СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– Точно така, ако имате курва от устата си. Трябва ли да миете зъбите си, когато за последен път сте ги чистили, преди сто години? – съпругата събра съдовете от масата и отиде до жилищната половина на хижата.

– Мълчи, жено! Какво разбирате в миризмите? Добре, – отметнах ръкав с трохи и капки от масата. – Какво исках да кажа. А?.. Така че, пригответе се да отидете при Питър.

– Защо?

– О, колега, имаме нов сериозен бизнес. Първо и последно!

– Прехвърляме ли се в Санкт Петербург? – Харутън извади косата си от ноздрите, зарадва се и се заби с бастун.

– Не, вземете го по-хладно. Ще проучим сериозна материя и няма да тропаме около навесите, в търсене на изгубени пилета и бик. И тогава, когато го намерим, ще бъдем прехвърлени по-високо…

– Къде е до небето?

– Глупак, няма градове на небето, до Америка.

– И какво ще търсим? Какво трябва да се намери, за да ни изпрати в Америка?

– Ще търсим носа…

– Чий нос? – Харутун не разбра.

Отила се качи на масата и тръгна от другата страна, по-близо до ефрейтора. Той седна и увисна краката си, разговаря с тях.

– Е, с две думи.. – започна с половин глас.

– И какво, на шепот тогава?

– Нерд, конкуренция. Този случай може да бъде избран от федерите.

– Аааа! Разбрах патрона.

– Така че, ръкавът. Хех, готино! Аз съм «патрон», а вие сте «ръкав». И патрона се слага в ръкава. Хахаха. Смешно е

– Не. Вкараха куршум в патрона.

– Какво, умно? И знаете, че у нас всички са умни – бедни и бедни. Искате ли да направите разлика? Тогава слушай, няма да ти обясня два пъти. Свято място никога не е празно. И твоето място, не само Светото.. Знаеш ли колко безработни в нашето село искат да те чукат, за да заемеш свободното си място?

Харутън излюпи очи от страх и проля сълзи на сенит.

– За съжаление, патрон, не е вкаран куршум в ръкава, а патрон.

– Е, тогава чуйте, колко, ще обясня накратко: Еееее… прочетохте ли Гогол?

– Той изпи магнат.

– Шегуваш ли ме?

– Това беше хумор. Гледах филми с негово участие.

– Това е добре. Гледахте ли филм за NOS?

– За чий нос?

– Е, не за твоя? … – Отила скочи от масата, – отново хумор?

– Mnn, да! – застана вниманието старецът. Отила погледна слабините на ефрейтора и с изпъкнали очи вдигна глава, като хвърли глава докрай и видя само сънен сплит.

– Седи шибано!! – изкрещя той. Ефрейторът седна в изходна позиция.

– Спомних си. Патронът… тук човекът загуби носа си…

– Спомняте ли си?

– Точно така!!

– Така че ще го търсим. Самият… – И Отила пъхна пръст в тавана. – попита ме половин ден. Той много поиска от мен лично да се занимавам с този въпрос. Така да се каже, поех личен контрол.

– Бог?

– Не, глупак, маршале. Нууу, нашият бог. Каза, че няма никой по-достоен … – Отила скочи на колене, застана подчинен и пое контрол над ситуацията.

– И как ще го търсим. Това е история?! Освен това те умряха.

– Кои са те?

– Е, тези, главните герои умряха отдавна… и Гогол е главният свидетел, същия… е, мъртъв.?! Това не е хумор.. А?

– Глупак. – Бъгът скочи от скута на Инцефалопат. – Ще търсим паметник на медна дъска, която беше открадната. Или бездомници или мошеници. Все едно, паметник на NOSU, а може би… антики.!?

– И кой ще остане тук?

– Изолде и Изи за главно.

– Той все още е малък?

– Нищо не е малко, вече познавах жена на неговите години.

– За това не е нужно много ум: сложи го, изплю и тръгна…

– Как да знам, как да знам…

– Не, покровител, бих могъл да остана, сърцето ми е слабо…

– Нищо, тук в Санкт Петербург ще дишате газове и лекота.

Харутън също би искал да каже нещо, за да остане с жената на Клоп, но той се замисли и отмести поглед към пълзящите с две опашки на коляното си и с палец натисна насекомото в материала на панталона си.

– Какво искаш да избухнеш? – саркастично присви очи, попита Отила.

– нямам пари или лекарства.

– Е, това е разрешимо. Всичко плаща бюджета. Ако намерим носа.

– И ако не го намерим?

– И ако не го намерим, всички разходи ще бъдат приспаднати… от вас.

– Как така?

– И така. Ако все още задавате глупави въпроси, можете да загубите работата си. Разбра ли?

– Точно така, разбрано. Кога отиваме?

– Глупав въпрос. Вече би трябвало да сме там. Хайде сега!

– И какво е толкова скоро? Не си опаковах куфара?

– Винаги трябва да го подготвяме. Знаехте къде получавате работа… Между другото, същото нещо…

– Какво?

– Не си опаковах куфара. Да, нямаме нужда от тях. След пристигането си купете това, което ви трябва. Имам банкова карта.

– И ако няма достатъчно пари?

– Той ще хвърли. – и отново районният полицай пъхна пръст в тавана и в пигмейски стил скочи, използвайки салто, на масата, махайки с крак пред носа на колегата. Стана на крака и прекоси масата пеша в посока от Арутун към стола си. Сълзи и тръгна към изхода.

– Какво седиш? да вървим! – и махна с ръка, – и сякаш по протежение на Санкт Петербург, метна над Земята…

Те напуснаха крепостта, оставяйки на вратата само бележка с тебешир:

«Не се притеснявайте. Заминахме по спешна задача в Санкт Петербург. Останете на мястото на Incephalate, а Изя – вместо мен.. Аз!»

И най-отдолу е добавката в друг почерк:

«Извинявай, Пупсик, ще се върна както трябва! Докато твоята Бълха върви нагоре. Изчакай ме и ще се върна. Може би един…»

Изя прочете бележката и, като пише на листа с почерка на баща си и Инцефалопат, го скри в джоба си и изтри надписа от вратата.

– Е, стар козел, имаш го. – Взех мобилния си телефон и изпратих SMS на баща си. После влезе в къщата и даде бележката на майка си. Тя прочете и сви рамене.

Оставете го да язди. Ще го заменим. И нито дума за продължаването на бащата. Разбра ли?

– Разбира се, майко, разбирам… И нека вземем прасето от директора, а? предложи той.

– какъв си? Трябва да направим всичко според устава и правосъдието.

– И той ми крещи честно?

– Той е режисьор. Той знае по-добре. И самият той ще бъде оправдан пред Бога.

– Това ли е това, което виси на стената в офиса?

– Почти. Там виси Железният Феликс, неговият заместник. Добре, вървете си домашните.

– Направих. Мамо, мога ли да отида на разходка по реката?

– Отиди, но помни, кученце: удави се, не се прибирай у дома. Ще те убия… Разбра ли?

– Да. – извика Изи и изчезна зад вратата…

APULAZ 3

– Не, покровител, бих могъл да остана, сърцето ми е слабо…

– Нищо, тук в Санкт Петербург ще дишате газове и лекота.

Харутън също би искал да каже нещо, за да остане с жената на Клоп, но той се замисли и отмести поглед към пълзящите с две опашки на коляното си и с палец натисна насекомото в материала на панталона си.

– Какво искаш да избухнеш? – саркастично присви очи, попита Отила.

– нямам пари или лекарства.