СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

Бейл, бали, бали, бали. И така час след час, ден след ден, година след година и… Изведнъж от плевнята се появи гадно лице на Жабата и се загледа, усмихвайки се на полицая.

– Какво искаш, воня? – попита Отила.

– Мога ли да пуша, шефе? – попита несигурно старецът.

– Какво, смърди?

– Не е точната дума. Вие, поход, се обърнахте около гнило трупче на динозавър?

– Не, просто го щракнах и пуснах малкия гълъб, който сам по себе си не оксигенира.

– Добре, пушек.

Старецът излезе и извади цигара.

– Чакай!

– Какво, шефе?

– Просто оставете задника си в хамбара.

– Хехе, шегата разбра. – Клякам до хамбара и исках да запаля цигара…

– … Кант, или какво? – Бъг бъг.

– Не, шефе, просто Беломор.

– Хайде тук.

Старецът протегна цигара. Отила го взе и го запали. Цигарата беше чиста, без добавки.

– На, пуши. – Даде Ottil на жабата за цигари.

– А вие дълго време при нас?

– Аз съм тук от шест години и мисля завинаги. Примирих се. Той плю на кариерата си. Търговия за този прекрасен свят, от който носи тор и лайна… По дяволите. Накратко, от какво вече съм уморен?

– Не, когато живеех тук до последния път, когато служех, районните полицаи се сменяха като ръкавици.

– И защо?

– Причините бяха различни: пиеха твърде много, след което се откраднаха премерено.

– Е, не ме заплашва. Аз съм вписан сред началниците си като непиещ и продавач. Кажете ми нещо, мога ли да завърша изграждането на плевня преди есента?

Старецът огледа сградата, която беше наполовина от тухла. Срутилите се пролуки в стените бяха залепени: или изгнил шперплат, и покривен материал, и чували.

– Можеш. Само всичко това трябва да бъде заменено. Да, и стените ви са остарели.

– И на колко години са?

– Ох! Шефе, да, доколкото си спомням, тази сграда стоеше. Тук беше двор на някой търговец. В революцията, казват те, хванали беглец от грубите пера и се озовали с цялото семейство там.

– Къде?

– Какво, къде?

– Е, готово.

– А, така че тук в плевнята. И тогава това беше склад, а след войната – крепост.

– Забавление Можете ли да го направите? Разбира се, не разглобявайте докрай. Мелниците все още са силни, те също са каменни. Просто ги довърши.

– За фин часовник няма да работи. Освен това ви е необходим помощник, а не един, поне двама. И, разбира се, аванс, тогава ще има стимул.

– Е, на предварително място ще има хубав часовник, но ще видим. Но ще платя, ако си заслужава. Като – ще дам червенонец, но не – съдията ще даде червенонец. Така се съгласихме. И в чирака, ще ви кажа Idot. Знаете ли това?

– Разбира се. Това е дебил от Kyzikhston. – старецът замръзна кисело.

– И какво?

– Да, той е наркоман, ще се чукам. – старецът наболи с пръсти Адамовата ябълка.

– А вие?

– Аз? По дяволите, това е ключовият глупак на този дебил, който се подчинява.

– И какво, те наистина общуват? тя е добра към него.

– Да, той й предложи допълнителен доход. Като пие, разбира се.

– В съда, разбира се, няма да свидетелствате за тези думи срещу Идот.

– Ти ме държиш за някого, шефе. Не съм кучка. Не съм ходил в зоната и няма да танцувам на лулата ти. По-добро време от кофа на свободна ръка.

– Охладете се. Това съм аз. Ами ако?!

– разбирам, шефе.

– И Баба Клава ще може ли да работи?

– Разбира се. Въпреки че е на 65, тя оре като булдозер. Но Idot?! Ще има проблеми.

– Няма да го направят. Ще я привлека и аз.

– А парите са равни за всички?

– Вие повече, но след фини часове.

– И ако го направим и няма да изработим фин часовник?

– Вземете Chirp от мен и наказанието не е отпуснато. Много работа.

– Но какво има за изграждане?

– Прасето трябва да се увеличи. Искам да имам прасета. Е, така, ръце?

Старецът сви рамене.

– Е, ако при тези условия, три парчета.

– Вие сте четирима и не забравяйте за термина.

– Това и онова – поклати глава и примига към плевнята, – разбира се, че съм съгласен.

– Тогава се съгласихме. Ще платите ли Ще ви дам пари, но вие също сте в търсенето, режете го, жабо?

– Оооо, аз?! Мамка му, шефе, нека го направим!! – Старецът пое дълбоко въздух и запали още една цигара. – Значи, нещо като бригадир?!

– Изглежда така.

– И кога да започнем?

– И дори сега ще кажа на Арутун, че Идота и баба Клавка носят. И тук е Idot.

– Помнете дебила, той ще се появи.

Идот се появи на прага.

– Е, какво донесе? – Грешка се обърна към Хлапето.

– в брой.

– Колко?

– Няколко парчета достатъчно?

– Стига, но това не е всичко. Ще помогнете на стария, той ще ви обясни всичко.

– Към това? О, добре, шефе, той е пропусклив.

– сега ще ти издам окото, отговарям за базара, рисувам? – и Жабата се втурна с Pitchfork, които не бяха далеч, в Idot.

– Чакай! – Взех въздушния пистолет на Идот. – Сега ще застрелям яйцата.

– О, а? С пистолет ли си?

– Всичко е законно, ръководител. Баща даде. Ето от такива охлюви.

– Не се ли страхуваш? Вие сте тук под арест. Мога ли да се обадя на баща си? Той няма да те направи пропусклив, но ще ти даде тръби, ще го запомниш за цял живот. И откъде взе, че Жабата е пълна с дупки?

– Да, всички говорят в селото.

– Какво драскате, лицето Калбит. Защо не кажат пикане в очите ми?

– Така че, успокой се и работи, ако не искаш проблеми… Всичко… Тихо! Казах: ще работиш на място, период!!! – извика окръжният генерал Клоп Отила Алигаджиевич на целия двор.

– Значи яже луд? – изненада се Идот.

– Добре. Да започнем от началото: Какъв вид багажник?

– Моя. Тоест, бащата даде.

– Има ли разрешение?

– Има.

– Проверете го. Но не сте се ядосали за държавата, затова сте наели тракторист, който ще оре този коноп. И ще отработите срока с него.

– И тук няма да го направя. Няма да докажете.

– няма да докажа? В момента в интернет ще изпратя записа в youtube на вчерашния разговор и татко няма да помогне.

– Червонец, точно? – добави старецът.

– И затваряш хайло, шмак! – изплаши Идот.

– Тихо, тихо. Виждате ли, pimpochka? – Отила посочи първия улов на оградата. – Това е видеокамера. Можете да поздравите семейството си.

Детето не каза нищо.

– Тото, ела и след час тук в работно облекло.

Можете да доведете баща. Надявам се, че ще му е приятно да знае какво прави пасинката му. Наследник! Можете да съсипете репутацията му завинаги.

– Няма нужда да казвате на баща. Ще работя.

– Това е добре. В края на пускането в експлоатация ще получите и кули. И казваш на баща си, че си намерил работа при мен. Разбра ли?

– Да.

– Също така, отидете при баба Клавка и кажете, че ми се обажда спешно.

– И ако тя не дойде?

– Кажете, че ще ви арестувам с цялата строгост на закона.

Така бригадата се събра и се зае да възстанови плевнята, която като трън в окото Отила преди киселини преживяваше заяждането на Ислинг вече пет години. И Bedbug не можеше или не искаше да намери време за това. Като цяло Отила беше мързелив човек или по-скоро му беше по-лесно да хване лъв, отколкото да строи или почиства добитъка. Скоро Арутун дойде с нож на жаба и без тези, хванати. Очевидно Клавдия предупреди всички или тези бяха изтощени. По-нататък органите на реда обиколили навесите в селото в търсене на млада крава, изчезнала от заможната фамилия Лидергос. Търсенията не продължиха дълго и буренката беше намерена в плевнята на голямо обеднело семейство Сарикулови. Но да засади собственика на семейството не се получи. Той влезе в отказ и обвинява непълнолетни деца, те казват, гладни, че са откраднали крава, а собственикът не е знаел нищо за това, причината е годишното разяждане. Буренка беше върната, а Сарикулов беше заплашен, че рано или късно ще влезе и ще седне.