СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– И най-интересното – продължи дикторът, – … един учител от Иркутск беше почитател на Николай Василиевич Гогол и просто идолизира работата си, особено работата «NOS». През целия си живот спестявах пари за пътуване до Ленинград (сега Санкт Петербург), където бе поставен паметник-знак с дълъг нос върху меден лист, подобен на Гоголевски. Но Перестройката прекъсна всички планове; тя инвестира всичките си спестявания в OJSC MMM и, подобно на милиони вложители, остана с дупка за понички. След като се затопли и претърпя обширен инфаркт на миокарда, тя отново започна да спестява пари за пътуване до Санкт Петербург и дори тайно, дегизира се, събира празни бутилки и консерви през нощта в бъчви за боклук и по тротоари. И сега дългоочакваната мечта се сбъдна след десет години. Тя дойде в столицата героят на Санкт Петербург. И след като разбра в разследващата служба, където се намира търсеният и дългоочакван паметник, тя се втурна с нещата в градския транспорт с три трансфера, защо с трансфери? Просто Москвичка седеше в информационното бюро, а московчани, за разлика от Питерцев, обича да изпраща другия път, както този път. След като достигна пет часа след дългоочакваното място, тя се огледа и, като не намери нищо подобно, реши да попита близките патрулни служители, които бдително погледнаха работниците-мигранти, които щяха да откъснат бабите от тях:

«Скъпи мои» – извика ги тя, един от тях отговори и се обърна към нея, – можете ли да ми кажете къде се намира паметникът на НОС на Гогол?

– И ето – служителят изкриви глава, – някъде тук. – и посочи голата стена и онарел: от плаката имаше само дупки по стената и несъхранен шаблон, размерът на открадната плоча с изпъкнал човешки нос. Баба умира незабавно поради нарушение на сърдечния удар. С това трансферът ни приключи. Всичко най-добро. за

Отила изпи още една чаша и отиде да спи. В тъмнината до леглото се съблече и се покатери, за да преодолее страната на жена си, която хъркаше в задушаване. Тя дори не помръдна. Когато се изкачи над жена си и беше между стената и жена му, той беше смаян от хъркане и вятър от устните на прекрасната половина. Оттила си пое дълбоко въздух и вдигна горната си част на гърдите, малко по-голяма от главата си, заби главата си в задната част на главата до сънния сплит на жена си. Той положи ухото си на долното и покри горното ухо с горната част на гърдите. Хъркането изчезна и той заспа като бебе, в топлина и комфорт.

На сутринта той се събуди свити на възглавница. Нямаше жена. Той отиде до умивалника и, като се изми, се облече в пълна рокля. Той отиде до вратата на входа на Strongpoint, хвана дръжката и… Вратата се отвори от него в тази ситуация и се разтрепери, в момента, в който натисна дръжката на вратата, влачейки Отила в пространството на Силната точка, сякаш без тежко въздушно създание. Той влетя вътре и се блъсна в планината Съпруга. Коремът с гърди се подплати и хвърли околните.

– какъв си? Izoldushka!? – попита изненадано в движение и след това почувства болка в задната част на главата, удряйки се в пода.

– Избършете краката си, измих се там. тя лаеше и продължи да мочи пода, като се наведе в долната част на гърба, обратно към него. Полицаят обикаля задника й, избърсва краката си, обува пантофи със заешки уши и влиза в кабинета. Първото нещо, което направи, се качи на един стол, после отиде до телефона на масата и го издърпа към ръба си. Той вдигна телефона, седна на ръба на масата и го сложи на ухото си. Той набра телефона на шефа си и, като разклати крака, изчака и преброи звуковите сигнали.

– Ула! – чу се от другата страна на телта след петдесетия тон.

– Другарю маршал? Това призовава г-н окръжен генерал Клоп.

– Аааа… това ли си? – Другарят Маршал беше недоволен, – как стоят нещата на ново място? Не сте се обаждали дълго време, започнахте да забравяте кой… хм… хм, ви храни.

– Не, какво си ти, Ексимендий Янис оглу Снегирьов. Просто нямаше причина напразно да безпокоите главата си в напреднала възраст.

– Башка, казваш, джудже?

– ъъъ… не, извинявай, тръгвай от главата.

– Добре, нека разберем по-късно, относно етиката на подчинените и собствениците. Е, какво имаш, нещо важно?

– Да!!!

– Какво крещиш, пигмей не е руски?

– Съжалявам, да.

– Добре, ще говорим и за границите на звука приемливи темпове на телефонни разговори, приети на първо четене на законодателното събрание на Москва и Русия. И така, какво имате, подъл бъг? И хайде бързо, закъснявам за срещата.

– Гледахте ли снощи следващия брой на Call Center?

– Не, имам DiViDishka. И какво?

– В Санкт Петербург бе откраднат паметник на Носа.

– И какво?

– Бих искал да разследвам този случай, ако ми позволите, милост господин Маршал.

– Какво друго нос, никой не ми е съобщил, говорете по-ясно. На кой паметник им беше отрязан носът?

– Е, с Гогол..

– Носът на Гогол е отрязан?

– Не, Гогол има история за FNL.

– И какво?

– В чест на тази история в Санкт Петербург е издигната паметна плоча и тя е открадната. И приблизително знам кой го направи.

– Бездомни или какво? Никой друг. Той е мед. И какво искаш от мен?

– Справете се с този бизнес, касета.

– Затова се заеми, какво става? Но само в свободното си време.

– Но ще ми трябват разходи, пътни разходи, храна, настаняване в хотел, таксиметрови пътувания.

– М-да. Трябваше да се започне с това. Това е само за да стигнете до Санкт Петербург, можете също да вземете заека с влак, аферата Бомжовское, така че няма какво да прави хотела. Можете да го смените на гарата или, в най-лошия случай, на бездомните в мазето. С тях ще погълнете. И в града и пеша можете да се разходите заедно със забележителностите на Санкт Петербург. Няма пари в бюджета, докато не завърша изграждането на вилата. Е, разбираш ли ме?

– И от касата на моя Strongpoint? Избрах малко тук на глоби от колективни фермери.

– И много?

– Да, това е достатъчно за първи път.

– Добре. Вземете го от сметката. Ако решите проблема, аз ще погася разходите по разписките за продажби, но не?! Не трябва да решавам, защото парите са публични.

– Добре, Ексимендий Янис оглу Снегирьов. Разбира се, имам малко време, но ще измисля нещо. – Отила остави телефона и доволно лежеше на масата, с протегнати ръце.

– Ето го, нов бизнес! Сега те научават за мен на Петровка 38.

Вратата скърцаше и се появиха огромните размери на основната му половина на Изолда Фифовна.

– Ще ядеш ли? – попита тя кротко, – и не се клати на масата, аз също го избърсах.

– Ще закуся тук!

– Какво означава ТУК? Аз съм като сервитьорка или нещо подобно? Отидете в кухнята и яжте като всички останали. Няма да нося.

– Бих се радвал, но Маршал трябва да ми се обади.

– маршал? Бих казал така. След това изчакайте. Синът ще донесе сега това, което е останало. И слезе от масата, Шерлок Холмс… Хахаха … – засмя се тя и влезе във втората половина на колибата.