СтаВл Зосимов Премудрословски - В дена. Хумористична истина

– Как? – попита, стиснал гърдите на Методий и седна като прасе, плешив с костите на ръцете си.

По това време старият корморан, опитвайки се да изпълзи изпод корморан на средна възраст, разви разви лявото си ухо и изтръгна слива от носа си. Плешивият мъж отговори, без да пусне ръце, като го духаше по главата.

– Добър, в натура. – Опитах се да успокоя младия им корморан, искам да кажа. – Ей, бездомници, прахосвайте ги по леглата. Кажи ми, Методий, какво започна да бръмчи?

– Аз!! – като не пусна Балд, дядото започна да се оправдава. – Спя, в натура, чувствам, че някой изтръпва остроумие, отварям очи – сняг. Преместих се и започнах да ставам. Обръщам се и пред мен има леля и трамвай, на десет сантиметра от мен. Нощта е студена, с махмурлук и също Лиси, добитъка, го хвърли, а! Да!! Да!! – възкликна три пъти Методий.

– Да!! Да!! Да!! – Три пъти Лиси го удари в очите.

След половин час вече поръчахме двеста грама и щяхме да оправдаем нашите недоразумения. И така цял месец, докато Методий не обедня. Хубавото е банкова карта. Икономически…

– Това беше в онези далечни без юридически времена, когато тундрата беше човек. Повдигнете подмишницата на човека от тундра, половин ден, спуснете подмишницата на човека от тундра, половин нощ. И въшки живееха върху него. И за да погледнем отблизо сто процента визия, това изобщо не бяха въшки, а мамути, полярни мечки, елени в края и прасета. И тогава всички наричаха чукчи – хора, тъй като те бяха единствената порода, живееща в тундрата. Човек от тундра ходи с вдигната подмишница и я одраска, докато чукките при ярангата преживяват ужасна буря. Подмишницата спря да драска човека на тундрата и бурята утихна. А чукките напуснаха домовете си в тундрата и веднага му благодариха за чистия бял сняг с жълтата му урина. И тундрата стана като липса на витамин в организма, като акне по тялото. И всичко това се появи и всички започнаха да танцуват, но тихо жълтите сокчета започнаха да изчезват, някой ги открадна и остави дупки. И тогава местният чукочски бездомник Сережа, когото всички наричаха «жълт сняг», продължи историята си, мъжът от тундрата му нареди да намери крадец и да го изкопае сурово. Всички чукчи погребаха в снежните валове и, гледайки, чакаха и бяха изненадани. Оказва се, че децата им се оказали крадец, който смятал тези ледени за петел, които продават на базара. И тъй като бебето се роди, те му казват:

– Не яжте, копеле, жълт сняг!! – и го бийте, бийте го предварително, особено по главата.

Като цяло, Сережа-Жълтият сняг изглеждаше млад, на двадесет и седем години, останалото е като това на чукките. Той отиде до Централната библиотека и събира бутилки по пътя. Веднъж той започна да изчезва с дни. Всички бяха различни, но любопитни. Когато се появи, беше разпитан. Той мълчеше. Но веднъж той беше пиян и Сережа Жълт Сняг призна, че скоро ще се ожени.

– И на кого? – последван от въпрос.

– Да, има половината от сърцето ми, тя живее в региона, макар че вече е на шестдесет и една години, за това няма нужда да прави деца, вече са осем. Тук ги храня и възпитавам, както ме възпита баща ми, а баща му беше негов баща, а баща – баща, майка му, защото беше бащинство. – Серьожа се размърда в ноздрата си, извади козела, погледна го и го изяде. – Обичам Chupa-chups, обаче, дава умни мисли. Е, не много отдавна намерих ничия къща. Той се качи там, погледна, имаше достатъчно място за всички: жена му, и мен, и децата. Вярно, старецът съжалява, затворен за дванадесет години. Но все още млад, глупав, само четирийсет чука. Аз го научих, но той не повярва на моя опит. Е, лятото все още е тук, затова реших да направя евро ремонти в къщата, вече си купих замазка, цвят, четки. Вярно, някои лели влязоха: «Какво правиш?». – питат те. «Ремонт». – казвам, но веднага разбрах, че закъсняха, къщата вече беше заета от мен. – Жълтият сняг Сережа взе един крекер изпод леглото, щракна върху хлебарка, която не знаеше как да скочи от спойката, намаза я с жълта течност и, като я набръчка, отхапа. Сухар се напука, но не се счупи. Чукчи бавно отвори очи, гледайки счупената пещ, стърчаща от пукнатината на кракер.

– Ooooooo!! той изстена и започна да стопли зъбобол с длан…

Лятото мина. Чукчи пристигна с Фингалс, без предни зъби. На главата му имаше череп от съсирена кръв.

– Каква Серьожа, домакинството празнуваше, беше тъмно, светлината угасна? – шегуваха се бездомните.

– Не, тези лели със собствениците на тази къща пристигнаха, но аз вече приключих ремонта, исках да отида със семейството си. Така ме биеха с бухалки. Кучетата. Краят…

Слънцето грееше. Небето беше ясно и патриоти бездомни портиери седяха в помещенията за хранене и плетеха картон, слагаха други бутилки и още други смачкани алуминиеви кутии за коктейли и бира. И всичко щеше да е наред, но в едно от портиерните жилища имаше два УАЗ-а със сини фарове, а «татковците» извеждаха от вратата и «слагаха белезници» жена и две момчета, облечени в портиерни жилетки, наречени «обикновени хора». Местните жители все още не разбираха причината за ареста, защото това трио скрупульозно ровеше в сметища и чисти дворовете всеки ден. Всеки имаше свой инвентар, към който ръцете му вече бяха свикнали и всяка от тях бе отбелязана с метла, лъжичка и торба. Тези инструменти им се явяват като талисман или амулет, като къща или къщичка за дома. И, не дай Боже, някой да вземе непознат. Всичко, смърт. Kranty. Но се появи на тази троица по-рано преди инцидента и четвъртата мадам Тумор. И далеч отиваме.

Предишния ден. В навечерието на сутринта мадам Тумор първо стана и реши да покаже алтернатива, да свърши полезна работа и да почисти района, докато всички спят с буря от буца, тоест регистрация в семейството. Всички членове на тази «банда» не веднъж са били осъждани. За това, че няма собствена, тя взе нечий друг инвентар, надявайки се, че, казват, всичко нейно?! Тръгва, помита се, събира цигари, премахва всякакви опаковки за бонбони и не пренебрегва, гледа нещо в кошчетата и събира разпръснати боклуци около заливите и резервоарите по пътя. Той вече е почистил пода на територията и изведнъж вижда как от другата страна на пътя мъж и жена твърдо подреждат.

– Скандал. – помисли си мадам Тумор и пристъпи към почистването на територията. Кавгата се разгорещи и вече се чуваха гласове, когато изведнъж дамата плачеше толкова силно, че в дворовете гръмна ехо. Мадам Тумор вдигна очи и видя, че този мъж по хамски начин плесва дама по бузите. Преминаващите не обръщат внимание, но изгорелият крадец на пилешки яйца и пиле в миналото, в особено големи размери, който е добавен от ръководството на птицевъдството към две яйца, взети от нея по искане на съжител на товарач, което е записано от охранителната камера на това предприятие. Не издържах и тръгнах с метла през пътя. Колите в недоумение я отстъпиха, сякаш полудяха. Тя, без да обръща внимание на чукащите чужди автомобили, се затича на тротоара и като хвърчилка от небето се нахвърли на селянин, като го удря в лицето с лайна с метла, от която кучешко лайно отлетя встрани. Дамата изпъкна с недоверие очи и, покривайки устата си с ръце, се разсмя яростно. Изведнъж откъде да го вземем. Изведнъж, от нищото, се появиха трима полицаи и веднага започнаха да мадам Тумор да влачи. Това изкрещя: