СтаВл Зосимов Премудрословски - Оригване зъбата жаба. Фентъзи комедия

– – Кой си ти???? той изръмжа, като грамофон, към цялото небе и изпъкна очи като истински алпинист, плюейки върху воняща смъртоносна трупна слюнка на врабче от хищник, като певица от микрофон и духайки прилепени мухи. Няколко стотици мухи бяха издухани веднага, без лапи.

– – Яа? Ъъъ, аз съм този… Орел. – стреснато с треперещ глас отговори Стасян. – като тройник, ъъъ… също хищник.

– – Дръжте се за собственика, ние сме с вас!!! – хорът бръмче и прошепва, останалите половин милион лети.

– – Орел, или какво?! Да?? – Орелът отвори човката си, дотолкова, че не само врабче можеше да се побере там, но и мухи, които изобщо не се страхуваха, а по-скоро: присвиха очите си и се тананикаха веднага.

– – Разбира се, че съм Орил!! – извика Стасян и се опита да се измъкне изпод ноктите на мускулесто небесно чудовище. Но Орелът от детството, като всички деца, се страхуваше от гъделичкане и желанието му да смаже хамала и самозванеца, се провали. Мухите, предадени от врабчето, с всички сили, криле и хоботчета гъделичкат петата, краката на орела.

– – Уау уау уау!!! – смееше се насилствено, истински хищник на небето, местно географско местоположение, тогава не можеше да го издържа и откачи мощните си нокти. Врабчето изправи костите на гръбнака и зае гордо положение.

– – Да! Аз съм орел като теб!! – изръмжа Спароу, понижи гласа си, октава с пет и се закашля от контрола.

– – И какво е, кашляне? – по-спокойно попита Орел Стасян.

– – Простено, докато лети. Обелете, пушете, бале … – отговориха с рога, танци, врабче.

– – Балел, казваш? – трептящият Хищник почеса брадичката с втората си лапа. – и какво е толкова малко??

– – Още една пародия!! Да?! – Без да се замисля, отговори Стасян, като напълно влезе в смелостта на артистизма.

– – Хей, отново ме замазаха … – за плешивия Орел. – И какво е толкова миризливо? Фух, да се изгни? – Хайлендър намахна човката си. – изпотяваш ли се

– – Няма начин, о, по-големият ми брат! Просто, ъъъ … – отговори врабчето в отговор.

– – Издърпана. – прошепна старейшината муха Скъпа, сега пилотът. – Кажете, че сте дръпнали, не съм ял пресни, гнили глупости…

просто, хапнете много хотел.

– – не ям глупости, дебил. – подкара Стасян.

– – Кой, това ви шепне? – Чух и се възмутих, орелът беше предпазлив и се огледа.

– – Това съм аз, медът лети … – Исках да се представя, основната и единствена муха в опаковката, но врабчето го предупреди с клюна си, люлеейки се отстрани, тъй като с показалеца на децата е забранено да се отглеждат.

– – Какъв вид брашно е мет? Как се казваш? – попита изненадано Орелът.

– – Не. Казвам се Стасян.

– – Стасян?? Арменци или какво?

– – И скъпа е червата ми. – началото беше врабче.

– – Да, имам му черва и моето име е муха Скъпа, останалата част от тялото са всички мухи – мъж, а аз – жени – стомах, който не е усвоил необходимото поради млада глупост. – намазана и затворена по-възрастната муха.

– – Добре, минахме през… но какво, роднина толкова малка? – и орелът разпери гърдите си.

– – И аз съм… различна порода…

– – Това е разбираемо, но какво не расте?

– – Имах тежък живот: бях облъчено сирак.

Като цяло през целия живот небето не трепна. – извика Стасян.

– – Какво, изхвърлено от клетката?

– – По-лошото е, че от зоопарка идвам от Алмати, но не знам къде. – каза Стасян.

– – И вие летите за Русия, те казват, че икономиката се подобрява.

– – И какво, не летиш сам?

– – Аз?! Не, аз съм мъртъв, исках там.

– – Защо?

– – Да, има дела, Аз, веднага след пристигането си олигарсите ще ме хванат и ще ги затворят за цял живот в клетка или ще направят пълнено животно. Още повече, че тук вече имах семейство, син. Е, довиждане, роднина. – завърши Орелът и камък, веднага се срути надолу, където имаше място за движение на земята. Явно: пастърма или смляна катеричка.

– – И къде да лети и в коя посока? – попита врабчето след него, но орелът вече беше далеч и не можеше да го чуе.

– – Странно, че не си забелязал под носа си, но видя нещо да пълзи по земята.

Стасян и неговите биомотори заедно наблюдаваха орела. – – Е, скъпа, къде отиваме?

– – Лети скъпа, о, господарю!

– – Добре, скъпа муха, по кой път летим.

– – Където ще духа вятър, ще летим там, по-лесно е – предложи водачът на рояка от прилепени зелени мухи.

И те прелетяха през степите и горите, през села и градове, спирайки се само на купища лайна, за да зареждат рояка и за една нощ.

За щастие, вятърът беше справедлив, точно в посока на Голфстрийм, и те, изследвайки земята от птичи полет, вече станаха безразлични към желанията си; те летят за Русия или за Туркменистан. Така че нямаше сегашна цел, но радиоактивната зависимост на телата и мухите на Стасян, когато се отдалечиха от източника на радиационната среда, предизвика сърбеж на стомашно-чревния тракт и сънливо безсъние, но те страдаха. Те страдаха, но страдаха, защото няма да надраскате червата особено по средата?! Това не е задник и не глава, където сте протегнали и търкате – търкате, майка си, кожата си… Кайф. Но червата при сърбеж или черния дроб?! Калай!! И те се опитаха да се втурнат, с отворени уста: или наляво, или надясно; сега напред-назад; сега надолу, тогава… но нагоре – сърбежът утихна, когато слънчевата радиация се засили, но няма да останете в космоса дълго време. По-трудно е да се диша, кислородът не е достатъчен и червата замръзват. Като цяло Стасян реши да лети до мястото, където земята свети с радионуклиди и от такава височина това сияние се появи в района на Украйна, тоест … … Като цяло Стасян реши да лети до Чернобил. Прасето винаги ще намери мръсотия, а облъченото ще намери радиация. Instinct. И не забравяйте да мина през Челябинск, региона на река Тех… Така че вътрешният му глас го подтиква. И този вътрешен глас беше наречен просто Език. И ако Езикът донесе в Киев стотици, хиляди, милиони пътници на бозайници, той е толкова облъчен, крилат и още повече.

И сега вече е стигнал до Чернобил. И колкото по-близо летяше нагоре, толкова повече се раздуваше от спиране на сърбежа на червата… Лепота. И не остана в района на Абай, площадката за ядрени изпитания, тъй като искаше промени и иновации. Той искаше да види света, но да се покаже и сега плаваше по небето: сега назад, сега отстрани, сега назад, сега глава първо, после крака. И изведнъж той като орел видя на сметище, купчина с дупка и очите му се взираха в нея. Стасян висеше на място с главата надолу, перпендикулярно на земята… И??!

Бдыщщ!!!! – третият реактор на атомната чернобилска електрическа станция гръмна през последния ХХ век или хилядолетие. Хората полудяха и вършеха «чудеса». Хората усетиха всички случаи на ядрена експлозия. Но Земята пострада най-много или не?! Тя изсмуква цялата радиация в себе си и се угоява. Но това за някой е смърт, за други е раждане и живот. Земята няма да е по-лоша, на нея има зелено или е черна като катран, това е за нея, но за тези, които живеят?!… Значи няма нужда да спасяваме майката и Земята, която не е нашата майка. Ние сме паразити за нея, а не за деца… Трябва да спасим собствените си: Ние, руснаците, трябва да спасяваме душите си; Германците, китайците и другите народи на земята трябва да спасят, разбира се, американците; но американците трябва да спасят задниците си… На кого е по-скъпо, по-точно, на кого боли и кой вече има нещо, това не спестява, например, ръка или нос: те са душата, а ние сме задника?! Но фактът, че смъртта е за някого, е живот за някого. И въпреки че чрез брашното на мутацията те стават зависими от околната среда. Както кислородът, така и мутантите, нека ги наречем така, зависят от радионуклидите. На полето на не толкова скорошната смърт се формира нова форма на живот, неизвестна, която нарича себе си «Великата Галупия». И галопите също не знаеха появата им на този свят, като хората за създаването на един и същи свят от гледна точка на разбирането им, само догадки и предположения, както и големите галопи, приспособени да живеят в дупки, като гущери или ливадни кучета, чиито лабиринти са живели и по-горе споменатите от моментално предозиране просто умряха. Никой не ги е спасил?! Хората не всички са спасени, но ето няколко глупости. Но на гънките на смъртта се появи нов живот на мутанти, не живият организъм е мутирал, а съзнанието, а повече за това и за рецептата за Твореца.