СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– И толкова малко, и три? – попита син Изя, който тихо подслушва. – да пробвам.

– Е, той скочи в къщата, шут. Не виждате ли, че разпитвам?

– Нека слуша, това е законно и поучително – прекъсна майката, която също затопли ухото си. – какво следва, става?

– Е, накратко, отивам, бръмченето лети и ме покри, но не го разтрих, просто подуших въздуха. И гледам, партньорът кара отпред и той ще скочи от трактора и ще изтича настрани, а тракторът продължава да върви. Гледам се в огледалото, а в него полицай от УАЗ и лекар приближават смяна на смяна. Не съм на място. И от УАЗ, пентърът изтича след избягалия страничен удар, за да настигне.

– И защо е карал така, упрекваш ли? – бъг Клоп.

– Пушен, дебил, преди косене. А вятърът на вятъра като цяло събори кулата на бедния човек и му се стори, че коси мухите по плановете за планирани, според вас – куриери на наркотици. И тогава по тип петите изгориха. Е, той е виновен.

– Здравей, ха-ха-а-а-а. – изкикоти се Клоп, а Харутун се наклони, някъде в Кавказ … – и какво, хвана ли ви?

– Да, след час. И тракторът полетя в канала.

– Забавление, apchi, там. -Арутун смуче в сопола.

– Да, забавно. – подкрепи Idot. – Е, аз отидох?!

– Hehehehehe … – Грешката бавно спря да се смее. – Върви и утре по обяд ще дойдеш. Все още ще го търкате и тогава ще ви хванем отново, ще ви отнесем и определено ще ви засадим.

– За какво? – Идот беше изненадан и ридаеше.

– Харутун, вземи абонамента си за това, че не напуска. – Бъгът се изправи и изви гърба си.

– Или може би ще се съгласим? – предложи Идот, който веднага спря да плаче. – Утре ще дойдеш с прасе, ще видим. Всички излизат и двете. Уморен съм. Работният ден приключи.

– Хайде, apchi, идиот. – предложи Харутун и отиде до изхода.

– Idot. – последва ефрейторското момче.

– … И със прасе донасяш овен при мен. Разбра ли? – Арутун спря и прескочи Идот отпред. Когато Идот излезе в преднина, Харутън го ритна в задника и го заби в гърба, смеейки се на глас…

Скоро си тръгнаха и Отила отиде в къщата на вечеря…

APULAZ 2

Отила отвори присвити очи и необяснимо огледа кухнята. Имаше изгон и той страшно искаше да яде, но масата беше празна.

– Какво беше това? – помисли си той. – Покрито е!

Размразих сълзи от стола си и просто исках да започна да събирам храна на масата, когато той беше пазена от тих и блажен стон, идващ от спалните на жилищната част на хижата.

– Сара? – трепна в главата му. – Но тя …?!

Сара беше първата дъщеря на Отила и Изолда, но тя имаше вроден дефект, тоест беше глуха и в двете уши от раждането си, сляпа и в двете очи и тъпа, с други думи, сляпо тъпа и затова не се нуждаеше да бъде представена преди това. Но сега дойде времето, особено след като стоновете, идващи от дълбините на хижата, принадлежаха на нея. Между другото, Бог я награди с красива фигура и хубаво лице.

Но той се смути от още една новина, предадена от лекар от Санкт Петербург, ден след прегледа, когато Сара се разболя и баща й сериозно мисли за нея.

– Тя, господин, е бременна и това я разболява. – бързо заключи лекарят.

– И кой е бащата? В крайна сметка никой не идва при нея?! – изненада се Клоп. – Освен домакинствата.

– Неизвестно. ДНК тестването може да се направи, но тази интервенция може да попречи на развитието на детето. Когато се родиш, тогава ще видиш: бащата е негър или китаец. – отговори докторът и бързо се отдалечи. Изи го последва.

– Докторе, благодаря, че не ме отказахте.

– Първо, благодаря, че няма да се захванете с…

– О, извинявай, док. – а Изя извади от джоба си чекова книжка и откъсна чека с посочения по-рано номер и го предаде на лекаря.

– Но знайте, лекарят протегна ръка към проверката. – смесване на кръв, това е опасно нещо. В осемдесет и девет случая плодът може да изглежда много погрешно.

– Как е това?

– Изрод може да се роди.

– Кой??? – Лай от другата страна на Грешката и изтича към събеседниците.

Какво беше? Оказва се, че Изи и Сара са станали възрастни едновременно. Но животът е живот.

Отила се примири на следващия ден, защото самият той е син на канибал. И какво?

…Изведнъж се чу рязко блъскане на вратата на базовия офис и Отила трепна.

– Отново не заключи вратата в опората. – възмутена дървеница.

В тази половина на казармата звуците на Арутун, принудително влачещи някого, бяха разрешими.

– Харутун отново влачи някого. – промърмори Клоп на себе си и погледна часовника си. – О, йо-майо! Вече три нощи?!

Харутун се появи на вратата на кухнята и възкликна:

– В! Хванах го! – и се хвърли в средата на стареца, който прекара тридесет и осем години в зоните. Това се виждаше от татуировките по цялото тяло. Татуировките му се загряваха като риза и така той ходеше само в гащите и дори през зимата. Старецът замръзна в очакване на удара.

– Какво е това? – попита Клоп.

– Wooh, apchi, този shnir същият коноп втри в кошчето и дори подписа бабата Ключ. – Артун се облегна на косето с лакътя.

– Да?! – изненада се Клоп. – И какво, тя също търка?

– Да, дори как, тя хвърли такъв удар, – и извади топката от билярд хеш от джоба си.

– Това ли е всичко хеш? – Той протегна ръка и взе топката. Той го обърна в лицето, подуши, хвърли го. – Петнадесет години ще дръпне. Конфискуват. Е, какво ще кажеш, дядо?

– Той лъже. – старецът се сви на пода. – не е моето нещо.

– И чия? Sneezy.

– Ваш, това е той.. и виси на нас, а Клавдия и аз просто се чукахме в храстите. По принцип това конско лайно.

– Какво? – избухна Инцефалопат. – Интересно е какво направи конят в сметището, изскуба трева, която не расте там? Или предавка? И конопът ядеше, животът се пареше, собственикът – шмук, затова реши да забрави. И тогава то нетърпеливо.

– Не, спомних си. Мина някакъв пастир. Взе чанта или я разтърка и си тръгна. И какво? Той е популярен, без сигурност, но няма пари за прекарвания. И така искам да забравя. Така овчарят влязъл.

– Майната, казваш? – Грешката се качи на един стол. – Сутрин не е трудно да се провери в клиниката.

– Кого слушаш, шефе, апчи – ухили се Харутун. – Така беше: баба Клава е гола, цялата намазана с вазелин, ти, защото не можеше да намаже гърба си? Тичах около боклука, губейки се по конопените храсти.

– Тичане? – ухили се старецът.

– В началото ти я показа, но си миризлива, а тя все още е жена, макар и стара. А в храстите не си чукал и си изтъркал блаженият прах, който се е залепил с нож от тялото й, залепвайки го на топка. И си хвърлил ножа там и на сутринта ще го намерим и пръстовите ти отпечатъци върху него, а на ужилването на ножа – гаш, тоест наркоман.

Старецът мълчаливо лежеше и гледаше изненадано. В крайна сметка всичко беше както е предложено от версията на Харутун?!

– И как все още не си е наболила крака, стар глупак. В края на краищата, там всички глупости в селото са от депо на сова.