Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем
- Название:Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем
- Автор:
- Жанр:
- Издательство:Литагент Ридеро
- Год:неизвестен
- ISBN:9785448390777
- Рейтинг:
- Избранное:Добавить в избранное
-
Отзывы:
-
Ваша оценка:
Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем краткое содержание
Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем - читать онлайн бесплатно ознакомительный отрывок
Интервал:
Закладка:
Той взел трендафила, отишъл в града и отново викнал: «Трендафил за око, трендафил за око!», но никой не купил цв етето. М инал той край царските палати и от един прозорец пак се пок азала млада жена и го попитала: „ Какво продаваш, дядо?»
Той й отговорил: „ Трендафил за око, дъще!»
А тя рекла: «Дай го на мене!»
И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и пак взела трендафила.
Старецът зан есъл окото на дев ойката, тя го сл ожила на мястото му и съвсем прогл еднала.
Затъг увало един ден момичето и заплакало. От очите му зак апали зрънц амаргарит. То зар ъчало на стареца да иде в града да ги продаде, за да си купят нещо за вкъщи.
Той взел маргарита, занесъл го в града и пак го продал на ц арицата. А тя с к упените трендафили и маргарит се опитвала да изм ами царя.
Много пъти старецът ходил в града да продава трендафил и маргарит. Слугите донесли на ц аря, че жена му купува трендафилите и маргарита на дядото. Царят се усъмн ил в нея и решил да разбере всичко.
Пок анил девойките от ц ялото царство – и бог ати, и б едни – на седянка. Всички от ишли, отишло и д ядовото момиче. Нас ядали момите около огъня, зап очнали да предат и поред да пеят – кой каквато песен зн аел, а царят бил там и слушал. Дош ъл р едът и на дядовото момиче, което седяло настран исъс забулено лице и предяло. Момичето рекло: «Аз няма да пея, а ще разкажа една пр иказка».
И като завърт яло чекръчето, почнало: «Речи, чекръче: Имало едно време едно момиче. Когато се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му и…»
Така то разказало всичко. Царят изслушал приказката докр ай, после повд игнал булото на момичето и бил заплен ен от хубостт а му.
Тогава той на истина се убед ил, че е нам ерил изг убената си нев еста, и се ож енил за красивата девойка.
А ц арицата измамница запов ядал жест око да нак ажат.
Отговорете на въпросите:
Колко дъщери си имал един дядо?.
Каква молвата се стигнала до ушите на царя?
От кой било намерено сиромашкото момиче?
Какво викал из града старецът?
Какво направила завистницата?
Каква приказка изслушал царят?
Какво се случи с измамницата?
Преразказ на приказката на руски език
Жил-был один дед. У него была дочь: когда смеялась, роза расцветала на ее устах, а когда плакала, из глаз жемчуг капал. Дед собирал его и ходил продавать, так им хватало на пропитание. Прославилась девушка своей красотой и даром настолько, что молва дошла до царского двора. Царь захотел жениться на девушке и попросил своих слуг, чтобы они привели ему девушку. Слуги пришли, взяли девушку и посадили в царскую колесницу. Но среди слуг была другая девушка, которая хотела выйти за царя замуж. Она очень завидовала красавице и сразу возненавидела ее до смерти. Ехали, ехали они, и красавице захотелось пить. Завистница сказала ей: «Если мне отдашь один глаз, получишь воду».
Нечего было делать, красавица и согласилась. Завистница взяла ее глаз, спрятала в маленькую коробочку и дала ей пить.
Ехали, ехали, доехали до одного колодца. Красавицу опять мучала жажда и она опять попросила пить. Завистница опять сказала: «Если отдашь мне и второй глаз, я дам тебе воды».
Красавица сильно хотела пить и опять согласилась. Завистница взяла и другой глаз, спрятала его в коробочку и дала воды.
Другие женщины, царские служанки сказали: «Зачем царю царица без глаз? Как он покажется с нею перед народом? Давайте бросим ее где-нибудь в лесу».
И как только добрались до высокой крапивы у высохшего колодца, оставили девушку там. Приехали, сразу с дороги привели завистницу к царю и сказали ему, что это та девушка, которая начинала смеяться – роза расцветала на устах, а если плакала – жемчуг капал из ее глаз.
Царь повенчался с завистницей. Ждал он, когда она засмеется и роза зацветет на ее устах или заплачет – и жемчуг падал бы из ее глаз. Но она ни смеялась, ни плакала, а царь все ждал и ждал.
А несчастную девушку нашел один старец, который возвращался к себе домой. Вдруг она засмеялась от чего-то и вдруг алая роза зацвела на ее устах. Девушка дала розу старцу и сказала: «Дедушка, иди продай эту розу в городе и кричи: „Роза за глаз, роза за глаз!“ И кто тебе принесет глаз, ему и отдай розу».
Старец взял розу и пошел кричать в городе: «Роза за глаз, роза за глаз!» Все люди удивлялись и никто не покупал розу. Как только дошел до царских палат, старец опять стал кричать. Из окна появилась молодая женщина и спросила: «Что продаешь, дедушка?»
Он ответил: «Розу за глаз, дочка!» А она ему говорит: «Дай ее мне!»
И достала маленькую коробочку, открыла ее, дала ему глаз и взяла розу.
Старец принес глаз девушке, она его положила на место и прозрела.
Спустя некоторое время девушка опять засмеялась, и на ее устах опять расцвела роза. Она снова попросила старца продать ее за другой глаз.
Он взял розу, пошел в город с снова крикнул: «Роза за глаз, роза за глаз!», но никто не купил цветок. Прошел у царских палат и из одного окна опять показалась молодая женщина и его спросила: «Что продаешь, дедушка?» Он ей ответил: «Розу за глаз, дочка!»
А она сказала: «Дай ее мне!» И вытащила маленькую коробочку, открыла ее, дала ему глаз и опять взяла розу.
Старец принес глаз девушке, она его положила на место и совсем прозрела.
Загрустила однажды девушка и заплакала. Из ее глаз закапали жемчужины. Она попросила старца пойти в город и продать их, чтобы они купили что-нибудь для дома. Старец взял жемчуг, понес его в город и опять продал его царице. А она купленными розами и жемчугом пыталась обмануть царя.
Много раз старец ходил в город продавать розы и жемчуг. Слуги донесли царю, что его жена покупает розы и жемчуг у старца. Царь усомнился в ней и решил разобраться во всем.
Пригласил девушек из всего царства – и богатых, и бедных. Все пришли, пришла и дедушкина девушка. Сели девушки у огня, начали прясти и петь – кто какую песню знал, а царь был там и слушал. Подошла очередь и нашей девушки, которая сидела в стороне и пряла. Девушка сказала: «Я не умею петь, я расскажу одну сказку». И когда завертелось веретено, начала: «Говори, веретено. Жила-была одна девушка. Когда она смеялась, роза цвела на ее устах, а когда плакала, жемчуг капал из ее глаз».
Читать дальшеИнтервал:
Закладка: