Геннадий Литаврин - Раннефеодальные государства на Балканах VI–XII вв.

Дуйчев И . «Именник на първобългарските ханове» и българската държавна традиция. — Векове, 1973, № 1, с. 10.

Ангелов Д . Образуване па българската народност. С., 1981, с. 189–190; ср.: Петров П . Образуване…, с. 136–137.

См.: Петров П . Образуване…, с. 174–179; ср.: Чичуров И. С. Византийские исторические сочинения. Μ., 1980, с. 113 и след.

Гюзелев В . Икономическо развитие, социална структура и форми на социална и политическа оргнизация па прабългарите до образуването на българската държава (VI–VII вв.). — Археология (С.), 1979, № 2, с. 12–22; ср.: Баранов И. А . Ранние болгары в Крыму: (Локальный вариант салтово-маяцкой культуры): Авто-реф. дис… канд. ист. наук. Киев, 1977, с. 1–24.

Плетнева С. А . Кочевники средневековья. М., 1982, с. 13 и след., 127 и след.

Гюзелев В . Икономическо развитие…, с. 15 и сл.; ср.: Петров П. Образуване…, с. 166 и сл.

Красильников К. И . Возникновение оседлости у праболгар Среднедонечья. — СЛ, 1981, № 4, с. 110–125.

Плетнева С. А . Кочевники…, с. 49; ср.: ИВ, 2, с. 70, 72; Tapkova-Zaimova V . Les populations sedentaires et les tribus en migration lace a la civilisation byzantine. — BUR, 1980, N 2, p. 58; Тафарджийска Цв . Към въпроса за етногеиезиса на прабългарите. — В кн.: Българско средновековие. С., 1980, с. 43–51; Добрев П . Стопанска култура на прабългарите преди заселването им в наши земи.·— В кн.: Първи международен конгрес по българистика: Доклади. Симпозиум «Славяни и прабългари». С., 1982, с. 49–60.

Аладжов Ж . За култа към тапгра в средновековна България. — Археология, (С.), 1983, № 1/2, с. 76–85.

Плетнева С. А . Кочевники…, с. 27, 36 и след., 43, 49, 50, 61 и след., 107 и след., 134; см.: Степи Евразии в эпоху средневековья. Μ., 1981, с. 48 и след.

См.: Литаврин Г. Г . К проблеме становления болгарского государства. — ССл., 1981, № 4, с. 29–48.

Еремян С. Т . Армения по Амхарацуйцу. Ереван, 1963, с. 98–99, 100–102.

См.: Чичуров И. С . Византийские исторические сочинения, с. 118; Петров П . Образуване…, с. 146–152, 199–205.

Войнов М . За първия допир…, с. 470 и сл.

Дуриданов И. Южнославянските речни названия и тяхното значение за славяниския топонимен атлас. — Славянска филология, (С.), 1963, № 5, с. 195; Джафаров Ю. Р . О происхождении древних булгар. — В кн.: Письменные памятники и проблемы истории культуры народов Востока. М., 1981, ч. 1, с. 88–93; Димитров Д . Прабългари и славяне във Варненския край непосредствено след създаването на българската държава. — В кн.: Средиевековна България и Черноморието. С., 1982, с. 89–98; Петров П . Образуване…, с. 218–221.

Трубачев О. Н . Ранние славянские этнонимы — свидетели миграции славян, — ВЯ, 1974, № 6, с. 62–66.

Callany D . Neue Ergebnisse der awarenzeitlichen Forschungen in Ostungarn. — In: Studijne zvesti Archeologickeho dstavu Slovenskej Akademie vied. Nitra, 1968, L 16; Idem . Archaeologische Denkmaler der Awarenzeit in Mitteleuropa. Bp., 1958, S. 184.

Бобчева C . Средневековни български селища и некрополи по южнодобруджанския черноморски бряг, — В кн.: Средневековна България…, с. 99–109.

См.: Коледаров П . Политическа география на средновековната Българската държава. С., 1979, т. 1, с. 12 и сл.; Литаврин Г. Г. Славянин — социально-политические организации славян. — В кн.: Этногенез народов Балкан и Северного Причерноморья. Лингвистика, история, археология. М., 1984, с. 200–201.

Коледаров П . Политическа география…, т. 1, с. 13–14; Он же . По характера па Българската държава в началния и период (VII–VIII вв.) — Правна мисъл, 1981, кн. 3, с. 19–34; Он же . За правната същпост на Българската държава в началния и период. — В кн.: България 1300: Институци к държавна традиция. С., 1982, т. II, с. 193–200.

Цанкова-Петкова Г. О территории Болгарского государства в VII–IX вв. — ВВ, 1960, т. 17, с. 142–143; Гюзелев В . Икономическо развитие…, с. 20 и сл.; ср.: Петров П . Образуване…, с. 174–175, 237.

Ронин В. К . Международно-правовые формы взаимоотношений славян и империи Карла Великого: (Союз и вассалитет). — ССл., 1982, № 6, с. 38.

Въжарова Ж . Славяни и прабългари па пекрополите от VI–XI вв. на териториата на България. С., 1976, с. 8 и сл.; ср.: Dimitrov D . Neue Angaben von den Protobulgaren in nordostlichen Bulgarien auf Grund archiiologischer Forschungen. — In: Stndia in honorem V. Beševliev. S., 1978, S. 369–381; Тотев T . Плиска и Преслав в светлината па последните археологически резултати. — В кн.: Първи международен конгрес…, с. 127.

Олайш Т . Замечания по поводу положения протоболгар и славян в аварском каганате. — В кн.: Първи международен конгрес…, с. 61–65.

Ваклинов Ст . За характера на раннобългарската поселищиа мрежа в Североизточна България, — Археология, (С.), 1972, № 1, с. 9–13.

См.: Коледаров П . Политическа география… т. 1, с. 13 и сл; Петров П . Образуване…, с. 158–159, 240–252; Български средневековни градове и крепости. Варна, 1981, т. 1, с. 20–44, 49, 61, 62.

Левченко М. В. Очерки по истории русско-византийских отношений. Μ., 1956, с. 122, 158 и след.; Сахаров А. Н . Дипломатия Древней Руси. 1980, с. 165 и след., 239 и след.

Плетнева С. А . Кочевники…, с. 18, 27, 47–48, 51 и след., 69, 84 и др.

Плетнева С. А . Земледельцы и кочевники. — В кн.; Първи международен конгрес…, с. 31–43.

Ангелов Д . Образуване…, с. 190 и сл.

Войнов М., Тъпкова-Заимова В . България на Аспарух и България на Кубер. — В кн.: Военноисторически сборник. С., 1982, № 5, с. 47–56; ср.: Петров П . Образуване…, с. 185–192, 296–308; ср.: L., II, р. 138–153, 157–162.

См.: Литаврин Г. Г . Формирование этнического самосознания болгарской народности (VII — первая четверть X в.) — В кн.: Развитие этнического самосознания славянских народов в эпоху раннего средневековья. М., 1982, с. 64.

Дуйчев И . «Именник»…, с. 10 и сл; ср.: Именик на българските ханове: Критично издание с коментар и обяснителни бележки от Ив. Богданов. С., 1981, с. 44.

Бешевлиев В . Първобългарски надписи. С., 1979, с. 231.

Димитров Б . Първото българско царство и южното Черноморие (Загора). — В кн.: Средновековна България…, с. 57–66.

Андреев Й . Народните събори в политическия живот на Първата българска държава. — ИП, 1971, № 4, с. 97 и сл.; Бешевлиев В . Първобългарите, с. 53–54.

Бешевлиев В . Първобългарски надписи, с. 152; ЛИБИ, т. II, с. 84, 85.