СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

Отила накисна лицето си и, като взе предложената хартия, се покатери на тоалетната. Чу се силен дъжд, Пент се обърна и излезе навън, затвори стойката. И Отила се отпусна, погледна между краката си и набръчка лицето си. Не само боли смрадът на киселите очи, но и всички панталони отвън бяха пронизани с малък, гаден на цвят, миризлив сухняк. Нямаше въпрос за тоалетната. Дори капки диария трептяха по стената.

Инчефалопат застана до колоната и като видя сержанта, който бе напуснал поста, бързо хукна към него.

– Здравей! apchi – поласка той.

– Какво, чакаш внук? – попита саркастично Пент.

– Какъв внук? Апчи, – глупав Арутун Карапетович.

– Какво строиш за мен гримаси? Или той е вашият съучастник? Какво планирате, гост работници?

– Кой? Апчи – изплаши се Харутун.

– Какво строиш глупак? Вашето приятелство се иска федерално. Ти с него ли си

– А? apchi, – поклати бузите си с инцефалопат. – не. Изобщо не го познавам. За първи път виждам.

– И какво готвиш тогава за него? Колеба, чичо. – изведнъж сержантът излая. Харутън се отдръпна. – Той е впрегнат за теб, както за твоя, така и за теб?

– Ах, апчи, познавам го, но е много лошо и само благодарение на жена му.

– Какво? – усмихна се Пент.

– Спя с жена му! – потвърди Харутун. Сержантът се ухили и отиде да снима документи за бира.

– И кога ще бъде освободен? – отекна във фоайето.

– Как тоалетната е домашна и отговорът ще дойде. Така от три дни имам право да го чукам.

– Мога ли да му помогна? – предложи Харутун на цялото фоайе.

– Миете тоалетната?

– Да, да се освободи по-бързо.

– Не, не се предполага.

Харутун тъжно сведе глава: Мдаа… той стигна там и няма пари и Клоп беше понижен.

– Имате ли пари? – прошепна някой право в предсърдието към ефрейтор. Той потрепери с цялото си тяло и се обърна. Зад него стоеше тлъст служител в полицейска униформа и дъвчеше твърд бургер.

– Не.

– Защо? Ом ти ням.

– И пари, apchi, – Харутун се обърка в мислите и протегна показалеца си, търсейки ученици, посочи вратата на полицейския пост. – И парите от моя, apchi, готвач, там, в маймунската клепа от Klop.

– Какъв бъг? Това ли е прякор?

– Не, фамилията му, apchi, той беше задържан, докато не се установи самоличността му.

– Аааа! Om yum yum., Така че да вървим, вземете парите от него, сякаш на себе си, и ми го дайте.

– Аааа. Той има, apchi, карта.

– Съжалявам – И полицаят се оттегли в дълбините на предната част.

Седмица по-късно Bedbug беше освободен от 78-то полицейско управление. Това беше петият клон подред, като се започне от ченгетата от станцията и навсякъде той миеше тоалетни. Никой преди него не се съгласи с това. И трябваше да отмие годишната мръсотия.

Харутун беше уморен да го чака на гарата една седмица, беше добро лято. Той се свърза с местния гот и бездомните. Дрехите му се превърнаха в парцал. Подутото му лице от «леда» – почистващо средство за чаши с етанол, използвано от бездомни хора и други подобни – се зачервява като задника на шимпанзето. Очите му се изпълниха със сълзи не само от мъка, но и от страшен махмурлук. Той седеше в прохода на московската метростанция. Шапката му беше наопаки и лежеше на пода. В него можеше да се види и стотинка: една, пет и десет монети. Той седна на колене и леко ридаеше. Фингалите почти не пропускаха сълзи.

– Харутун? Отила извика: «какво става с теб?»

– А? Апчи, – ефрейторът бавно повдигна очи.

– Стани, седиш ли тук? – Бъгът се появи и вдигна шапката си.

– Не пипайте, apchi. – извика истерично Харутун и сграбчи шапката си. Едно малко нещо изскочи на мраморния под и звънна. Звънът се чуваше от бездомни хора, стоящи наблизо. Изглеждаха прилични и по-млади.

– Хей, дете, добре, слизай от нещастника. – извика един от тях

– Не го притеснявайте да печели хляб, шмак. – изплаши се вторият.

– Вали, Вали. – подкрепи третия, – докато е жив.

– Ми казваш ли млади хора? – местният детектив генерал Клоп отвори очи изненадано.

– О? Да, това изобщо не е дете.

– Джудже ли е?!

– Да, и негърът Хе. – И започнаха да се приближават към Bedbug.

– Патрон – хленчи Харутун, коленичи. – бягай, шефе. Ще ги забавя. Все едно, те вече ме пребиха и ме накараха да прося.

– Не сси, ще им обясня в Саракабалатанаяксойодбски, че не можете да обидите възрастните хора. – уверено отговори Отила и запретна ръкави.

– О, Зьома, реши да се блъсне в нас, – за копелето, най-здравословното от тях и плешивото.

– Сиво, плъзнете го в кофата. – поддържан тънък и в татуировки, сочещ към урната.

– Казвам веднага, успокойте младите хора, предупреждавам ви последния път. – любезно попита Клоп, гледайки в очите на здрав. Той го взе с огромната си четка за яката и, като го повдигна, го донесе пред очите. Той се усмихна ехидно и рязко затаи дъх. Той отвори очи, сякаш със запек и разшири устата си, сякаш иска да сложи крушката на Илич в устата си. Гонът пусна четката и се наведе, сграбчи слабините му с две ръце.

– Ааааааа!!!! – удави всички наоколо.

Отила кацна на крака и, свивайки се, нанесе втори удар по топките, но с юмрук.

Той удари удара с юмруци за минута, толкова бързо, че беше трудно да се разграничи между ръцете му и в крайна сметка удари петата в ябълковата ябълка със скок на петата. Червеният камък бавно падна напред и падна върху мраморния под с чело, като смаза всичко, което залепваше за себе си. Отила отскочи настрани, като пропусна падането. Домакините му са издухани от вятъра. И като цяло преходът беше изчистен от всякакви безплатни товарачи – пияници.

Анцефалопат се изправи, опирайки се на рамото на готвача.

– Благодаря, apchi, покровител. Мислех си, апчи, ще умра тук.

– Как стигнахте до това? Затвориха ме за една седмица? И вече сте потънали така.

«А той самият?!», помисли си Харутун, но не каза нищо. Отила отново погледна ефрейтора и ахна.

– О, котка Йошкин, какво направиха с твоята халба?

– Да, добре, apchi, – Марут махна с ръка и обърна обезобразеното си лице: счупен нос, две фингали – под дясното око и три – под лявото, а не един преден зъб. Жестокият свят на бездомните и милостивите в един човек. За старите е много трудно да оцелеят в този свят на дъното.

– Мада… но не ги ли попитахте за носа им?

– Не, дори не ми дойде наум.. – Харутун тъче бавно зад шефа и дъвче езика си както обикновено, – въпреки че, спри! – възкликна той, – да, чух, че той е изкопан на мед до най-близкия прием, а тези – те умряха в антикварен магазин.

– Кой, тези? – Отила спря.

– Е, от приемния пункт ги предадоха на антикварен магазин.

– И в кой?

– И в централната, зад Казанската катедрала.

– Да вървим. И тогава, изведнъж го продадоха?

Те пак излязоха от Мос. Бана на проспект Невски. Енциклопедии. Отила отиде при лелята, застанала на тротоара и попита: