Ирина Коробейникова - Москва – Варна. Сборник прозаических переводов с болгарского языка участников Первого Международного конкурса-фестиваля

Нет, это не волки. Это поезд.

Мальчик глубоко вдохнул и вдруг почувствовал себя большим и сильным. Из-за соседнего дома вышла собака. Она зевала и, увидев малыша, побежала к нему. Мальчик вздрогнул, точно запнулся, но тут же высоко поднял голову и уверено пошел навстречу собаке!

Собака остановилась. Мальчик шел все решительней. Собака посмотрела на него и наклонила голову. Затем, поджав хвост, убежала.

Детето стоеше настръхнало в полумрака. Очите му трескаво шареха наляво и надясно, за да открият онова страшно нещо, което първо ще се нахвърли върху него.

Пердето се разшава и момчето се приготви за съпротива.

Пердето се отпусна и тялото на малкия омекна, но веднага след това се изпъна и наежи – някаква сянка мина по лицето на дядото с големите мустаци. Стори му се, че устата на дядото леко се разтваря и там ей сега ще се покажат големите му зъби, с които ще го захапе. Ето, ей сегичка дядото ще слезе от портрета!

Протегна ръце напред и постоя така няколко мига.

Не, май че дядото се изплаши от ръцете му; да, да, изплаши се, защото навярно знае, че ръцете ще дращят, ще късат, ще дерат.

Но какъв е тоя шум?

То се извърна рязко и протегна малките си ръце по посока на шума. Шумът се уплаши!

Шум от другата страна!

Подскочи и пак протегна застрашително ръце към онова страшно нещо, което се готвеше да го нападне откъм гърба. Със засилване на мрака страшните неща добиват повече смелост – малкият знаеше това от баба си. Щом стане съвсем тъмно, те ще се нахвърлят върху него, ще го удушат и разкъсат. Детето днес беше много непослушно. Не изпи млякото и хвърли половината филия зад леглото. Но не успя да я хвърли незабелязано, баба му се наведе и откри десетина половинки филии, намазани с масло, хвърлени предишните дни. Тогава баба се разяри и го заплаши със страшно наказание. И сега всички ония страшни неща, които дебнат лошите деца, ще се нахвърлят върху него и ще го разкъсат. Първо, духът, който се крие в пердето, сетне дядото с големите мустаци, след него мишките и плъховете от мазето, после дяволите и вещиците, които поскърцват в гредите на тавана – момчето знаеше много добре всичките си врагове. Те отдавна чакаха деня, в който то ще бъде съвсем непослушно, за да си разчистят сметките с него. Няма време за губене – трябва да бяга!

Надигна се, но в същия миг замръзна.

Ами вълците? Нали вън стоят вълците с огромните огнени очи и пламтящи уста, готови да разкъсат малките деца, които излизат, когато бабите им са отишли в бакалницата за сирене и масло? Отдавна знаеше това, а само преди четвърт час баба му отново повтори същото. Тя дори го накара да се ослуша и то съвсем ясно чу някакво скимтене, задъхано дишане и скърцане на зъби, които идваха някъде отдалече, някъде ей оттам, където се размахваха дългите клони на дърветата.

Внезапно таванът изскърца и гредите заскимтяха.

Детето се хвърли напред, преметна се през леглото и падна с главата надолу. Рой искри разцепиха мрака, но нямаше време да се мисли за тия неща. Скочи бързо, хвана с две ръце бравата, натисна я и изхвръкна навън.

Мамичко, вълците!

Те бълваха огън и пламък, трещяха и скърцаха, наредени във върволица, право към него, като се извиваха и го гледаха с червените си очи!

– Мамо, мамоооооо! – изрева детето.

– Какво има, детенце?

В първия миг детето политна назад, но като отвори очи, видя, че срещу него стои висок, стар човек, с черни дрехи и някаква смешна черна шапка на главата. Старият човек се усмихваше. Треперейки от страх, детето се хвърли към него, прегърна крака му и впи ръцете си в грубия плат на панталоните.

– Вълците, вълците!

– Какви вълци?

– Ето ги, ето ги!

Старият човек се разсмя:

– Това е влак.

Влак?

– Какво е това «влак»

Все още настръхнало, детето повдигна глава и погледна стария човек.

– Най-обикновен товарен влак. Голям си, а не знаеш какво е влак.

Как влак? Какъв влак?

Нали когато пристигна преди десет дни при баба си, тя още от първия ден му каза, че пред тях минават страшните вълци, за да вземат непослушните деца, които не мируват и ядосват бабите си? Същото бумтене слушаше той от стаята, а баба му ококорваше очи, кръстеше се и викаше: «Махнете се, вълци – Гошко ще слуша вече, махнете се!». И те лека-полека намаляваха бумтежа и скърцането и изчезваха нанякъде.

– Това не е страшен влак – усмихна се старият човек, – това е добър влак. Той носи въглища.

– А вълците?

Текст предоставлен ООО «ЛитРес».

Прочитайте эту книгу целиком, на ЛитРес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.