СтаВл Зосимов Премудрословски - Оригване зъбата жаба. Фентъзи комедия

– – Скучно е да станеш в Галупия … – млад шрап на име Пукик започна меланхолично разговор.

– – Да, забравяш, Пукик, но всичко за шоколада! – нервно отрече Казул на име Зулка. Възрастни Kazul е обичайно да се споменава с края на «ia» – Kazulia, а младите – без «и» – Kazul. Ясно ли е?? – Не бъди кисел, извисяващ, всичко е смазано!! Kaifu. Ние сме родени и оцелели.

– – И всичките ми братя умряха. – Пукик изтръгна гръбнака в стената и го обърна пред себе си. Черупките нямаха очи и затова те гледаха с целия си череп и видяха веднага в кръг, само двадесет процента беше съсредоточено внимание, а останалото се считаше за странично.

– – с какво се търкаля памучна вата, скочи? – тя плесна по задната част на главата с костта на Зулк Пукик, който се усмихна сладко и въздъхна отново, слънчев.

– – Е, хе, хе – тъгата се появи от лявата страна на черепа под формата на пясъчна капка и се търкулна по бузите й, оставяйки отпечатък.

– – Не ви bzdi, като пърхот на мишниците! – извика Зулка и сложи щракване с крака на Пукик. Щракването прозвуча и отекна в дълбините на тунела.

– – Кликнете отново! – попита Пукик.

– – Че, харесва ли ви?.. Задръжте.. – и Казуля сложи фофан под задната плоча толкова много в него, че всякакви боклуци избухнаха от порите на черепа му.

– – Ооооооо!!!! – черепът беше замръзнал от треперещ трепет, защото това е такъв начин на измиване, като вана или душ.

– – Не размишлявай, зема, не гнией вълната. Всичко е толкова супер!!!

– – Няма да се наведа … – за гундела той е меланхоличен.

– – Огъване!.

– – Не се огъвайте..

– – огъване!!

– – Не се огъвайте!

– – Огъване!!!

– – Не се огъвайте!!

– – огъване!!!!

– – Не се огъвайте!!!

– – огъване, огъване, огъване, огъване, огъване, огъване, огъване!!!!! – Зулка пое дълбоко въздух и изкрещя – Аааааооо!!!!!!!

– – Не крещи като прасе. – Пукик си тръгна.

– – И какво е «прасенце»?

– – не знам, така ми хрумна.

– – От къде?

– – От камилата.

– – Камили? Каква е тази дума?

– – А?.. Да, както и «прасето». Остави ме на мира, вече разтърсен.

– – Аааа! Да, отпуснете се.

– – Какво, «aaaaa»? – прекъсна я Пукик.

– – Да, разбрах?! – попита Зюлка.

– – Какво, «разбрано»?

– – Това «прасе» е «камила», а «камила» е..

– – «прасе»! – добави стрък и извади друг корен от стената. – Не свети… Искаш ли да ядеш? – и я пъхна в очите.

– – Ъгъ.. – изплю тя. – Да, какво ядеш, но яж. Огледайте се. Колко е красиво всичко, дарко..

– – Тото и него, което е тъмно и не се вижда хрян, с изключение на вас.

– – И по-добре погледнете, това е вашата родина, родина!!

Пукик глупаво и кисело вдигна черепа си и обърна концентрирания си поглед и отново не видя нищо. Той погледна неусетно и със странично зрение… и отново от.

– – Да, не гледаш, а гледаш вътре, дълбоко в смисъла…

– – Какво?

– – Това!.. Какво искаме вътре.

– – нищо не виждам. – и Пукик възмутително свали острието си.

– – Как така: виждам, но вие не? -Зулка с вратния си нерв стисна черепа си на два завоя и започна да се обръща: сега надясно, после наляво, после нагоре, после надолу … – А сега виждате ли красотата на мрака на родината?

– – И какво?! – Пункик. – все е тъжно

– – Да, изглеждаш още по-добре! – и тя в детското си настроение го завъртя като спортист с чук. Черепът му се завъртя и не се появиха звезди, а петна в очите му.

– – Оставете ме на мира, грозна. – изкрещя той.

– – А, така?! – и тя, възползвайки се от силовото си превъзходство, и имаше парчета, два пъти по-малки от Казул, изправи оптичния си нерв и го хвърли по инерция с ъглова скорост към стената. Черупките нямаха нервни окончания и следователно не изпитваха болка и затова Пукик започна да отскача от твърди повърхности като билярдна топка и рикошет: щракване с чело върху камък, стърчащ в стената, после в тавана, после в тавана, около пода, отново към стената, друга стена за пода, отново за стената, тавана, за пода, отново за стената, друга стена, тавана, за пода, за стената, другата стена и се втурна неволно към Зулка.

– – И елате, иначе скоро ще има някакво намаление … – Шиша си пое дълбоко дъх.

– – Какви са съкращенията? – Зулка се опита да развие окото, но очната ябълка се припокри и беше прикована на кръстовището с шията от нерва на предишния кръг.

– – Трябва да ходите на часове. – продължи друг казул на име Соплюшка. – в Галупия в хода на бедствието.

– – Запасът от полезна радиация се изчерпва. – първият разрез беше разбит, наричаше се – Първият.

– – Котли … – добави Вторият, той също беше наречен същият.

– – И следователно, така че всички да не умрат добре, лошите обитатели ще бъдат унищожени.

– – Направете им храна за доброто.

– – Да, така или иначе ще умрем, ако не намерим друг източник на храна. – заключи Шиша и наведнъж извикаха в унисон. Зулка все още не осъзнаваше казаното, за нея беше по-важно бързо да се разплете и тя се издърпа нагоре, прибра един от завоите и очната ябълка с помощта на кост на крака, извадена и пружинирана в размотаването, след това при навиването и така нататък пет пъти. Око висеше на участък и след малко тялото се втурна към окото, удари го. Окото отлетя от тялото и протегна нерва към шията, изви се и се изтегли зад окото по тунела. Окото се размота и поради разтягане, влачи Зулка, удари рязък завой в стената и изби копка на дупка. Чопик излетя навън и окото му висеше в отвора. Братята се втурнаха на помощ и, както за първи път, «издърпаха дърпането» до мравуняка с трудност, от петия опит те извадиха очите си от задръстването и стената се разпадна, създавайки неизвестни в огромния отвор. Преди селото Галупи не знаеше за земния живот или администрацията не ги уведомяваше.

Всички се завъртяха с глава над петите и усетиха естествената земна светлина на Слънцето, докато селото не се видя от по-голямата част от Галопите.

Изведнъж здрачът отново дойде и плешивият врабче Стасян едва не влетя в дупката и се заби на пода на корема си…

– – О, кой си ти? – попита Зулка.

– – удари го!! – извика десетия крок и бъдещите изтребители заеха неотдавна научена позиция за атака, наречена «противовъздушна техника». От ударите всички мухи се разпаднаха и избягаха, кои от тях умряха, трети отлетяха.

– – Ай, ах, ах, ах, ах!!!! – извика плешивият врабче. – за каквоooooooh????

Стасян не разбираше тяхното бръмчене и затова реши да се защити и да обядва. Той беше два пъти повече от казули и затова с удоволствие с човката си хвана окото на Шиша. – изкрещя тя.

– – Аахай да, той хапе, а аз, глупак, се застъпвам за него. Бийте го, момчета. – и парчетата отново полетяха в врабчето, пребиха го и мощният скок на Зулка го измъкна от дупката навън. Усилията му помогнаха с лапите, които той избута, бидейки, имайки задната част на тялото от външната страна на дупката. Той вече не можеше да лети нагоре, както преди. От ударите на непознати целият тор прелетя заедно с мухите, но той бързо, бързо тичаше, тичаше бързо, бързо тичаше, бягаше бързо, бягаше бързо, тичаше бързо, тичаше бързо, тичаше и се изгуби в храстите на пелин, легна на земята и заспа…