СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

Входната улична врата скърцаше и ефрейтор Инцефалопат се появи на прага.

– Мога ли да имам патрон?

– Влезте и седнете… Имаме бизнес… Утре отиваме в Санкт Петербург. – Отила стана, обърна се и седна на един стол.

– Защо?

– Откраднатият паметник на носа на Гогол търсят.

– Ааааа … – Енцефалопът влезе и седна на стол за подчинени и посетители, като хвърли крак на крак. – Имам предвид, Бос…

APULAZ 2

Харутон Карапетович изглеждаше тънък и дълъг. Лицето беше типично кавказки. Косата е сива, дълга до раменете, дори като слама. На Тиечка имаше солидна плешивост, спечелена от предишна работа като портиер на гост работници. Преди това той работи като скотовъдство, след десет години затвор, като политически затворник. Анекдотът разказа за Ленина, лидера на пролетариата и дори свинята, пред одитора в селския съвет и той гръмна. Ленин би реагирал по-лесно, просто се засмя, но местните власти там – не. Но това беше в постсъветската ера. И следователно, с изчезването на съветската система, криминалното досие също изчезна. Той беше реабилитиран и получи обезщетения за газ. Но с пенсионирането си той искаше да бъде полезен за обществото, а след това съпругата на новия окръжен полицай примамваше със сините си очи и… останалото е ХАК… И така, мисля, не псувам… Затова отиде при ефрейтора до на окръжния полицай, а чинът остана от службата в армията.

Харесваше английския детектив Поаро и затова пушеше лула като Холмс, той просто ги обърка. Носеше шапка и мустаци, като Елкил, само грузински. Дори бастун купи подобна и козина от работници в Мариинския театър за опера и балет за кутия с лунен лъч. Обувките са направени по поръчка на съсед, който служи като обущар в зоната. Той дори ги нокаутира с щифтове и когато ходеше, особено по асфалт, щракаше като кон или момиче от Бродуей. Носът му беше като на орел, а големите му очи бяха като на лемур.

– Значи – каза Отила и седна на специален стол. Изя затръшна вратата и влезе в кабинета. На поднос той носел пържени бъркани яйца с риба и любимия си прясно изцеден сок от чесън. – хайде по-бързо, иначе питонът вече гърми.

– Фуууу! – ухилен инцефалопат, – как го пиеш? Можете да се отпуснете…

– Какво бихте разбрали в изящен гурме? Не пийте. На мен лично ми харесва. -ulk.. – отпи глътка на Ottila и.., – Ъ-ъ-ъ, – го изтръгна настрани. Той скочи и хукна в далечния ъгъл на офиса. Глъчка от мъгливи образни грудки напусна гърлото на околията и мигновено като сълзотворен газ заля цялата стая. Арутуна беше приет с астматичен спазъм и когато се закашляше, той не беше до умение.

– Ще се срамува или нещо?! Подходящ съм за бащите ти.

– Или може би майка? – Отила изпитваше бъркани яйца и с уста, изплювайки трохи, стриктно лаеше: – всеки има свой вкус, каза хиндуистът, слезе от маймуната и бършеше петела си с бананово листо. Искаш ли око?

– О! Извинявай, покровителю, забравих нещо … – Арутун Карапетович се смути и седна на един стол.

Изведнъж улична входна врата изскърца и в кабинета влезе стара жена на около сто години.

– Кой не затвори вратата??? Зает съм, бабо!!! – бъг Клоп и задушен…

Съпругата чу кашлицата и хукна към него с лист и химикалка, така че той да напише завещание. Но като видя безполезността му, замахна и плесна съпруга си по костеливи лопатки. Отила се натърка и изплю жълтъка.

– Ъъъ, Харутун, стар хрущял, защо не си затворил вратата след себе си, когато дойде? А вие, бабо, излезте, имаме среща.

– Както? – попита глухата баба.

– Грунт! ела след вечеря!! – каза Клоп силно.

– Яж, яж, скъпа с невен… Ще чакам. – усмихна се баба и клекна, тъй като вече нямаше столове и не беше обичайно да се отстъпва тук и никой от публиката не се сети.

– Какъв обяд? И? Закусвам… И след това на дневен ред: работа с подчинени. – Отила махна с ръка и, като държеше лъжица с парче яйце, дръпна синината директно в окото на Харутун, – а вие? – скочи на стол, – без признателна посредственост, – след това скочи на масата, – можете да ядете само луна и да биете лица един към друг. Няма да ходя като койот.. – и като акробат, използвайки салта, скочих от масата на пода, – и се примирих с вас.. Напишете изявление и точка!

– Какво изявление? Какво крещиш? – Изолда Фифовна го прекъсна с вик на Кинг Конг.

– А? – джуджето започна със старт.

– Какво крещиш? – попита тя по-спокойно и тихо, – не виждате ли, тя спи отдавна.

– И така, тук, сега, нощувка? Incifalatus, извадете този пенсионер. – Отила се прибра в торба и се качи на стол, за да вечеря допълнително.

– Аз съм инцефалопат, покровител, а не безлюден. – поправи ефрейтора и отиде при спящата старица. Леко я заби с бастун, като Поаро или Уотсън. – Скъпи, али?! – обърна се към шефа, който вече беше седнал на масата и при шампион.

– Шефе, тя според мен изсумтя.

– Какво? Hrjapa-Hrjapa.

– Е,. Не диша. Той е мъртъв. – отново със страх в гласа каза Харутун. Устните му потрепнаха. Той си представи, че го очаква същата съдба. Харутън плачеше.

Отила замръзна с гладка храна. Погледна жена си и попита:

– Жинка, иди да го провериш.

Фифовна се приближи и вдигна старата жена до яката. Краката слязоха от пода, а коленете не се изправиха. Тя се качи и постави трупа като ваза пред халба, глупаво гледа с уста пълна с дъвчени яйца, съпруга си.

– Вижте сами, schmuck, умряла ли е или не?! – и се канеше да си тръгне. – Той, Жинка. Ще отговорите за Жинката. – промърмори тя…

– Махни я от масата, глупако!!! Ти наистина ли си, или какво? Аз съм шефът тук, а шефът, а вие?…

– Е, започна пак. – промърмори таблата Инцефалопат.

– И вие използвате безплатно фонда на Ottila Aligadzhievich Klop! – трохите от устата се разлетяха, – И като цяло… ма, глупости – той изплю цялото съдържание от устата си и изкрещя, преди да се качи на масата. «Тук сте прислужница.» Разбра ли?

– Да, господарю. – Доналд Изолдушка и коленичи. Главата й се зачервяваше, докато главата на съпруга й стоеше на масата. А размерът на главите им просто ще впечатли всеки песимист: Главата й беше пет пъти по-голяма от него.

– Добре, хе-хе-хе, прости ми, изведе тази баба през вратата на верандата. Не, по-добре далеч от хижата. Сутринта е и някой ще я намери.

Съпругата взе трупа и го отнесе там, където собственикът му поръча. В края на краищата тя също работеше в подкрепа, като технически техник, портиер и секретар-референт в чин старши матрак. Минута по-късно тя се върна и тръгна, марширувайки към масата.

– хвърлих я над оградата.

– Ти си глупак или нещо такова? Това е ветеран на растението. Вярно, седнало. Накратко – неравностите.

– Ядеш. – съпругата се премести нагоре в чинията.

– не искам. Трябваше да го сложиш в чинията ми. Каква храна е? Извадете го, оставете децата да се хранят. Просто не им казвайте какво съм ял. И тогава презират.