СтаВл Зосимов Премудрословски - В дена. Хумористична истина

– Този хам, победи дамата!!

– Успокой се, успокой се! – учтиво попита полицейският сержант. – Никой не бие никого. Погледни там. – В далечината можете да видите филмова камера и екипиран филмов екип.

– Този филм е заснет от комедиен детектив блокбастър! – добави второ ченге.

– Той той той той той!!! – таксува третия. – И скандална претенция! Ху ху ху!!! И бой!

Туморът се успокои и, като промърмори нещо, примигна към артистите, после погледна ченгетата, взе метла и тръгна глупаво по улицата Фурштатская.

И в това време в кандейката, където гоп компанията по-рано се развихри, а сега чистачките се събудиха от махмурлук, видяха, че едно от инвентарите липсва или липсва, отраснаха крака и избягаха, започнаха да подготвят заговор за разобличаване на крадеца или краката. След като предадоха бутилките, останали от миналия уикенд, загребват препарат, наречен «Снежинка» и след като го разреждат с вода от тоалетната, поради липсата на крана, във връзка с ремонта на тръбопровода, бавно започнаха да пият, ядейки остатъци от закуска, които бяха вдигнати вчера от контейнера за боклук наречен – заливът и много кисел.

Наближаваше обед. Мадам Тумор, подсвирквайки песента на осъденото момиче, се върна в кендито, носейки в едната си ръка инвентар, а в другата торбичка с алуминиеви кутии бира и бутилки. Без да мисли или да подозира нещо, тя отвори вратата и стъпи в кандейката, изправена пред съдбата си…

В началото тя бе посрещната със странични погледи.

– Е, какво? – Отначало концерт на ужасите, черна вдовица, която в миналото уби тримата си съпрузи, от седене в зоната за убийци на 15 години и кръстена Кампучея, а по националност – Калмик без предни зъби.

– Какво? – уплашено леко и недоумено, попита мадам Тумор и сложи инвентара на мястото си.

– Какво, какво? – добави по-твърдо нейния хахалски прякор – Баламут с форма на открита туберкулоза. – В задника майната, не е горещо??

– Аз, познавайки причината за сблъсъка, каза мадам Тумор. – Почистих територията.

– И как? – попита третият герой на тази комична драма с прозвище – Фокс.

– Всичко чисто ли е?! – каза тя.

– И ние се чукаме! – Лайна Кампучея. – Това не е твоя работа, няма да ти я вземе, не си я присвоил на кофата, но, кучко??

И ние тръгваме: в началото тя беше ужасно бита и ритна в краката и юмрука. След входа тръгнаха предмети: три термометра, счупени в устната й кухина, два удара с дупка на брадва върху малко момиченце, тежки разрези с роза от счупена бутилка от очи и бузи, седем ножови рани в тялото с нож, счупване на бирени бутилки, донесени от нея с чук, които бяха избутани в започвайки на неприлични места на интимността. И докато успявате да пеете «снежинка» и да правите тостове. В крайна сметка след удушаване безжизненото тяло беше завлечено в залива, но съсед се срещна и тайно се обади в полицията и линейката.

До сутринта те разпитваха с юмруци причината за грабежа и ги заведоха в следствен арест, а мадам Тумор беше изпомпана от лекари. Сега той обикаля района на метрото Чернишевски, свирка, говори с боговете и пие много. Издръжливият се оказа приятел на суровите портиери. А в друга кандейка, общо взето, за наглото изнасилване на домашна жена майка, синовете й наказваха портиерите с чукове и ножове, така че те гледаха едното от очите и поставяха другото на пера, а останалите избягаха с удари на чука по главата. И това се случи в новогодишната нощ, но това е друга песен на Содом и Гомор…

В този окаян бомбардировач, дом за бездомни, на насип Синопска 26, под името RBOO «Nochlezhka», имаше не само престъпници, жетони, чукчи и трима украинци, тоест жители от Донецка област. Останалите украинци са бандеровски фашисти, но там също живееха двама монаси от Православната църква, които вече бяха уморени да вярват в Бога и решиха да вземат лятната почивка от обяда си за послушание и забраната на някои светски изкушения, като спазват, разбира се, основната вечеря на безбрачие, т.е. дадени с тонус. Разбира се, те, тайно от други през нощта, вкарваха пръсти в задника си един на друг и, както изглежда, нямаше нужда да отменят тази вечеря, поради непостоянството на някои стоящи части на тялото, в областта на слабините. Избягали от манастира на Александър Невска лавра, град Санкт Петербург, те нарочно забравиха всички законови закони и се подчиниха на беззаконието на света: пушеха, тупаха, псуваха и накрая, след като си легнаха, се покаяха на своя Господ. Разбира се, те можеха да се разберат, защото отец Серафим вече беше монах в продължение на двадесет години, от незапомнени времена на съветските времена, и дори седеше в зоната, за престъпници, за религиозни вярвания. И бащата на Фион, служил на светото поле по-малко от дванадесет години, но едва наскоро получил тона от този екстравагантен монах Серафим от Киевската Печерска лавра, откъдето бил посаден обратно в съвета, и започнал да се скита из манастири и църкви. Както Серафим неведнъж е казвал, че душата му отдавна е на небето, но плътта все още не може да се успокои и да умре. И той чакаше този час всяка вечер, молейки се преди лягане. Техният Бог очевидно също е разбрал, че не са желязо, тъй като те се покланяха на основната вечеря на безбрачие, не са я започвали и като цяло не са обръщали внимание на жените по отношение на интимността. А парите им бяха похарчени без труд и изчезнаха точно когато дойдоха.

В Ночлежка веднага направиха много фалшиви приятели, другари за пиене, а монасите, чрез плен, станаха един вид подхранващ за някои паразитни паразити, които поробиха инвалидите и възрастните хора на своя етаж, както и безпомощните бедни хора, приравнени към тях, т.е. ежедневния им подкуп. Но монасите постепенно пренебрегваха тази свободна от тяхна страна и решиха да променят кръга от контакти и мястото за прекарване на нощта, като прибягнаха да се свържат с мен и прекараха нощта в мазето на общежитието на Семинарията на лаврата «Александър Невски», където навремето учи Алексашка Невзоров. Още не бях загубил уменията и опита на уличните боеве и се наслаждавах на специален авторитет сред крадците. Обаждаха ме без кула и понякога не смееха да спорят. Накратко, с мен не се свързах и аз, след като слушах Серафим и Фиона, които знаеха наистина за моя авторитет, а не по слухове, за комуникация и доходи, благоразумно се съгласих. Изводът беше, че съм вид портфейл за сигурност. Те, облечени в расо, влязоха във всеки магазин и предложиха да се помолят за здравето на своите близки, предния ден, уж, заминавайки за някои псковски пещери. Едно име отново струваше в размер на двадесет рубли. Парите ми бяха преведени, а квитанциите, взети в Казанската катедрала, бяха изгорени под тяхно молебен. Аз, за разлика от тях, бях облечен в цивилни дрехи, но с брада. Това беше направено в случай, че ченгетата ни грабнат, аз съм като левия и те нямат стотинка в тяхно присъствие. И всичко мина перфектно. В деня, в който «се нарязахме», тоест получихме точно така, не по хиляда рубли всяка и след работа се скитахме из кръчмите, където изсипвахме сто грама, напивайки се до прасен вид. И те се скитаха до килиите си, в семинарията, в лаврата на Александър Невски, добре хранени и пияни, щастливи и уморени от деня, който минаваше, но пътят към дома беше едновременно опасен и труден. Събудена по различни начини, това се случи в центъра за детоксикация. И тук отново ни отвеждат вече доста пияни в полицейското управление. Фиона е напълно вцепенена. Беше слаб, много мил, добре четен и наивен. Изражението на лицето му, особено пияното, беше като лицето на тъпоок овен с полегати очи. Напротив, серафът беше наклонен и дебел, като прасе, алчен и хитър. Непрекъснато му се е налагало да се търси, точно до ануса, където обикновено се крият хероин, кокаин и плевел. Вярно, бащата на Фиона се качи в ануса, той беше и инициаторът на издирването на всички на свой ред, разбира се, освен за мен, защото имах парите и можех да ги нарежа на склона или на черния дроб, за доверие и вяра в думите си, така че те винаги вярвах в моята специфика. И след откриването на банкнотите, отец Серафим се разкая и помоли за прошка, коленичи на колене и се изненада изненадано как се търкалят там, мърморейки: