Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Один человек шел на рынок и нес корзину яиц продавать. В корзину просунул палку и нес ее на плече. Шел себе человек и думал:

– Сейчас несу триста яиц. Если их продам по монете, возьму триста монет, если их продам по две – возьму шестьсот монет. На эти деньги куплю свинью, буду ее кормить, она даст мне двенадцать поросят, все свинки. Эти двенадцать поросят вырастут, каждое мне даст еще по двенадцать. Тогда увижу, что получится большое стадо свиней. Это стадо буду водить пастись в лес, чтобы ели, питались хорошо. Потом их отвезу на рынок, всех их продам и получу от них невиданную прибыль. Потом куплю себе белого жеребца. Побреюсь, приведу себя в порядок, вскочу на коня, нахлобучу калпак и – прямо к царскому двору как ветер примчусь. С вечера подъеду к царским воротам, все поле жеребец истопчет копытами, будто свиньи его рыли. А царская дочь увидит меня сверху из дворца, и я ей приглянусь. Потом на ней женюсь. Она мне родит мальчика, и назову его Богданчо. Когда пойду на рынок, куплю ему яблок. А когда вернусь домой, выбежит Богданчо меня встречать у ворот. А я протяну руки, чтобы его обнять и скажу ему:

– Иди ко мне, сынок Богданчо, иди, папа тебе яблочко даст!

Как только подумал об этом, человек забыл, протянул руки и показал, как обнимет Богданчо; и вдруг упустил палку с плеча, и корзина с яйцами – плюх на землю!

– Ох, пропало все мое богатство!

Пока подбирал целые яйца, увидел другого человека, который шел около его, стало ему стыдно, и он спросил:

– Приятель, давно идешь около меня?

– С тех пор, когда ты получил прибыль, да потерял все, иду рядом с тобой, – сказал человек.

Червено, мъничко, царя от пътя отбива.

Бял прозорец, без врата, пълна къща с деца.

Златна царица със свилена косица, в шума облечена, от полето довлечена.

Малко зелено, в гората червено.

Отвътре червено, а от вънка зелено.

Те са малки и червени, весели и засмени, по дърветата растат, и после ги ядат.

Рибка зелена, с конец уловена.

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Един човек понесъл кошница яйца да ги продава.

Той носи триста яйца.

«Побратиме, отдавна ли вървиш по мене?»

Гатанки: Ягода. Тиква. Царевица. Черешки. Краставицата. Диня.

Имало едн овр еме ед ин д ядо. Той си имал дъщер я: ког ато се засм ивала, тренд афил ц ъфвал от уст ата й, а ког ато запл ачела, от оч ите й маргар ит капел. Д ядото ги съб ирал и х одел да ги прод ава, за да се прехр анват.

Проч уло се мом ичето с хубостт аи с д арбите си т олкова мн ого, че мълв ата ст игнала чак до уш ите на ц аря. Той по искал да се ож ени за мом ичето и пров одил х ора да го вз емат и да го довед ат при н его. Пр атениците от ишли, вз ели мом ичето и го к ачили в ц арската кол есница.

Сред пр атените х ора об аче имало едн адев ойка, ко ято искала да се омъжи за ц аря. Тя мн ого зав идяла на х убавото мом иче и ведн ага го намр азила до смърт. Върв ели, що вървели и на хубавото момиче му се прип ило вод а. Зав истливата дев ойка му р екла: «Ак оми дад еш да ти изв адя едн ото ок о, ще ти дам вод а».

Н ямало какв ода пр ави х убавото момиче и се съглас ило. Зав истницата изв адила едн ото му ок о, скр ила го в м алка кут ийка и му дала да п ие вода.

Върв ели, що вървели, ст игнали до един кл аденец. Хубавото момиче пак бил оожадн яло и по искало да пие вода. Завистливата девойка пак р екла: „ Ако ми позволиш да ти извадя и др угото око, ще ти дам вода».

Момичето било много жадно и пак се съглас ило. Завистницата извадила и другото му око, скрила го в една кутийка и му дала вода.

Другите жен и, царски пр атенички, си р екли: «Защ о ли му е на ц аря ц арица без оч и? Как ще се пок аже с нея пред х ората? Х айде да я захв ърлим н якъде в гор ата».

И като ст игнали до една гол яма коприва покр ай сух кладенец, ост авили момичето и отм инали. Из п ътя наглас или завистливата девойка, завели я на царя и му к азали, че това е момичето, което щом се засм ивало, трендафил цъфвал от устата му, а щом заплачело – маргарит капел от очите му.

Ц арят се венчал за завистницата. Ч акал той тя да се засм ее и трендафил да цъфне на устата й или да заплаче – и маргарит да падне от очите й. Ала тя н ито се засм ивала, нито запл акала, а царят все чакал, чакал.

А сиром ашкото момиче било нам ерено от един старец, който го прибр ал в к ъщата си. Ведн ъж то се засмяло за н ещо и тоз час червен трендафил цъфнал от устата му. Девойката го дала на стареца и рекла: «Д ядо, иди прод ай този трендафил в град аи в икай: „Трендафил за око, трендафил за ок о!“ И който ти донесе ок о, на него да го дад еш».

Ст арецът взел трендафила и тр ъгнал да в ика из град а: «Трендафил за око, трендафил за око!» Всички хора се ч удели и никой не куп увал трендафила. Щом стигнал до ц арските пал ати, старецът пак взел да вика. От проз ореца се пок азала мл ада жен аи поп итала: «Какво прод аваш, дядо?»

Той й отговорил: «Трендафил за око, дъще!»

А тя му рекла: «Дай го на м ене!»

И изв адила една малка кутийка, отв орила я, дала му ок ото и вз ела трендафила.

Ст арецът занесъл окото на момичето, то го сложило на мястото му и прогледнало. Подир някое време момичето пак се засмяло и от устата му пак цъфнал трендафил. То отново зар ъчало на стареца да го продаде за другото око.