СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

© СтаВл Зосимов Премудрословски, 2020

ISBN 978-5-4498-0702-1

Создано в интеллектуальной издательской системе Ridero

Добре дошли!

Веднага преминете към описанието на основните участници в предложените от мен събития в този раздел от дела.

Първият в списъка е генерал-майор Отила Алигаджиевич Клоп. От всички около него той не беше със стандартен растеж – деветдесет и девет и девет сантиметра.

Питате: «Но как беше приет в редиците на пазителите на реда, в края на краищата след един метър и половина те няма да бъдат отведени в армията и без армията няма да бъдат взети в пазители …“. Но той е – специален случай: Родителите му бяха по-точно майка му и дядо й, които му служеха вместо баща си, обикновени граждани на Руската федерация, с оригинални еврейски корени. Просто майка му, веднъж през последното хилядолетие, когато светът все още не използва компютри навсякъде и Големият Съветски съюз, доброволно се присъедини към редиците на интернационалистките ордени, чието задължение беше да почисти болните след изпразването на тения. И това се случи в някоя африканска страна и древните племена на централноафриканските пигмеи се оказаха болни, едно от които, или по-скоро самият водач, е Големият старейшина, сто и двайсет хиляди години от календара му е стар и тъй като неговите връстници изсумтяха (умряха) отдавна, т.е. следователно тези, които си спомниха за неговото раждане, не бяха и той беше в състояние да твърди, че майка му е Слънцето, а баща му – Луната и т.н. и т.н… Разбира се, бъдещата майка на Отила не вярваше в тази приказка, но тя не се обиди, просто се усмихна и кимна на Големия старейшина на всички мъже на Земята. След като тя, след като получи лакомствата на лидера, бяха вкусно примамливи екзотични: пържени бизонски очи в чеснов сос, пушени яйца на слон с шоколадова сьомга, пресен кръвен борш от прясно изгубен фелдшер Иван Козимович Пупкин в навечерието и плодов сок от кока на третата… Като цяло бременната майка се събуди и тогава животът й вече не беше от особен интерес.

И според законодателството на племето Пигмей, средният ръст на войник и пазител на ордена е най-малко осемдесет сантиметра и не повече от един метър пет и половина сантиметра, разбира се, той е бил отведен в тяхната полиция и изпратен с обмяна на опит в Русия. Така той остана в службата: той получи постоянно пребиваване, като всеки гост работник, и тъй като едновременно беше гражданин на Руската федерация, никой не можеше да го депортира. Накратко, у нас всичко е възможно, особено за пари. Но той трябваше да премине военна подготовка с баща си в племето и да попълни слона на изпита. Това беше посочено в документа, представен на мястото на търсене, който беше изкопан на корема на Отила и одобрен от ЮНЕСКО. Разбира се, към него беше приложен друг документ, макар неофициално да изглеждаше като сто долара. И още повече, че в основния документ е посочено, че той е служил в чин генерал от армията на подразделението север-юг на племето, наречено Nakatika Ui Buka. Разбира се, тази титла му е присъдена заради баща му за цял живот, още повече, че тяхното племе е включено в списъка на силите на ООН.

Младият Отила натрупа следния опит в службата на племето, по-точно издържа изпитите по: стрелба с лък, хвърляне на томахак, «изкачване на стволове», което му позволява да се изкачи, както по вертикала на ниво, така и с пъпки. Той също можеше да хвърля двата крака върху собствените си или чужди уши и, държейки се на пода с две ръце, можеше да танцува танц с чешмяна, да направи троен салта нагоре, настрани, напред, назад и без да докосва пода. Научихме как да опитомяваме котки, кучета и други ухапващи и поглъщащи животни, включително комари, дървеници, въшки и мечки гризли.

След като Отила е изпратен по негово желание и поради болестта на майка му, той е изпратен в Министерството на вътрешните работи като чиновник – адютант на Маршал, когото никога не е виждал в очите си, но е чувал само гласа му по радиото и специалния телефон. След тридесет и две години той е преместен в село Соколов ручей, Ленинградска област, а в Санкт Петербург – Любанската железница, поради съкращения в административния апарат.

Отделиха му хижа, бивше професионално училище. Първата половина на хижата заемаше помещенията за жилищно настаняване, а втората е предвидена като силна точка.

И тогава Отила Алигаджиевич седи в кабинета си и пише тримесечен, а след това веднага, годишен отчет. Той бърза, прави грешки, обърква думи на езици и е знаел дузина от тях, включително: френски, местен племенен, пет различни съветски езика, латински, руски език, руска литература, руска фения, руски бездомник, език на разпитвачи и други.

Пише, пише и тогава синът на десет години идва в кабинета му:

– Баща? – скромно по детски попита сто тридесет сантиметра десетгодишният син Изя.

– Какво, синко? – без да вдига глава, отговори деветдесет и девет сантиметровият баща на Ottil.

– татко..? – колебаеше се Изя. Баща все още пишеше.

– … добре, говори?! – попита бащата.

– Тате, погледнах кутията тук, а?!

– И какво?

– Някои думи не са ми ясни там…

Отила погледна сина си като баща, без да спуска глава, вдигна крака на специален стол със стълбищни релси на страничните крака, стана, обърна се и седна на масата. Той нежно погледна сина си през очилата, пусна ги на върха на носа си и попита, гледайки в очите на сина си и не вдигайки глава, което накара главата му да го боли и шията му изтръпна. Той погледна всички отдолу нагоре. Наруши и гражданската му позиция. И още повече пред син, израснал като обикновено дете. И сега, седнал на масата, той дори можеше да се намръщи на черните си вежди.

– И какви думи не те разбират, синко?

– Е..: президент, някаква власт, ФСБ.. какво е това? Все още не сме минали през историята. Така ли е, мимолетно.

– Или сте просто прокуратурна школа през този период на обучение. – усмихна се бащата, свали очилата си и ги затисна леко в юмрук, с който след това се облегна на плота на масата. Той удари сина си по рамото с другата си ръка и го потърка с огромна плешива глава, която не беше човешка.

– Е, слушай – въздъхна бащата, – Президентът в нашето семейство съм аз, някаква Власт е твоята майка. Е, тя, знаеш какво прави… Не позволява да се отдаде, проверява уроците.

«Емисии», добави Изя.

– Не храни, а приготвя храна. – добави бащата.

– И тогава кой храни?

Баща надникна в лявото око на дядо си, после в широкоокото дясно, което отиде при сина му от прабаба му, те казват, че е китайка, но само русифицирана. Така твърди жена му; височина, тегло и ширина на талията в двеста. Освен това русокосата и синеоката, за разлика от бащата с червени очи.