СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– Е, това е разрешимо. Всичко плаща бюджета. Ако намерим носа.

– И ако не го намерим?

– И ако не го намерим, всички разходи ще бъдат приспаднати… от вас.

– Как така?

– И така. Ако все още задавате глупави въпроси, можете да загубите работата си. Разбра ли?

– Точно така, разбрано. Кога отиваме?

– Глупав въпрос. Вече би трябвало да сме там. Хайде сега!

– И какво е толкова скоро? Не си опаковах куфара?

– Винаги трябва да го подготвяме. Знаехте къде получавате работа… Между другото, същото нещо…

– Какво?

– Не си опаковах куфара. Да, нямаме нужда от тях. След пристигането си купете това, което ви трябва. Имам банкова карта.

– И ако няма достатъчно пари?

– Той ще хвърли. – и отново районният полицай пъхна пръст в тавана и в пигмейски стил скочи, използвайки салто, на масата, махайки с крак пред носа на колегата. Стана на крака и прекоси масата пеша в посока от Арутун към стола си. Сълзи и тръгна към изхода.

– Защо седиш? да вървим! – и махна с ръка, – и сякаш по протежение на Санкт Петербург, метна над Земята…

Те напуснаха крепостта, оставяйки на вратата само бележка с тебешир:

«Не се притеснявайте. Заминахме по спешна задача в Санкт Петербург. Останете на мястото на Incephalate, а Изя – вместо мен.. Аз!»

И най-отдолу е добавката в друг почерк:

«Извинявай, Пупсик, ще се върна както трябва! Докато твоята Бълха върви нагоре. Изчакай ме и ще се върна. Може би един…»

Изя прочете бележката и, като пише на листа с почерка на баща си и Инцефалопат, го скри в джоба си и изтри надписа от вратата.

– Е, стар козел, имаш го. – Взех мобилния си телефон и изпратих SMS на баща си. После влезе в къщата и даде бележката на майка си. Тя прочете и сви рамене.

Оставете го да язди. Ще го заменим. И нито дума за продължаването на бащата. Разбра ли?

– Разбира се, майко, разбирам… И нека вземем прасето от директора, а? предложи той.

– какъв си? Трябва да направим всичко според устава и правосъдието.

– И той ми крещи честно?

– Той е режисьор. Той знае по-добре. И самият той ще бъде оправдан пред Бога.

– Това ли е това, което виси на стената в офиса?

– Почти. Там виси Железният Феликс, неговият заместник. Добре, вървете си домашните.

– Направих. Мамо, мога ли да отида на разходка по реката?

– Отиди, но помни, кученце: удави се, не се прибирай у дома. Ще те убия… Разбра ли?

– Да. – извика Изи и изчезна зад вратата…

– Ъъъ, – контролерът, родом от някоя латвийска колективна ферма, поклати глава и пусна посетители. – Няма съвест, очевидно е, че лицето не е руско и униформата на генерала се дръпна.

– И за това има административно наказание.. – обясни сержант Голитко, родом от Лвов.

– А ето и паспорта ми, с вик, Харутун Карапетович и му подаде пента. – руски. Аз съм рускиня, моя!

– Подобно на мен, – добави пент

– И аз. – изпъкна очи, добави контролерът.

– Е, добре си. – Листният паспорт произнасяше пента, – макар и за секунда, – погледнал изпод челата, – художник ли си? – в многоцветните очи, след което той свали изучаващия си поглед към ушите, – или зоофил?

Очите на Отила се излюпиха и той се пренебрежи като прострел и погледна Инцефалопат. Ефрейторът почервеня.

– Е, бод, с кой говеда го депонираш, или у дома култура? – придружителят връчи паспорта на Харутун.

– Какъв художник съм? Не съм редовен помощник на местното село Соколов поток, Ленинградска област.

– О, скъпа, махай се оттук. – предложи дежурният.

– Ето моята лична карта.

– ефрейтор, казвате? – сержантът се почеса по бузата и сложи семе в устата си. – е, ти си свободен и този ще дойде с мен.

– Какво означава, «ела с мен»? – възмути се Bedbug. – Нека сега да се обадя на шефа си? Той ще ти настрои мозъка…

– Обаждаш се, обаждаш се там в моя офис и в началото ще тествам за търсене, може би си чеченски терорист или си избягал от родителите си. Хайде, да вървим. слугата се скара и просто го бутна: или с дупето, или с цевта, Отил му беше поверен с щурмова пушка в дежурната стая на железопътната охрана гара. Анчефалопат го последва и дори искаше да запали огъня си с Отила, както изглеждаше на Клоп, веднага изчезна зад колоната и се престори, че не познава Клоп.

– Харутун, обади се на Изолда, нека му донесе документите! – извика Клоп.

– И по-бързо – добави сержантът, – в противен случай той ще остане с нас дълго.

– И кога ще бъде освободен? – попита Харутун.

– Как да установим човек…

– Три дни? – усмихна се старецът.

– Или може би три години. – отговори присъстващият. – Ако не се съпротивлява на властите. – и затръшна вратата отвътре.

Инчефалопат с пръсти на лявата ръка прегърна тънката си брадичка и, мякайки под носа, реши да изпълни заданието, което беше подходящо за него и шефа му. Бързо излезе от гарата на улицата и веднага спря.

– Къде отивам? – попита се Харутун.

– За Изолда, глупак. – отговори саркастично вътрешен глас.

– Значи няма пари? На какво ще отида?

– А ти, заради любимия си, крадеш там от онзи дебел мъж, седнал в черен джип.

– Ней, тя ще победи лицето си. И не би трябвало, аз съм пентер?!

И докато Харутън се консултираше с вътрешния си глас, Клоп, като даде своите данни, скромно задряма, докато седеше в маймуна.

– Здравей, брада! – извика придружителят. Отила трепна и отвори изпъкналите си очи. Той избърса устата си и почувства киша в устата си, опита се да събере с езика си слюнката си, но в устата му нямаше достатъчно влажност и той поиска тоалетна.

– Колега, мога ли да използвам тоалетната?

«Възможно е», отговориха добродушно старейшините, «но ако го измиете.»

– Защо? – Отила се възмути, – аз съм задържан, но вие имате щатна дама в държавата си и тя трябва да мие пода.

– Не трябва, но не е задължен да мие долняк след такива вонящи бездомни хора. Е, така как?

– няма да мия точка! – категорично каза Bedbug.

– Ами тогава лайна в гащите. И ако нещо се удари в пода, тогава вие ще фабрирате цялото отделение.

– Това е против закона; трябва да ми осигурите тоалетна и телефон.

– И какво друго дължа? Aaa? – пристигна сержантът.

Отила не каза нищо. И като почувства, че е на път да порасне, той все пак се съгласи. Освен това никой не вижда.

– Добре, съгласен съм.

– Добре. сержантът се зарадва и поведе Клоп до тоалетната. – парцал, прах там, под мивката. А за техническите, които получавам. Кризата, хахаха.

– А къде е кофата и тоалетната хартия?

– Изплакнете парцала в мивката и избършете задника си с пръст. – погреши сержантът.

– Как е? – изненада се Клоп.

– Докато научавате, аз по принцип имам шкурка, мога да предложа и така с обикновена хартия имаме голям стрес. Кризата в страната. Освен това ние сме държавни служители.