Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем
- Название:Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем
- Автор:
- Жанр:
- Издательство:Литагент Ридеро
- Год:неизвестен
- ISBN:9785448390777
- Рейтинг:
- Избранное:Добавить в избранное
-
Отзывы:
-
Ваша оценка:
Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем краткое содержание
Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем - читать онлайн бесплатно ознакомительный отрывок
Интервал:
Закладка:
Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхв ърля др ехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно ст олче и прот егна рък а. Тъкмо вд игна похлупака и някой грозно изрева зад гърб а й:
– Стооой! Кой ти позвол ида б ъркаш в делвата ми?
Иванка изтърва похлупака, об ърна се, видя мечката и цяла се разтреп ера от страх. Сви се в к ъта и почна да мига.
Мечката изръмжава, озърна се, огл еда разхв ърляната къща, но нищо не каза. Разтреби, сложи всяко нещо на м ястото му. Накладе огъня, с една край камината и пов ика Иванка при себе си.
Иванка приближи и надяна хурката си. Мечката втренчи оч ив къделята и попита:
– Туй какво е?
– В ълна – отвърна Иванка.
– Откъде я имате?
– Стрижем я – троснато каза Иванка.
– Как я стриж ете?
Иванка остав ивретеното, откачи мечата ножица от стен ата, хвана рунтавата оп ашка на мечката и – щврък! – отр яза половината.
– Ей как я стрижем! – извика тя, но мечката подскочи, грозно изрева от болка, изправи се на задните си крак а, хв ана с пр едните си лапи Иванкината кос аи почна да я скубе, тъй както Иванка скубеше кос ата на Марийка.
– Олелеее! – писна Иванка.
– Вън! Вън! Вън! – забл ъска я мечката. – Да се м ахаш от гор ата ми или ще те разк ъсам на парч ета!
Иванка изхвръкна нав ън, но се досети за делвата и се обърна назад.
– Делвата! – викна тя. – Дай ми делвата!
Мечката сне от полицата оная делва, която беше здраво захлупена, и я търкулна към Иванка. Господарската дъщеря я грабяса и хукна към с ело.
Вкъщи майка й захълца от радост:
– Дай, умно чедо мамино, да видим какво имане носиш!
И като заключи врат ата и спусна перд ето на проз ореца, господарката с разтреперани ръц еотвори похлупака на делвата. Но от вътре рукнаха цял рой оси и подгониха двете зли жен и. Почнаха да ги жилят навс якъде: по ръц ете, по стран ите, по носов ете, по ушите. Така ги изпож илиха, че Иванка и майка й отекоха и станаха като бъчв и. Цели три недели не посм яха да се пок ажат пред х ората.
Отговорете на въпросите:
С какво се занимаваше Марийка?
Накъде отиде Марийка?
Кой живее в дървена къщурка?
Какво прави Марийка там?
Какво тя извади вместо мед?
Какво прави Иванка в дървена къщурка?
Колко седмици Иванка и майка и не посм яха да се пок ажат пред х ората?
Преразказ на приказката на руски език
Марийка была круглой сиротой. Она прислуживала в одном большом господском доме. От зори до ночи работала не покладая рук бедная Марийка. На обед госпожа давала ей есть сухие корки, а на ужин – крошки, сметенные со стола. А господская дочь Иванка спала на пуховых подушках до обеда и ничегошенько не делала.
Марийка решила убежать из господского дома куда глаза глядят. Когда наступила ночь, она взяла прялку, веретено и тихонько ушла из господского дома. Пошла в лес. Долго бродила между деревьями. Наконец она сильно устала, села около ствола старого дуба, положила голову на мягкий мох и глубоко заснула.
Проснулась поздно. Посмотрела по сторонам, но не увидела вокруг ни одной живой души. Только голоса птиц слышались в листве. Долго шла Марийка в незнакомом молчаливом лесу. Наконец увидела деревянную избушку, покрытую мхом.
Подошла к ней, открыла дверь и вошла. Внутри никого не было. Кровать разобрана, огонь погас. На полке стоят семь горшочков, закрытые крышками. Так как Марийка не была научена сидеть сложа руки, она оставила в углу свою прялку, засучила рукава и начала наводить порядок. Прибрала постель, подмела, заложила огонь, потом села и начала прясть. Завертелось веретено. Время от времени они поглядывала на горшочки, но не решалась их открыть.
Вдруг пришла хозяйка дома – старая лохматая медведица, и начала рычать сердито: «Что делаешь в моем доме?»
Но, как только увидела, что все убрано, медведица успокоилась, присела около Марийки и начала ее расспрашивать, почему та пришла в лес к диким зверям. Марийка рассказала о своей доле. Медведица вздохнула и покачала головой. «А это что?» – спросила медведица. «Пенька», – ответила Марийка. «Откуда ее берете?» «Сеем». «Как ее сеете?»
Марийка сгребла щепотку пепла из печки, вышла на улицу и разбросала пепел. «Вот так ее сеем». «И все?» «Сначала срываем, моем в реке, сушим, причесываем…» «Как ее причесываете?» – не унималась медведица.
Марийка протянула руку и начала легко почетывать медведицу по шерсти. Медведица сладко задремала. Когда проснулась, она сказала Марийке: «Ты очень хорошая девушка. Я бы тебя оставила помогать мне в работе по дому, но здесь лес, много злых зверей. Боюсь, чтобы они не сделали тебе что-нибудь плохого. Лучше тебе вернуться к людям. В награду я тебе дам одну из моих семи горшочков. Выбирай!»
Марийка потянулась с самому маленькому, но медведица дала ей самый большой. «Открой его, – сказала она, – когда вернешься домой.
Марийка взяла горшочек, поклонилась медведице и ушла. Когда дошла до села, она не пошла в господский дом, а поселилась в полуразрушенном доме своего отца, там, где она родилась. И так как была сильно голодна, она сняла крышку с горшочка и опустила в него руку, чтобы достать мед, но вместо меда вытащила горсть золотых монет. Она была вне себя от радости. Пошла на базар и накупила всего, что ей было нужно. И зажила по-человечески, забыв о своей бедности.
Узнала госпожа о горшочке медведицы, пошла в гости к Марийке и долго ее расспрашивала, как та получила целый горшок с монетами. Марийка ничего не скрыла.
«И я провожу мою Иванку, чтобы она принесла еще больший горшок, – сказала госпожа, пришла домой и начала собирать свою дочь. Переодела ее, дала и прялку с веретеном и отвела в лес.
Ходила Иванка среди деревьев и начала ругать медведицу, чтобы та катилась из лесу. Как только дошла до избушки с крышей из мха, отворила дверь и вошла в нее.
«Ох, как плохо пахнет!» – сказала господская дочь и начала рыться везде.
Открыла шкафы, забралась под кровать, перевернула одежду, наконец, увидела горшочки, встала на стул и протянула руку. Только подняла крышку, как кто-то грозно заревел за ее спиной: «Стой, кто тебе позволил брать мои горшочки!»
Иванка оставила крышку, обернулась, увидела медведицу и задрожала от страха. Забилась в угол и начала моргать.
Читать дальшеИнтервал:
Закладка: