Ирина Коробейникова - Москва – Варна. Сборник прозаических переводов с болгарского языка участников Первого Международного конкурса-фестиваля

– Может, зрение ты и утратил, Стив, а вот чувство юмора не потерял!!! Столько лет живешь отшельником, а все шутишь! Ты утверждаешь, что твое радио говорит с тобой на инопланетном языке? Ну, скажи на милость, не шутник ли ты!!!

Алан был удивлен тому, как Стив быстро засобирался и, коротко попрощавшись, вышел из кабинета. По дороге домой он почувствовал нестерпимую пульсирующую боль в голове, будто кто-то в чугунных сапогах прыгал на ней. Кровь хлынула из носа и правого уха. «Это и называют ударом», – с этой мыслью Стив упал на дорогу замертво, и душа его поднялась к звездам…

Один из многочисленных жителей созвездия Тельца ФТ Вилл Цири включил сверхпроводниковое передающее устройство, которое улавливало сигналы на всех имеющихся уровнях от ионного до молекулярного, поступающих из Вселенной. Сегодня оно вещало на каком-то непонятном языке. Вилла разбирало любопытство. Он не мог ответить себе, что это за язык, но точно знал, что с подобным еще не встречался. Единственная мысль пронеслась в эту минуту в голове – устройство сломано.

Если бы ФТ Вилл Цири понимал английский, то услышал бы:

– Я был Стивом Уориком с планеты Земля! Я был Стивом Уориком с планеты Земля!

Малкото радио «Сименс» от няколко дни бе откачило. След като Стивън Уоруик го изключеше, то от време на време се включваше самичко. Но това не бе най-лошото. Радиото предаваше само едно и също на всички станции – някакво ломотене на съвършено неразбираем и странен език. В пристъп на умопомрачение Стив си мислеше, че «Сименс» -ът предава на извънземен език и че няма да е лошо да го счупи.

Разбира се, нямаше да го направи. «Сименс» -ът бе единствения му приятел. Който вдигаше шум в малката му къща. Който докарваше големият свят при него. И си измисляше предисториите на новините за да не му е скучно.

Преди много време бе млад учител по английски. Ожени се за момиче, което го изостави за реди отвратителната си кариера. Не се разведоха. Просто една сутрин тя си тръгна заедно с всичките си вещи и отиде в огромния Ню Йорк да става адвокат.

Сега Стив Уоруик беше старец с едната обувка в гроба и живееше в малка къщичка с три стаи. Той плъзна поглед по стените с олющени тапети. После огледа мръсните пердета, почти закриващи прозорците и старият хладилник. Килимът, някога персийски, сега приличаше на древна изтривалка за обувки. Стив се облещи срещу транзистора. Издаваше все същите необикновени звуци със странна закономерност. Всъщност сигналите наистина бяха извънземни. Съзнанието на едно мъртво същество се опитваше да се свърже със стареца. Ако Уоруик може да разбере неговият език, щеше да чуе следното:

– Аз бях Мтан» Е Бихнар от Таурус! Аз бях Мтан» Е Бихнар от Таурус!

Стив седна на кревата. Пресегна се с треперещата си набръчкана ръка и взе «Сименс» -а от нощното шкафче. Превъртя цялата скала, но не постигна нищо освен че звуците взеха да се усилват.

– МЛЪКНИ! МЛЪКНИ ИЛИ ЩЕ ТЕ СЧУПЯ, ПРОКЛЕТО СКАПАНО РАДИО!

Изключи го. Постави го на шкафчето до себе си, зави се и с одеалото и заспа.

Събуди се от изгрева. И от странните звуци които издаваше радиото. През нощта се беше включило самичко и отново ломотеше неразбираемо.

Учителят по физика Алън Данър, приятно изненадан, извика:

– Стив! Я кажи от колко години не си ми идвал на гости?

– Идвам по работа, проклето старче. – каза някогашният му колега.

Потънал в един фотьойл, Стив накратко разказа историята с транзистора. Обясни, че него е донесъл, защото спира с писукането си, щом бъде изваден от къщата.

– Ами телевизора не се ли държи странно. – попита Алън

– Продадох го преди няколко години. – поясни Стив. – Вече съм доста слепичък за телевизор.

– Я, ти не си изгубил чувството си за хумор! Толкова години живееш като кукумявка, пък още ги пускаш едни… Радиото ти говори на извънземен език, а?

Остана много изненадан когато Стив си отиде. Всъщност на Уоруик му прилоша още когато си тръгваше от Алън.

Но, докато влизаше вкъщи го заболя глава. Беше все едно някой скача отгоре. С каменни ботуши.

Изведнъж от ноздрите и от дясното му ухо започна да тече кръв. «Сигурно на това му викат инсулт» – бяха последните мисли на Стив. След няколко минути съзнанието му отлетя към звездите.

Ф тил’У Цири, един от многото жители от планетата Таурус, включи своето свръхпроводимо информационно устройство. На всички скали – от йонната, та чак до молекулната, устройството излъчваше едно и също. Ломотеше на някакъв неразбираем език. Ф тил’У Цири се зачуди какъв ли е този език. Бе сигурен че на неговата планета няма подобен. Замисли се дали да не счупи устройството.

Ако Ф тил’У Цири разбираше английски, щеше да чуе следното:

– Аз бях Стив Уоруик от Земята! Аз бях Стив Уоруик от Земята!

В это утро я проснулся поздно и по обыкновению сразу включил телевизор. Почти все каналы транслировали заявление Президента. Также показывали короткие репортажи из здания Сената, где проходило заседание. Полусонный, я не совсем понимал, о каких политических событиях идет речь. Приготовив для себя легкий завтрак, я уселся перед телевизором перекусить. И постепенно начал понимать, о чем вещают. Президент дал личное распоряжение о принятии Закона о контроле за доходами от проституции. Главе государства, наконец, удалось выполнить одно из своих предвыборных обещаний. Закон сформулирован и вскоре вступит в силу, и Президент был доволен.

Законопроект, который его противники в некоторых комментариях называли «Законом Левински», предусматривает увеличение налогов на проституцию на двадцать процентов. А это значит, что и мои доходы сократятся на одну пятую.

Почему меня это заботит? Потому что я – альфонс. Роста во мне около ста девяноста сантиметров, и, несмотря на стройность и даже некоторую внешнюю худобу, я довольно крепкий. О таких, как я, говорят – жилистый. Волосы я давно обесцвечиваю, и от этого они стали рыжими. Регулярно посещаю фитнес, солярий и косметолога. Хожу на маникюр, педикюр и делаю все возможные косметические процедуры, которые только существуют на свете. Волосяной покров на теле и лице свожу с помощью депиляции и смазываю кожу специальным кремом, замедляющим его рост.

В нашем агентстве все считают меня первым красавцем. Не случайно у меня больше всего клиенток. Некоторые – жены высокопоставленных и знаменитых личностей. Другие – просто состоятельные одинокие женщины, жаждущие душевного тепла.

Я, в отличие от других, беру только одну клиентку и отдаюсь ей полностью. Именно поэтому я абсолютно уверен в том, что она уходит от меня удовлетворенной и довольной.