Татьяна Макарова - Български език. Първи стъпки. Болгарский язык. Первые шаги

У существительных женского рода : вод а – вод- ата (независимо от позиции в предложении). Например, М айка-та поср еща вс ички с гостопри емство . (Мама встречает всех гостеприимно).

Местоимение «это » может заменять членную форму

Примеры употребления артикля: Защ ост ол-ът е в кор идора? (Почему стул в коридоре?) Това е стол, това е маса. Тя внася ст ол-а в ст ая-та. Тя внася стол-а в стая-та на Митко.

Членная форма всегда в безударном положении: ч а’нта-та (сумка), к у’хня-та; исключения: р адост – радост-т а», г ордост – гордост-т а».

Примеры употребления артикля и предлогов.

Чий? (Чей?) Чи я? (Чья?) Чи е? (Чьё?) Чи и? (Чьи?) Пред чий блок се срещат? ( Перед чьим домом они встречаются?) Те се срещат пред блока на Росица. Чия книга е на масата? Книгата на Олга е на масата. В чие уч илище учи Настя? Настя учи в уч илището на Рос ица. Чии приятели са много добр и? При ятелите на Росица са много добри.

В январе, в феврале, в июле – през януари, през февруари, през юли и т.н (и т ъй нат атък) и так далее.

Научете нови думи

Апет итът идва с яденето – аппетит приходит во время еды

Аз ваша, ти наша, кой ще вар икаша – дословно: я – ваша, ты – наша, а кто кашу будет варить?

За глуп аците няма правил а – дуракам закон не писан

Всичко е добре, което св ършва добре – все хорошо, что хорошо кончается

Пл увам срещ утеч ението – плыть по течению

Хв ърлям котва – бросать якорь

1. Прочитайте, обратите внимание на перевод, перескажите.

През з имата об ичам да пърз алям с кънк и./ Зимой люблю кататься на коньках . Обичам пр олетни цвет я!/ Люблю весенние цветы. Обичам ш арена есен с черв ено, ж ълто и ор анжево. / Люблю пеструю осень с красным, желтым и оранжевым . Обичам сняг през зимата./ Люблю снег зимой . Обичам слънце през пролетт а. / Люблю солнце весной. Обичам л ятната вак анция./ Люблю летние каникулы . През лято вр емето е х убаво./ Летом погода хорошая. Между другото през есента времето е хубаво с ъщо. / Между прочим, осенью тоже хорошая погода. Аз н ямам н ищо пр отив з има. / Я не имею ничего против зимы . През есент ач есто х одя на разх одка. / Осенью часто хожу на прогулку .

2. (ключ) Прочитайте, найдите предлоги, переведите, соотнесите с падежами русского языка.

Жилището на Димитрови, това стая е само за Милена, той се подготвя за журналист, той работи в кабинета, тя е на училище, аз съм при Ирина, вие отивате на гости, чайникът е на масата, той се връща от магазина, те са приготвят за път, майката звъни на вратата.

3. (ключ) Образуйте членную форму: чанта, панаир, кула, зима, есен, пролет, лято, котва, жена, мъж, момче, момиче, слънце, стая.

4. (ключ) Добавьте местоимение «это»: вечер, плаж, самолет, кола, море, прозорец, врата, книги, чанти, куфари, гара, писмо, седмица.

5. (ключ) Переведите на болгарский с членной формой, обращая внимание, каким членом предложения слово является. Поезд прибывает на вокзал. Мы ждем поезда из Софии. Этот поезд всегда приходит точно по расписанию. Я закрываю окно. Окно большое. Стол около окна.

6. Прочитайте, переведите, выучите диалог.

– Кол ата своб одна ли е? (Машина свободна?)

– Не, аз ч акам. Имам една поръчка.. (Нет, я жду. У меня заказ.)

П итат сл едващата кол а.

– Извин ете, колата за ета ли е? ( Извините, машина занята?)

– Запов ядайте. Докъд еще път увате? ( Пожалуйста. Куда едете?)

– До кварт ал Студ ентски град, до З имния двор ец на сп орта. Там има пързалка. Имаме един куфар с к ънки и две чанти.

– Дайте к уфара (чемодан) е в багажника. Ч антите са да остане при вас.

– Сега можем да тръгваме. ( Сейчас можем ехать)

– Б ързате ли?

– Не. Ние не б ързаме. ( Нет, мы не торопимся).

– Добре.

7. Прочитайте даты болгарских официальных праздников

1 януари – Н ова год ина, 3 март – Ден на Освобожд е нието на България от осм анско иго – национ ален пр азник, 1 май – Ден на труд а, 6 май – Гергь овден, Ден на Б ългарската армия, 24 май – Ден на слав янската п исменост, 6 септември – Ден на Съедин ението, 22 септември – Ден на Независимостт ана България, 1 ноември – Ден на нар одните буд ители, 24 декември – Б ъдни в ечер, 25, 26 декамври – Рождеств оХрист ово (К оледа).

1 Марта все в Болгарии дарят друг другу красно – белые сплетенные нити – мартеницы. Мартеницы носят на одежде, руках и как только увидят первого аиста, то привязывают мартеницу на цветущее дерево или прячут под камень, бросают в реку, закидывают на крышу дома. Сегодня мартеница – символ любви, здоровья и долголетия. Белый цвет символизирует чистоту отношений между людьми, а красный несет тепло дружбы. Прочитайте одну из легенд о возникновении этой традиции.

Имал хан Кубрат пет има (пятеро) с ина и една ч удно хубава дъщер я – Хуба. На тях той завещ ал (им он завещал) да не се разделят и да п азят (сохранить) България. След смъртт ана баща си синов ете бързо забр авили (забыли) м ъдрия бащ ин съв ет и бил ипобед ени (были побеждены) от предвод ителя на хуните (гуннов) Хан Ашина. Той загр абил влад енията им и отв ел в плен Хуба. Бр атята тр ъгнали да т ърсят (пошли искать) н ова зем я, а сестра им зач акала новин иот тях (ждала новости от них). И добр ата вест прист игнала (пришла) през пролетт а, дон есена от сок ол (принесенная соколом). В писмото Аспарух съобщ авал, че е нам ерил р айско к ътче (нашел райский уголок) на юг от рек аД унав и ще се зас елят там (поселятся там). Хуба изб ягала, в одена от сок ола, на чи ето крач е (на чьей лапке) зав ързала б яла копр инена н ишка (привязала белую шелковую нитку). Пт ицата я отв ела до н овата зем я, но т очно в този мом ент вр ажеска стрела я прон изала, а кръвт ай обагр ила кон еца (нить). След като пол учил ск ъпата вест (долгожданную весть), че сестра му е при него, Аспарух започнал да к ъсал конц иот бяло-черв ената нишка (начал резать бело-красные нити), вр ъзвал ги на ръц ете (завязывал их на руки воинам) на войн иците си и повт арял: «Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога . (Нить, которую привязал, не порвется никогда). Да сме здрави, да сме в есели, да сме щастл иви, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681». От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по свет ав едно – да сме здрави, силни и щастливи.