СтаВл Зосимов Премудрословски - В дена. Хумористична истина

Чух гласове от другата страна на кабината, но това не помогна за намаляване на главоболието от махмурлук.

– Кой е тук? – попита един от тях.

– Ето ме и кой сте вие? – попитах аз.

– Аз? сега знаете…

– Разбийте замъка!! – попитах другия и не беше трудно да се направи това с цевта на щурмова пушка. Вратата се отвори. Пред мен стояха трима изненадани непълнолетни, един, между другото, с кръстосани очи, в униформа, подобна на полицая. Тогава ме заведоха в най-близкото полицейско управление, а тоалетното хъркане никога не утихна.

Пазачът дълго мислил как да посочи причината за дежурното задържане в доклада. И се посочва, както следва:

«… Задържан, докато се опитва да ограби съдържанието на био тоалетната отвътре, криейки се от правосъдието с катинар, отвън.»

Всички се забавляваха, особено след като предишният задържан, който беше принуден да почисти някакъв офис, се опита да избяга и се заби на върха между тавана на тавана на прозореца и стърчащите ребра на коващата решетка от осемнадесети век. Повикаха се пожарникари, по-точно бойци с огън, а пожарникарите са тези, които са го подпалили. За съжаление, Министерството на извънредните ситуации все още не е измислено. Тези го питаха:

– С какво се задържаш?

– Пубис и яйца!! – отговори той със сълзи на очи. Той също беше спасен и изпратен да почисти външната къща, която беше без прозорци. Напротив, аз влязох в отказ, като казах, че ще прекратя живота си, ако продължат да нарушават конституционните ми права и да ме принудят да махна лайна в тоалетната. Те се засмяха на Конституцията и замениха наказанието ми, като ме биха в бъбреците, след което започнах да пикам през нощта, отначало с кръв, а след това със сода. Но тоалетната не миеше!! И аз след час разорах просторите на нощния проспект Невски, в търсене на живот…

Съдбата ме заведе временно в града герой. Санкт Петербург, в благотворителен общежитие, просто наречен в народа като бездомник. Дадоха ми шконар, тоест легло, което отбивах за половин месец от местни пияници-власти, пуснали петнадесет в болницата, преди да ме напуснат. Трофеите бяха матраци. Натрупах девет от тях. Подредих ги една върху друга и спях почти на тавана. Имаше някои неудобства: ласкателството беше много перпендикулярно и аз се облегнах на дървено стълбище. Животът пое нормалния си ход: Сутрин – вечер, обяд – тоалетна и т.н. на всеки ден. Те платиха на мен и моя другар корморан Лиоха Лиси, който завърши две висши образования в зоната за петнадесет години, за спокойното състояние на втория ни етаж. Не се различаваше по гледка и имаше осемнадесет на червено по думите му. И тъй като беше трудно да се сдобият с очила с такива окуляри, той сгъна от наличните, като добави, три рамки с очила и ги свърза с медна жица. Така той постигна сто процента визия. И започнах да го достойнствам с шега на осем очи. Живеехме с него в семейство, както в зоната, накратко, имахме корени и споделяхме хляб чрез печене, обаче по някаква причина той ми даде по-голямо парче, или ме уважава, или ме храни за гладни обсадни времена, за да удължи живота ми чрез усвояване плътта ми Всяка сутрин аз, събуждайки се, намирах на масата си разпоредби за целия ден или повече. Стари хора и жители от друга епоха, всички практически седнали на места не толкова далечни и не твърде къси: най-малкият беше на около петнайсет години, доброволно споделяха с нас дажбите си, придобити по различни начини на малки кражби и раздаване на по-богати слоеве от населението, така наречения дом, Винаги съм бил против и връщах това обратно и затова те отдаваха почит, когато спях. Плешивият се зарадва на това внимание и също започна да яде мазнини.

Една мразовита сутрин се събудих. Снегът падаше през прозореца. Да ставам както обикновено беше мързел и нямаше планове за закупуване на пари, особено от вчера и главата ми спря. Плешивият мъж, както обикновено, четеше нещо в ума си, движейки се само с долната си устна. И всичко това би продължило, ако не беше появата на стария седемдесетгодишен корморан-рецидивист, моряк, моряк на дълги разстояния, пенсионер и бездомник Методий с финландски корени. Искам да отбележа, че осъдените обикновено общуват с касти, както в случая. И говореше повече с кавказки, отколкото с финландски акцент.

– Е, паразити, имаме аша? започна от рамото. Обърнах се, Балд пусна книгата. Мина минута.

– Какво ти трябва, стар? – попита Балд и се зарови в роман.

– Спрете да разглеждате досието, вземете златните фигури, тоест аз, и отидете дебели. За четири години получих пенсия.

След думите му минаха около две минути и под краката ни се стичаше свеж сняг. В далечината имаше магазин с дрямка от някакъв вид грузин. Влязохме в него и поръчахме двеста. В намазан и препечен Методий:

– Татарите не живеят без двойка! – поръчахме още сто. На следващо място, след стария тост:

– Бог обича триединството! – изцедихме и тези чаши. Тогава говорихме мълчаливо, всеки със себе си и единствено Методий не замълча и разказа как първият мандат е получен от петте налични. Не бяхме свободни слушатели.

– Нашият кораб дойде с Кюуби. Отидох в селото на брат ми. Пихме една седмица. И така на сутринта се събрахме при икономката, след денатурираното вещество и минахме покрай къщата, където беше сватбата. Поздравих ги, а те ми изпратиха три писма… Огледах се и видях купчина тухли зад себе си, докато брат ми ходеше по бензин и брадва, взех всички камъни в колибата, имаше рана, да, булката беше директно в челото. След това той започна да обстрелва прозорците. Купката нямаше време да свърши, когато вече бях вкаран в затвора в продължение на три години. Какво друго ще пиеш? – завърши той и отиде до бара на потребителските стоки.

Пихме много и дълго време, дори закусихме. Вечерта покривът на Лизи беше съборен и той започна да се сблъсква с други. Погледнах този беспонтов урок и поведох пияния синджир към хижата. И Методий в това време, получил от Лизи случайно или не, под окото си, заспал на масата, стоял на пода.

Сутринта ме събуди тъп звук и яростен бунт на Плешив.

Оказа се, че когато спи, разгневен Методий влетя в стаята с накуцване и удари спящ Лиоха с патерица директно по челото. Той скочи на леглото и падна на пода, стана с рогозка и се хвърли върху старото. Тогава си спомням през дрямка, имаше бой, докато не се разделиха. Оказа се, че когато заведох Лиси от механата, пияният Методий загуби съзнание. Той беше изхвърлен културно на улицата, преди да се затвори, и той пълзеше у дома, разчитайки на инстинкта си.

– Ти ме хвърли, Плешив!! – Лаеше като грамофон и преставаше да бръмче и да се пее, дядо, който вече лежи на пода, с гръб надолу.