СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– Защо е така? – възмути се бабата.

– От това! – ухили се Жабата. «Бих могъл да се справя сам.»

– И как е, ако те инспектират всички тук вечер и дори живеете ли тук без изход?

– Да, добре сте да хапете, стари хора. Отворете го, или може би там няма нищо по дяволите. – влезе Idot. – и играта не си струва свещта.

Жабата погледна съсобствениците на съкровището и разкъса гнилото въже без затруднения и бавно започна да отваря опаковката. Свидетели на охрана.

– Ей, бутилките. Глина…

– Везни…

– Сто милилитра всеки…

– Шест парчета…

– И какво пише?

– О, запечатани ли са?!

– Корк. Винтидж, вероятно…

– И какво е написано, нека да видя? – Аз се опитах да взема едно скеле.

– Не трош, дивак! – бабата на хлапето плесна по ръка.

– Ах, кучко … – Идо избухна и бутна баба Клавка.

– Добре, казвам! – каза Жабата и взе сто милиметрова скала. Почистих етикета на гърдите си и отново погледнах по-внимателно … – Нещо не е на руски…

– Дай ми сюди. – Идо протегна ръка и взе един малък мащаб. – Вижте, числата: хиляда.. осемстотин.. деветдесет и седма.. или просто седмата… Не е ясно.

– И да опитаме?! Вино, върви … – предложи Клавиатура.

– не знам, не знам. Хайде, опитай, ти си жена, ти и дяволът няма да паднеш. – съгласи се жаба.

– Защо? – Idot се намеси – По-добре в Санкт Петербург да се включи в търговеца на антики, както е.

– Да, ще опитаме един по един, добре,.. измийте го и ще предадем останалото на антикварния търговец… Да, жаба?

– Е, хайде, кой е първият? – попита Идот.

– Ключът. – каза Жабата. – предложи той.

– Е, да, ако не умрете, можете да пиете.

– Какво бихте направили без мен, селяни. И не се страхувам да умра. Аз съм си…

– .. от мигане. – Въведох Идот и, като си взе отпуск, за копелето.

– Говеда! – Старата жена плесна по рамото с дланта на момчето и, като вдигна вещта си, изтръгна тапата от бутилката. Nyuhnula. – Вино.. – усмихна се тя и смуче съдържанието на глътка. Погълнат и изсумтя. -Kryaaaa! готино.

– Е, какво? – попита Жабата и погълна слюнка.

– Добре. Нещо вече започна да ми играе в главата.

– Да глупости. – отговори Идот скромно, като изпи бутилката си.

– Да, по дяволите знае. Но дали е стара?! – каза, оглеждайки вече празната си бутилка, Жабо.

– И нека да имаме още едно.. – предложи веселата баба. – Татарите не живеят без двойка.

– Значи са останали само три. – възмути се Идот. – Какво да предадем?

– Слушай, какво?! Да пиеш, да пиеш така, царствено. Щом живеем. А бутилките вече са антични. Те са празни или пълни. Бутилките се оценяват, а не вино.

И те изпиха останалите три чаши. Те седнаха на дънер и запалиха цигара: Идот – Марлборо, Жаба – Беломор, и баба Клавка по стария начин – козе крак. Така те се разминаха, без да довършат пушенето, седнали…

APULAZ 4

– Ааааааа!! Ааааа!!! – чу се от двора.

– Какво е това? – скочи от леглото Отила, питайки се. Умът му все още беше насън и той бавно падна върху възглавницата и веднага хъркаше.

– Аааааа!!! – Блоп скочи отново и падна с главата надолу от леглото. – о, по дяволите. – Той сграбчи челото си с длан. – Какво крещиш, глупако?

Бледата Изолда Фифовна влезе в стаята с разширени очи, покривайки зеещата си уста с две ръце.

– Аа, аа. – щракна тя и насочи пръст към вратата.

– Какво друго? – седнал на пода попита Клоп.

– Там, в плевнята…

– Какво е в плевнята? говори по-ясно…

– Има мъртва котка…

– каква котка? – попита отново Отила и разтърка подутото си чело. – За какво говориш?

– мама! – Разперила очи на пода на гласа си, каза тя.

– Сега, да видим. – Отила стана на крака и отиде бос в гащите си до плевнята.

Вчера той се върна късно през нощта, когато всички спят и затова не пита за хитростите на затворниците. Жинка го последва.

Хамбарът изглеждаше претрупан. Всички неправилно разположени разпръснати останаха непроменени. Остероид Одноглазович седеше насред боклука: пенсионер, ветеран от труда, скотовъд от шести клас, роден в деня на космонавтиката. Съпругът на баба Клавка, по-точно Клавдия Алдаровна фон Шлухенберг, дъщеря на барона, незаконен син на Ленин. Тя каза на всички това.

– Какво правиш тук? – попита Отил, старец, страдащ от дистрофия.

– Седя. – дядо спокойно отговори и затегна телефона.

– Виждам, че не работиш.

– И какво питаш тогава?

– Как стигнахте тук? – добави бас на Изолда.

– Отидете, ще го разбера. – каза Бедуг на жена си и се обърна към дядо си. – Отговор.

– През дупката в стената Остероидът кимна с глава.

Отила проби през боклука до дупка в стената и видя гърба на крава, която повдигна опашката си. Той вдигна поглед към нея и се ужаси: покривите на къщите се виждаха.

– Има ли улица или нещо такова? – попита той дядо си.

– Хе, разбира се.

– И къде е цялото ми говедо? – Първото нещо, което дойде на ум Клопу, който със странично зрение и сензорни косъмчета огледа хамбара отвътре. «Да, свали си задника», извика той и дръпна опашката на кравата. Тя, като отмъсти, му изля поток, като от пожарен маркуч, с налягане от сто атмосфери. Отила отлетя от налягането с два метра към гърба и тила, потопен в свински тор. Изолда хукна към него на помощ по инерция и приклекна, облегна глава на нейните великолепни гърди. И тя искаше да ридае…

– Фу! – Тя пискливо хвърли глава назад в лайна и със странично зрение наблюдаваше как налягането на махите, изливащи се от дупката, угасва: «Muuuu!!!» – изръмжа кравата, dartanula и я върна назад, махайки с опашката си от bzyk. и други насекоми.

– Къде е ключът? – попита дядото и пусна пръстен от дим.

– Какъв е ключът? – отговори иврит на Bedbug, като се издигна от глупости.

– Жена ми, която осъди в робство!!! – Остероидът изрева и се облегна на колене с изправени ръце. Лицето му изразяваше смърт.

– Изолда!!

– Какво, скъпа?

– Къде видя котката?

– Там, дупката. Изкачи се оттук и се премести? – попадна в цвета на Изолд. – Исках да я измамя, гледайки, и тя се превърна в мумия и този дядо-бабай.

– Къде е жена ми, фашистка? – притеснен Остероид.

Къде са тези работници мигранти? – попита жена Клоп.

– не знам? – сви рамене Изолда. – Снощи те седяха в тройка, тук.

– И тогава? – Отила се изправи. – А вие – седнете, сега ще разберем.

– И тогава си легнах.

– Къде отидоха? Двете са добре, но Жабата?! Наказан е с арест с принудителен труд. Те избягаха. Избягайте!!! Обадете се на Intsefalata, спешно. Имаме бягство.

– И къде е жена ми? – каза дядо с треперещ глас.

– Тя не дойде да практикува принудителен труд. Тя ще седи едно и също … – Бедата беше бясна.

– шеф!!! Апчи, каза Интсефалопатът, и се появи в дупка отстрани на улицата.

– О, вече ли сте тук? – Какво крещиш? – изскочи Bedbug. – Бързо, похвала.

– Blablabla, apchi, покровител, тук ли сте? Мислех, че си в къщата, затова извиках.