправи на крака. Дишайки на пресекулки, тя положи усилие да възвърне самообладанието си. Накрая попита:

- Тони, сигурен ли си?

Мина известно време, докато самият Тони успее да се съвземе от своите и нейните емоции.

- По-сигурен съм в това, отколкото във всяко друго решение, което съм взимал някога. Това е правилният избор, Маги. Знам, че е така.

Маги отиде до мивката и наплиска лицето си с вода. Не смееше да погледне в огледалото, за да не срещне погледа на Тони. Накрая се усмихна и кимна.

- Добре тогава. Не разполагаме с много време. Казваш, че си сигурен?

- Да, Маги. Сигурен съм.

- Добре. Наясно си, че никога няма да опиташ от моите карам елени рулца, нали? - Тя попи водата по лицето си с хартиена кърпа. - Глупаво звучи, знам! Но наистина ми се искаше да ги опиташ.

- Ще ги опитам, Маги, просто няма да е скоро, но ще ги опитам.

Маги се отправи обратно към чакалнята, където останалите доловиха по вида й, че е настъпила някаква промяна. Тя обясни, че лекарите вече разполагат с декларацията на Тони, в която на практика са предрешени действията им. Кларънс вдигна вежди, но не каза нищо.

- Но няма да предприемат нищо, докато не разговарят с най-близкия му роднина - уточни Маги и кимна към Джейк. Очите й отново се напълниха със сълзи. - Искам да видя Линдзи. Не мога да обясня защо, но трябва да го направя. Ще ме изчакате ли, докато се върна? Нужни са ми няколко минути.

- Идвам с теб - заяви Кларънс.

- Аз също - каза Моли, след което се обърна към Джейк. - Ще наглеждаш ли Каби, докато се върнем? Моля те, не го оставяй да си играе на криеница.

Джейк кимна, леко озадачен от заръката й, но готов да я изпълни.

Тъкмо щяха да тръгват, когато Маги внезапно се обърна.

- Каби, ще дойдеш ли насам за минутка? - Очевидно Каби знаеше нещо, държеше се някак кротко и унило. Той се доближи до своята приятелка Маги, която го прегърна, опря чело в неговото и го погледна в очите. Много тихо, за да не чуе никой друг, освен него, тя прошепна: - Каби, Тони каза, че „някога“ е днес, разбираш ли?

Сълзи се събраха в ъгълчетата на красивите бадемовидни очи на момчето и то кимна.

- Д’виждане - промълви Каби и погледна дълбоко в очите на Маги. - ’Бичам те! - След което се откъсна от прегръдката на Маги и изтича при Джейк, притискайки лице в гърдите му.

Тримата не си проговориха през целия път през главната сграда и топлата връзка до рецепцията на отделението в детската болница „Дорнбехър“, където лежеше Линдзи. Кларънс бе спрян от Ананасовата принцеса, но след подробен разпит относно здравето му беше в крайна сметка допуснат в отделението. Когато влязоха в стаята на Линдзи, тя беше будна и четеше.

- Здравей! - поздрави тя, след което погледна Кларънс и се обърна към Маги с дяволита усмивка.

- Да, Линдзи, това е Кларънс, полицаят, за когото ти разказвах. Запознайте се. Кларънс, Линдзи… Линдзи, Кларънс.

- Много ми е приятно да се запознаем, Кларънс - каза момичето с широка усмивка и хвана подадената от полицая ръка.

- Удоволствието е изцяло мое - отвърна той, леко навеждайки глава, жест, който очарова Линдзи.

- Линдзи, дойдохме да се помолим за теб, имаш ли нещо против? - Моли протегна ръка и докосна лакътя на Маги с изражение на загриженост. Не че нямаше доверие на приятелката си, но намерението й я изненада. Маги се обърна, прегърна я и й прошепна в ухото със стичащи се по лицето й сълзи: - Моли, Тони иска да ти направи подарък… на всички нас. Просто ми се довери, моля те.

Моли кимна, с все още разширени от изненада очи.

- Линдзи, какво ще кажеш? - обърна се Маги отново към момичето.

- Разбира се - отвърна Линдзи с усмивка, малко объркана от сълзите в очите на всички. - Благодарна ще съм за молитвите ви. Винаги се чувствам подобре, след като някой се е помолил за мен.

- Добро момиче - каза Маги и бръкна в чантата си. - А сега ще поставя капчица от това масло върху челото ти. Не е вълшебно, просто символизира Светия Дух. А после ще поставя ръце върху теб и ще се помоля. Съгласна ли си?

Линдзи отново кимна и отпускайки се на възглавницата, затвори очи. Маги с две движения направи кръст с маслото върху челото й.

- Това е символът на Исус. Днешният ден е много специален, защото е Възкресение Христово. - Гласът на Маги подрезгавя и Линдзи отвори очи и се понадигна. - Добре съм, скъпа - успокои Маги момичето и то отново се отпусна на възглавницата и затвори очи. После Маги постави ръка на челото му, където проблясваше маслото, и се наведе напред. - Талита куми - прошепна тя, при което Линдзи рязко отвори очи и погледна Маги, но погледът й сякаш минаваше през нея. Клепачите й се разшириха и по бузите й покапаха сълзи. Миг по-късно погледът на момичето се фокусира върху Маги и то прошепна: