СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– И къде по дяволите. Казанската катедрала?

– Не?

– Това е: разположен.

– Не сте руснак? гост или гост работник?

– Не. Аз съм участък.

– виждам. Вървете по Невски, към площад Дворец и отляво ще видите Катедралата.

– Благодаря. Здраве на вас и вашите деца … – Преди да се отблагодари дървото и да отиде с Инцефалопат по тротоара.

Делото приключи успешно. Паметникът е върнат на мястото си и е поставен под алармата и видеонаблюдението.

Bedbug и Incephalopath получиха от Маршал благодарност под формата на награда и готовност да очакват нов бизнес.

Bedbug седеше в кабинета си и, разговаряйки с Incefalapat, със съпругата и децата си, разговаряше за приключенията, пропускайки подробности за униженията, настъпили по време на разследването. Разбира се, тъжните неща бяха понижени и заменени с героични измислени постъпки… Накратко, те се засмяха с гръм…

Минаха пет години скучен колективен фермерски живот и Отила започна да се напива с Инцефалапатом, по-точно, той споява умишлено Клоп, за да овладее съпругата си. И бъг в ума, той е подходящ. Да, и Маршал не се обади.

– Да, ще се обадя – хвърли пирон на лявата си ръка и чук върху наковалнята, където ноктите са изравнени, с дясната ръка за вторична употреба. Той беше шокиран от звънеца на «камбаната» и се стресна… – И ако ме изпрати? – Отила огледа двора на домакинството си, където пред него бяха: порта пред него, баня вдясно с куче пазач в двора, гледащо тъпо в собственика от дупка, прикрепена към страничния навес.

– Полкан! – извика Отила. Кучето затвори очи. – Кел, – кучето дръпна ухото си, – Джаят, джаят! – Кучето затвори очи с лапата си, – Кел Манда, Катям Джеймс! – Кучето се качи в кабината. – Ето, кучко! – На руски език Клоп се разстрои. Беше разстроено, но не и обидено. В крайна сметка жените се обиждат, а мъжете се разстройват, помисли той и баща му. Той обаче се разстрои и взе камъка от оградата на цветното легло.

– Полкан. – бум, взе второто и търкаля първото – Palkan!! – бум, бум, -Полкан!!! – бум, бум, бум, – Махни се копелето!!!! – бум, бум, бум, бум, бум и т.н., докато камъните в границата с цветя изтичат.

– Ааааааааааа!!!!!!!!! – кучето изрева от болка и хленчеше. Дори съседите чуха скулите. Отила седеше доволно и издишваше кислород от дробовете си. По-нататък прегледът го видя зад оградата, а отляво – входа на жилищната част на хижата.

– Отила, те дойдоха при теб! – извика от прага на Изолда. Грешката се обърна. Съпругата стоеше внимателно на входната врата. Изпод полата изведнъж се появи мило лице на Изи. Вече беше на седемнадесет. И тя се усмихна сладко с кавказки очи.

– Какво правиш там? – попита недоуменият татко – биологичен пастрок.

– Е, излезте изпод полата! – Тя плесна с ръка по главата и вкара глава в себе си. Башка е изчезнала.

– Обадете им се тук. – отговори Отила и, като хвана нокътя в лявата си ръка, започна да го изправя с чук.

Отдалеч в хижата имаше зловещ, тъп туп. Скоро се появи Инцефалопат, който влачи престъпника по скрапа на шията. Дръпна го на верандата и го хвърли в центъра на домакинския двор. Престъпникът се търкаляше като топка в центъра.

– Кой е? – попита, убит от слънцето Отила.

– Ето, тук, патрона. С UU аа! Уловени, apchi, в акта. С UU аа. С UU аа.

– Какво направи? – попита неохотно участникът.

– He, he, apchi, в сметището коноп търка, apchi, разбирай.

– Как тер? – Бъгът вдигна очи към човека и механично удари палеца си с чук. – Ах, майната!

– Той лъже. – Задържаният Идот хленчи от името на Коломийцо, син на Панкрат, атаманът на местните казаци и опазване на дивата природа.

– Ти, Айдо, не бъзу, полето беше разорано. Разкая се, просто удари. Клоп излая.

– Да, не търкам! – ридаеше Идот. – «Kick от баща ми ще бъде.» – полетя в главата му мислейки.

– Е, какво, ще наречем бащата? Apchi, – попита задъханият Intsephalopath.

– Ти го влачи от съседен район? – попита Bedbug и удари с чук, изравнявайки нокътя.

– Не, апчи – потене глава Арутун Карапетович. – той е тук, на сметището за боклук.

– Е, така че какво ще правим? Ах, Idot?? – Бъгът стисна зъби и отново се качи на същия пръст с чук. -… Ставай!!! Когато говоря с теб. Не изграждайте от себе си червей, насекомо, какво, ходите ли в плановете си?

– Не. – Айд спря да плаче, но все още се страхуваше.

– Какво направи там? – попита саркастично Отила, като дърпаше клепачи над очните му гнезда и ги присвиваше, както имаше китайски човек. – Отбиване? – извади усмивка Клоп. – Отговор! – през миг извика отново Отила.

– аз, мисля …, мамка му. – призна Идот и погледна Арутун, в очакване на реда за екзекуция. И този – той кимна с глава, – бях до шията на шията, така че си обтрих панталоните, нямах време да си изтрия задника, така че ударих баш бандажа в панталоните си и се натрих на жабите. Сега гори.

Отила преглътна.

– Какво му доведохте? Все още е гадно от километър от него.

– Значи той, апчи, спестявам, търкам …!? – отговори Инцефалопат. – Вижте дланите, apchi, те се намазват с хашиш..

– и лайна. – добави Идот. – Не взех хартия със себе си и избърсах задника си с длани.

– Коя ръка? – саркастично попита Клоп.

– И двете. – Хлапе на около петнадесет години, рошав в стила на пънк или шмук, разгледа дланите си и избра по-мръсна. – това.

– Хайде, Харутун, помириси го. – попита Отила.

– Какво? Sneezy. – попита ефрейторът.

– Надуши ръката си и направи санитарно-епидемиологично заключение за състава на веществото, нанесено върху кожата. Разбра ли?

Инчефалопат махна с глава в съгласие и неохотно пристъпи към хлапето и скромно сложи ръка към носа си. Подуших парите, които се изпариха от дланта на ръката ми и разтърсих върха на носа, след това моста на носа, след това по инерция вълната премина към вратовете, челото и устните и стана ясно как той погълна всичко това. Шапката и пръстите на дланта на Идот се свиха рязко, стиснал много дългия нос на Арутун и го придърпа към себе си.

Харутун сграбчи юмрука си с две ръце, набръчка лицето си и се опита да го откъсне от носа, но хлапето предварително отпусна пръстите си и рязко го извади. Инчефалопат бутна глава към задника и едва не падна на задника. Той се съвзе и даде шамар на Идот. Той, който е получавал подобно нещо повече от веднъж, се избягва и Харутун, като е пропуснал, последван от инерция на ръка и е паднал в цветна леха.

– Е, мирише ли? – попита Клоп и подаде малката си ръка на колега, за да може да стане.

– Mdaa, apchi. – Артун се изправи, отхвърляйки офертите на Клоп.

– Какво е «Mdaa»?

– Не разбрах, Апчи, – заеквайки и държейки се за носа, Харутун премина.

– Проверявахте ли документите му?

– Да, това е посетител, apchi, от Казахстан, където има чуйка.