СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– Vo каза! – Бедът се гордееше с подчинените си. – И откъде изчислихте това, колега?

– Той, аз самият го видях, исках да го сваля от мобилния си телефон, но батерията беше изчезнала.

– Съжалявам – въздъхна Клоп.

– Какво точно? Sneezy. – попита Клоп.

– Жалко е, че батерията е изчезнала. – хвърлих сълзите от стола си и обиколих стаята. – Не е нужно да местя мозъка си.

– Да, всичките тези глупости, шефе. Мамка му е конски и ако не, не ме хващат червени ръце и всичко тук е просто прехвърляне на тримесечния отчет за наградата. – заключи старецът и започна да става.

– Седнете, apchi, копеле! – бутна старецът Харутун. – какво да правим, патрон?

– Това е злоупотреба с власт! – възмути се старецът.

– И вие мълчите! Отила лаеше. – Експертиза ще покаже. Вие сте виновни и ако искате да отидете в зоната, ще седнете до сутринта, когато пристигне експертната лаборатория. Или ви възлагам сто часа работа в домакинството. дворна крепост.

– Това е къде? – попита старецът в къси панталони, лежащи на пода на кухнята.

– Стани и го отърси, задържан. Харутун ще ти обясни всичко по пътя. Да, Харутун, почти забравих: вземете чисто сърдечно признание от него, в случай че не сте се явили на работа, намерете нож, просто не го докосвайте с ръце, увийте го в торба. А ти, стар, ако щеш славно да тренираш, ще струваш само центнер от глигана.

– В, все пак? – възмути се старецът. – Къде ще го взема?

– Млъкни, apchi, когато шефът произнесе присъда.

– Uh, между другото, можете да го режете. Върви, утре в шест часа започва минното дело. Да и вземете четка за зъби със себе си и аз ще ви намеря купа. Виж, на свой ред ще ядеш с кучето. Ако Полкан позволява. Ще спите в банята

– И може ли последната дума да бъде? – попита дядото.

– Напред!

– И кой ще командва?

– Само аз. Продължавайте. И не забравяйте за глигана…

Анцефалопат поведе стареца до изхода от крепостта и бързо тръгна към шефа.

– Какво, ще го направим? Sneezy!

– Какво? Колега ли си наркоман?

– Не, какъв си. Но си помислих, че, apchi, е необходимо да се направи преглед?! И веднага.. И тогава … – Харутун се поколеба.

– И тогава какво? Отиди кисел? – разглеждайки баш от всички страни, попита Отил.

– Не. Но експертиза. В крайна сметка присъдата вече е постановена?!

– От кого? Съдията?

– Не, apchi, от вас, но имате право на предварителна присъда за особено леки нарушения, особено преди лягане просто…

– Е, хайде, но само в името на работно заключение.

Удряха цигара и седнаха да пушат.

Утрото наближаваше и те седяха на масата и разсъждаваха като Холмс и Уотсън, още повече, че Холмс пушеше опиум и това не го спираше да прави дедуктивни заключения. Но Уотсън пиеше само уиски, череша, тупна по-късо, подобно на Лестрейд, и поради това те бяха тъпи и бяха нарязани под Шерлок. Алкохолът притъпява ума, така че правителството на света позволява, кипи и забранява кълняването по Земята. Но глупакът изобщо няма нужда да яде нищо Той е, защото е глупак и не знае мярка. Но и двамата бяха несъгласни и за това разсъждаваха така.

– Кампанията тук в селото, някой посади чуй коноп и блъска селото. – Започнал дървеник.

– Но кой? apchi, idot или старец? – продължи Харутун.

– Или може би трета страна? И това могат да бъдат само свидетели на случилото се и решиха да продължат напред, след като се опитаха.

– Жаба, apchi.

– Какво, жаба?

– Името на стареца, apchi, – Жаба.

– Жаба? Нае. Нека има жаба… Бяла жаба в чест на бял лебед.

– Какво? Sneezy.

– Не, нищо. Е, какво, върви?!.. Но не. Чакайте… Хайде, хапнете го заедно?!

Харутън отвори очи и изненада леко изненадано езика си.

– НЕ против? – попита той и злобно присви очи към Отил. – не си ял цял ден и нощ според плановете на пристрастените?

– Да, apchi, точно. – ръкопляскайки с ръце, Харутон рязко се затича и седна на друг стол.

– Какво седна? – отиде Отила.

– Какво, какво.. аз и какво съм? – Ефрейторът се тресеше и се изчервява.

– Иди, вземи го: има супа, има лъжици, чинии, хладилник – Клоп започна да сочи с ръце, представяйки кухнята. -… има готвач. Е, знаете… Сериозен бизнес се завъртя.

– Какво? За анаша? – задушавайки супа през супата, въздъхна Харутун.

– Просто не чихайте. Смучете го и не разваляйте апетита си.

Харутън следваше съветите на готвача и го всмукваше в себе си.

– Необходимо е да се установи надзор над никел и да се хванат всички наркомани.

– Просто, apchi, ще прекараме работния ден на общността в селото.

– Точно така! И маршалът ще покрие всички наши разходи. И да опиша и унищожи всички наркотици…

– И тогава ще унищожим този никъл.

– Това законно ли е? Sneezy

– Какво?

– Е, за глигана, apchi.

– Обиждате се, всичко това ще бъде включено в доклада, като бонус на официалното куче Полкан, за залавянето на Idot and Toad.

– Но аз, apchi, кой ги хвана?

– Ти, но все пак ми дължиш, помниш ли?

– Да, apchi, спомням си.. Нека има Полкан.

– … И ще изпратим доклада по интернет на Маршал.

– Виждали ли сте някога маршал, апчи. – Артун забави лъжицата.

– Не. Въпреки че веднъж работех като негов адютант.

– И така, кой подписа документите? – Артун посегна към херинга и ръкав докосна мазния слой борш. На вратата му има прозорец, като в касов апарат: има тайни книжа и хъркане, на които, казвам ви тайна, плювам повече от веднъж.

– И той не знаеше? Sneezy.

– Ако той не разпозна, тогава нямаше да съм тук.

– Не разбирам, ти си живял там като сирене в масло, защо трябваше да плюеш?

– В тази страна плюенето е обида, а в моята родина е знак за поздрав и любов, като целувка. В края на краищата, когато се целувате, вие смучете сливането на партньора си. И това е целувка в далечината… Никой не видя лицето му. Е, о, добре, Яж и отиди да гледаш стотинката.

– А вие? Sneezy.

– И ще мисля. Ако какво?!.. – прозя се Клоп. Под жинката съм.

– В спалнята?

– В тоалетната, овен, разбира се. По-добре ги затворете в гаража. Оттам все още няма да излязат до сутринта.

– А колата? Sneezy.

– Каква кола?

– Е, тъй като гаража, apchi, значи има ли кола?

– Имаше веднъж, по-точно – мотоциклет. Изя се счупи, сега само смачкано парче метал, лежащо наоколо….

– Е, аз отидох, шефе?! Sneezy.

На сутринта дойде старата Жаба и, като получи инструкции, отиде да почисти обора. В плевнята дълго време ръката на майстора не се прилагаше и всичко там беше покрито с лайна. Отила, както обикновено, седна да подравни ноктите. Искам да отбележа, че всички детективи имат хоби, което ги кара да мислят: Холмс има цигулка, Поаро се доверява на сивите си клетки без намеса, агент Кей има пай, а Клоп има изправени нокти. И когато свършиха, той ще ги закара и ще ги разкъса обратно, за да ги изправи отново и в същото време да почувства бръмчене на мисълта.