СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– храня ви всички! – гордо отвърна баща и отговори на гърдите си. Лицето му стана силно мъдро.

– И кой е баба? – попитал синът, като си избил носа.

– Не си вдигай носа, синко, днес не е ден на миньора, – и той леко отстрани ръката си от главата на сина си, -.. нашата баба е КГБ. Старо родно КГБ.

– А какво е КГБ? – притесни се Сони.

Бащата пусна ръката на сина си и, гледайки встрани от сина си, гледаше като овен на новата порта, към портрета на Дзержински.

– КГБ е същото като FSB. Само стар като баба. И честно, не както сега, всичко е покварено… Като цяло баба е ФСБ…

– КГБ … – поправил се синът и като навил сабя от сухи сополи в дълбините на ноздрите, той се измъкнал, погледнал го и, като захапал зъбите си, изплюл и набръчкал носа си. – фео.., солен.

– НЕ яжте сърната, която майка ви не ви храни?! – възмути се бащата.

– Не, храниш.

– Правя пари на фураж. И майката готви и храни от това, което съм спечелила. Разбра ли?

– Прието, разбрано, приемане…

– Браво, баща ти, а ти …?

Синът се изправи на гишето SMIRNO, тъй като свещеникът го проби.

– Добре направени в конюшнята, но аз Добре направено.!!..

– .. Задник… хе-хе хех… Салага. – Отила удари нежно задната част на главата на сина си, но Изя се отдръпна и нанесе контраатака направо към копчето (носа) на баща си, както той учеше.

– Ъъъъ … – Отила се развесели, скривайки болката, ръката му само потрепваше, а очите му проливаха сълзи, – Е, така, майката ви храни или не?

– Емисии. Вкусно се храни … – синът започна да бере в лявото си ухо … – И тогава сестра ми и кой?

– А вие и сестра ми?.. А вие сте ХОРА! – усмихна се бащата и сложи очилата си, слезе от масата на стол и продължи да пише по-нататък, коленичи, така че да е по-високо.

– И какво означава тогава за нашия ОРГАН, онази седмица… тази… дойде друг президент …, американец, КГБ спи и хората се притесняват?

– Какво друго е такъв президент? – Очите на татко изскочиха изпод очилата.

– И тази, която се затваря със Силата в стаята, когато седите в тоалетната за три часа,..

– И тогава какво?

– .. тогава, те се смеят и се задъхват, като котки през март по улиците през нощта, а след това дори крещят като прасенца, когато са кастрирани. И излезте – като след баня – мокра.

– И къде съм в този момент? – потресе бащата.

– И все още седиш в тоалетната за час.., а след това, както винаги, крещи: «донеси хартията!!!».

– Ето, пикай!!. – избяга от усмивката на зъбите на генерал Клоп.

– И какво е «кучка»?

– Не смей ли вече да казваш това Добър?

– Разбрано, прието, Амин. – Отново станах, в гишето на Izza.

– Имате бойна мисия, за да разберете кой е този втори президент.

– Вече разбрах. Това е вашият подчинен – Инцефалопат Арутун Карапетович.

– Този старец? Той е тридесет години по-голям от нея и четиридесет и три по-възрастен от мен. Ей… това е глупак, роднина ли е?! – Клоп се прикова и започна да пише по-нататък.

– Ха-ха-ха-ха!!!! – След малко баща ми изведнъж избухна и почти избухна от стола си. Така се разсмя, че дори цензурирана дума не може да се обясни, само нецензурни. Но той се държеше за рамото на сина си. – О, ха-ха, добре, върви, трябва да работя, а този друг президент има пилешки яйца в хладилника в джобовете и обувките.

– Хе-хе, – ухили се Изя безмълвно, – а може би кактус?

– какво искаш…

Синът се зарадва и избяга в първата половина на хижата.

Вторият главен герой и първи помощник на окръжния полицейски служител, ефрейтор Интсефалопат Харутон Карапетович, бивш гастрописец, получи работа в пенсия на средна възраст, единствено заради съпругата на Отила – Изолда Фифовна Клоп-Поривайло. Той беше три пъти по-висок от шефа си и пет пъти по-тънък от съпругата на шефа си. Носът е гърбав, като орел и мустаци, като Budyonny или Barmaley. Като цяло истинският син на планините, който в началото на Перестройката, слизайки за сол, се препъваше и гадаеше в дефиле, право в товарен автомобил, отворен без покрив, с въглища от товарния влак Тбилиси-СПб. На гарата Любан се събуди и скочи. Той работеше тук-там, докато не срещна съпругата на районния полицай, докато пиеше. Тя го препоръча като братовчед от Кавказ.

Като приключи с работата, Отила Алигаджиевич Клоп, както винаги, направи фотографски портрет на масата с образа на действащия президент, диша върху него, изтрива го по ръкава, целува челото по короната на главата и го поставя обратно на правилното си място в десния ъгъл на масата, опирайки го върху калъфка с моливи, химикалки, моливи и пакет счукани безплатни рекламни вестници за лична хигиена. Мразеше тоалетната хартия. Той е тънък и пръст непрекъснато се пробива през него в най-решаващия момент и тогава трябва да го отърсите. И разклащайки го в тясно пространство, има шанс пръст да удари дървен блок от вътрешния ъгъл на уличната тоалетна в съветски стил и да почувства болка, инстинктът накара болния пръст да се навлажни с топла слюнка, вместо да усети вкуса на изпражненията си, който той носеше 24 часа, поставяйки тоалетната за по-късно,

За да избърше потта от челото, подмишниците, ръцете, краката и под яйцата, където се поти изключително силно, той използва хавлиена кърпа за баня. Питате: защо не парцал? Отговорът е прост: кърпата е голяма и трае дълго време.

Беше късно и семейството вече отдавна дишаше. Отила, като влезе в жилищната част на хижата, тихо влезе в кухнята, взе петлитров съд с хладилник от хладилника. Конфискуван е от местен хукер. Притисна го към корема, просто взе чинийка, в която лежеше парче херинга, ухапан от някой от домакинството. Или може би този стар козел, Инцефалопат, който цял живот не си миеше зъбите и просто беше ухапал челюстта си с кариес.

«Ето защо имах кариес», изгря Клопа, «той целуваше Изолда, Изолде Изю и Изя постоянно ме целува по устните в продължение на пет и четири пъти, донесени от училище веднъж или два пъти годишно. Това не е педофилизъм, един или два … – Но зъбите на Инцефалопат бяха предимно черни, конопът и корените непрекъснато кървят, но Харутун изобщо не чувстваше болка. Този дефект в ДНК изобщо не му навреди, а по-скоро дори успешно помогна в разследването.

Отила се набръчка и искаше да върне чинията обратно на мястото си, но присвивайки се на бурканчето, той реши да не пренебрегва. Самогонът дезинфекцира всичко. Затова той промени решението си и отиде до масата. В кухнята имаше малък телевизор и той го включи по пътя. Също така по пътя отидох до газовата печка и отворих капака на тигана, застанал на пръсти. Ароматът, изтощен от него, просто опияняваше Отила и той веднага искаше да изяде един. Взе в шкафа: чиния, плот за маса, шейкър от пипер, нож, хляб, майонеза, заквасена сметана, кефир, айран, кумиш, кетчуп, дафинов лист, халба, две лъжици: голяма и малка и, като се мъчеше да хване баланса си, отиде до масата, станах и се изморих: двете ръце бяха през, прекалено претоварени и дори трябваше да използват лакти. Всичко набрано бавно се люлееше. Отила се опита да бута чинията на масата с носа си, но масата беше по-висока и лактите му започнаха да набъбват. Отила се наду и сложи всичко на един стол. Тогава той се тресеше и, като натисна стола, за да можете да видите телевизора, застанал до стола, който в момента се преквалифицира като действаща маса, стоеше, изсипа сто и петдесет грама лунен лъч в стопара и издиша дълбоко, напълни го наведнъж с един замах и го придружи със силен звук звук гърми. Той направи гримаса като стар лимон, без да се колебае, грабна парче от ухапаната херинга с всичките пет и отхапа наполовина с костите. Кости вкопани в небцето и езика му. Той замръзна, но след това си спомни йогата на баща си и забрави болката, тъй като бабите или децата забравят ключовете и други дреболии. Следваща на ред беше супата. Супата се състоеше от следните хранителни продукти: грах, кисело зеле, картофи, пържен лук с моркови върху доматено пюре, меки пшенични рога, грис, смесено пилешко яйце с уловено парче от черупката, нокът, размерът на възрастен, и подправено с едно парче кост от месо с вени в пода на тигана. Месото, очевидно, се е яло и преди, на принципа: «в голямо семейство… не щраквай». Всмуквайки вече набъбналата супа и приличаше повече на конски огнища, Отила тупна по костта и заживя, докато внимателно поглъща новините. Следващият брой на Call Center беше на телевизионния екран: