Геннадий Литаврин - Раннефеодальные государства на Балканах VI–XII вв.

Гюзелев В . Функциите и ролята на кавхапа в живота на Първата българска държава (VII–XI в). — ГСУ, ФИФ, 1967, т. 60, № 3, с. 133–157; Он же . Ичиргу боилите па първата българска държава (VII–XI в.) — ГСУ, ФИФ, 1973, т. 65, № 3, с. 127 и сл.; Бешевлиев В . Първобългарски надписи, с. 59–70, 173; Он же . Първобългарите, с. 39–66; Симеонов В . Титульная практика в ханской Болгарии: Происхождение, структура и значение праболгарских титулов в период между VII и X веками. — Ling'uistique balkanique, 1981, XXIV, N 2, с. 23–78.

Бешевлиев В . Първобългарски надписи, с. 173, 221.

Ditten Н . Zum Verhaltnis…, S. 86; ср.: Сефтерски Р . Славяно-прабългарски взаимоотношения в българските земи от VII до XI век. — В кн.: Първи международен конгрес…, с. 151–152.

Цанкова-Петкова Г. О территории…, с. 140–143; Гюзелев В . Средневековна България в светлината на нови извори. С., 1981, с. 68–80.

Ср.: Boba I . «Abodriti qui vulgo praedenecenti vocantur» or «Marvani praedenecenti»? — In: Старобългаристика, 1984, № 2, c. 29–37; Примов В . Византия, Франкската империя и България. — ИП, 1981 № 3/4, с. 205.

Гюзелев В . Средневековна България…, с. 73 и сл.; Gjuselev V . Bulgarisch-frankische Beziehungen in der ersten Halite des IX Jh. — Byzantinobulgarica, 1966, t. 2; cp.: Примов Б . Византия…, с. 209–212.

Стойнев А . Анализ на религиозната система на българските славяне. — В кн.: Старобългаристика, 1984, № 2, с. 92–107.

Ганев В . Закон судный людъмь (далее в тексте — ЗСЛ). С., 1959, с. 163, 343, 486 и др.

Бартоломеев О . «Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите» — важен извор за международното право през IX в. — Б кн.: Първи международен конгрес…, с. 239–251.

Литаврин Г. Г . Древняя Русь, Болгария и Византия в IX–X вв. — В кн.: IX Международный съезд славитов. История, культура, этнография и фольклор славянских пародов. М., 1983, с. 62–76.

О значении термина см.: Андреев М., Ангелов Д. История на Българската феодална държава и право. С., 1972, с. 109 и сл.

Дату 866 г. предпочитает В. Гюзелев (Гюзелев В. Българската средновековна държава (VII–XIV в.). — ИП, 1981, № 3/4, с. 200).

Георгиев П . За първоначалното седалище на българската архиепископия. — В кн.: Средновековна България…, с. 67–78.

Гюзелев В . Княз Борис Първи. С., 1969, гл. 2, 3.

Ангелов Д . Образуване…, с. 242 и сл.; Литаврин Г. Г . Формирование…, с. 71 и след.,

Бегунов Ю. К . Козма Пресвитер в славянских литературах. С., 1973, с. 342.

Moravcsik Gy . Byzantinoturcica. В., 1958, Bd. 2, S. 355.

Гюзелев В . Българската средневековна държава…, с. 180 и сл.

Božilov I . A propos des rapports bulgaro-byzantins sous le tzar Symeon (893–927). — In: Byzantinobulgarica. S., 1980, p. 80.

Бешевлиев В. Първобългарски надписи, с. 171.

Там же, с. 66; Он же . Първобългарите, с. 43.

Ср.: Гюзелев В . Българската средновековна държава…, с. 180, 200.

Ср.: Божилов Ив . Цар Симеон Велики (893–927): Златният век па Средновековна България. С., 1983, с. 128 и сл., Malich В . Der sogennante Wirlschaftskrieg zwischen dem Zaren Symeon und dem Byzantinischen Reich als Ausdruck der gewachsenen Starke des bulgarischen Staales. — Jahrbuch fur Geschichte der sozialistischen Lander Europas, 1983, Bd. 26/2, S. 74–88.

Ср.: Гюзелев В . Българската средновековна държава…, с. 191 (автор считает, что Первое Болгарское царство до его падения оставалось протоболгарским, в котором славянское влияние было незначительным).

Ангелов Д . Образуване…, с. 305 и сл.

Ср.: Хенинг Й . Археологически проучвания за разделението па труда между града и селото по временто на Първата българската държава. — В кн.: Първи международни конгрес…, с. 181–199.

Милев А . Гръцките жития на Климент Охридски. С., 1966, с. 124.

Иванов Й . Български старини из Македонии. С., 1970, с. 555–557.

Бешевлиев В . Първобългарски надписи, с. 226; Он же . Първобългарите, с. 51; Dujćev Iv . Un haut dignilaire bulgare du X еsiecle. — BSl, 1968, t. 29, p. 281.

Litawrin G . Zur Lage der byzantinischen Bauernschaft im 10.–11. Jh. (Strittige Fragen). — In: Beitrage zur byzantinischen Geschichte im 9,–11. Pr., 1978, S. 47–70.

См.: Литаврин Г. Г . Византийское общество и государство в X–XI вв. М., 1977, с. 42 и след.

Чолова Ц . Социално-класовата структура на средновековното българско общество според на Йоан Екзарх, — ИБИД, 1980, т. 33, с. 69–81.

Ср.: Димитров Д . Възникване на градски центрове в Северо-източна България. — В кн.: Средновековният български град. С., 1980, с. 35–45; Овчаров Д . Възникване и оформяне па Преслав като средновековен град (IX–X в.). — Там же, с. 107–116.

Ангелов Д . Средновековният български град като държавен център, — В кн.: Средновековният български град. С., 1980, с. 69; Николаев В. Д . Значение договора 927 г. в истории болгаро-византийских отношений. — В кн.: Проблемы истории античности и средних веков. М., 1982, с. 89–105.

Lounghis Т. С . L’Historiographie de l’epoque macedonienne el la domination byzantine sur les peuples du sudest europeen d’apres les traites de paix du IXе siecle. — Balkan Studies, 1980, № 21, p. 82.

См.: Николаев В. Д . К истории болгаро-русских отношений в начале 40-х годов X в. — ССл., 1982, № 6, с. 69–75.

Ангелов Д . Богомилството в Българин. С., 1969, с. 356 и сл.; Прилов Б. Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи. С., 1970; Драгојловић Д . Почеди богомилства па Балкаиу. — В кн.: Богомилството на Балканот во светлината на пајновите истражуванья. Скоцје, 1982, с, 19–29; Литаврин Г. Г . О социальных воззрениях богомилов: Некоторые итоги изучения начального периода истории ереси, — Там же, с. 34–39.

Коледаров П . Царь Петър I. — Военноисторически сборник. С., 1982, № 4, с. 192–207; ср.: Иванов С. А. Византийско-болгарские отношения в 966–969 гг. — ВВ, 1981, т. 42, с. 88–100; об обстановке в левобережье Дуная в это время см.: Михайлов Е . За руско-българската граница до края на X в. — ГСУ, ФИФ, 1973, т. 65, кн. 3, с. 197–198.

Сахаров А. Н . Дипломатия Святослава. М., 1982, с. 151–169; ср.: ИБ, 2, с. 390–397; Тъпкова-Заимова В. Долни Дунав — гранична зона на византийския запад. С., 1976, с. 35, 45 и сл.

Иванов С. A. Koiranos ton Bulgardn (Иоанн Цимисхий и Борис II в 911 г.) — В кн.: Общественное сознание на Балканах в средние века. Калинин, 1982, с. 47–59.

Ср.: Seibt W . Untersuchungen zur vor und Friihgeschichte der «Bulgarisclien» Kometopulen. — In: Handes Amsorya, 89. Jhg. Wien, 1975, H. 1–3, S. 66–98; Малингудис Ф . По въпроса за произхода на Комитопулите. — В кн.: Доклади. Българска държава през вековете. С., 1982, 1. Средновековна българска държава, с. 70–75; Reck St. Powstanie zachodniobulgarskiego panslwa Komilopulow. — Przeglad historyczny, 1983, t. 74, s. 237–254.