Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Медведица проревела, обернулась, посмотрела на неубранный дом, но ничего не сказала. Разложила все по местам. Заложила огонь, села у печки и позвала Иванку к себе.

Иванка подошла с прялкой. Медведица посмотрела на пряжу и спросила: «Что это?» «Шерсть», – ответила Иванка. «Откуда вы ее берете?» «Стрижем», – коротко сказала Иванка. «Как ее стрижете?»

Иванка оставила веретено, взяла ножик со стены, схватила кусок шерсти на медведице и… отрезала половину.

«Вот как ее стрижем», – прокричала она, но медведица подскочила, страшно заревела от боли, встала на задние лапы, схватила передними лапами Иванкины волосы и начала ее таскать, так, как Иванка таскала Марийку.

«Ой-ой,» – пищала Иванка.

«Вон! – выталкиваа ее медведица. – Или ты уйдешь из леса, или разорву тебя на куски!»

Иванка выбежала на улицу, но вспомнила про бочонок и обернулась назад.

«Горшочек! – крикнула она. – Дай мне горшочек!»

Медведица сняла с полки горшочек, который был сильно закрыт, и отдала Иванке. Господская дочь схватила его и помчалась к деревне.

Дома ее мать визжала от радости: «Давай, мое умное чадо, посмотрим, что там внутри!»

И как только закрыла двери и занавесила окна, госпожа трясущимися руками открыла крышку бочонка. Но изнутри вырвался целый рой ос и погнал двух злых женщин. Начали их жалить везде: и в руки, и в щеки, и в нос, и в уши. Так их изжалили, что Иванка и ее мать опухли, стали как бочки. Целых три недели не смели показаться перед людьми.

Стойко ходи по поле със сто кола на рамо.

От бял камък се ражда, цял свят събужда. Хем певец, хем борец.

Нищо не е изгубила Тодора, а цял ден рови из двора.

По земята рядко ходи, из облаците все броди.

Лекокрила самовила със опашка като свила.

На безценен камък седи, чудни песни реди.

Зла Мила на шарен кравай се свила.

Денем и нощем все работа има.

Гониш го – търчи, спреш се – стърчи, влиза в дупка – мълчи.

Няма рало, ни мотика, а все оре и копае.

Лежи волът на двора, рогата му в обора.

Защо ли никой не ми казва «Скъпи»? Защо ли никой не ме чувства мил? Защо в реката никой не се къпе? А всеки вика: Бягай идее.

Дългокрака птица на пролет идва.

Розово с копитца.

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Тя слугуваше в една голяма господарска къща.

Отиде в гората.

Стопанката на къщата – една стара рунтава мецана.

Подреди леглото, премете, накладе огъня, седна и надяна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя поглеждаше към делвите, но не се реши да ги отвори.

Вместо мед извади шепа жълтици.

Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхвърля дрехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно столче и протегна ръка.

Цели три седмици те не посмяха да се покажат пред хората.

Гатанки: Козата. Крокодил. Прасенце. Щъркелът. Таралежът. Петелът. Кокошката. Орелът. Лястовицата. Славеят. Усойницата. Кучето. Лалугерът. Къртицата. Охлювът. Крокодил. Щъркелът. Прасенце.

Един човек с ечал дърв ав гор ата. Л ъвът дош ъл при него и р екъл:

– Ей, чов ече, хайде да се преборим! Ако те надв ия аз – ще те из ям, ако пък ти ме надвиеш – ти ме изяж. Човекът рекъл:

– Ако искаш да си м ерим с илите, л ъвчо, няма защо да се борим. Ето тук това деб ело дърво – дай да го сечем.

– Добре – съгласил се лъвът. – Аз с корен ще го изм ъкна!

Човекът взел брадв ата и с няколко удара отс якъл дърв ото. А л ъвът забивал з ъбите, н октите, борил се с дървото, изкъртил си зъбите и пак нищо не направил.

– Видя ли, лъвчо, че аз съм по-силен от тебе? – попитал човекът. – Аз отс якох дървото, ти не можа. Искаш ли сега да св ирим и да видим кой ще надсвири.

– Най-напред ме научи да св иря! – рекъл лъвът.

– Ще те науча, л ъвчо, ама за тебе трябва друга св ирка.

– Направ ими, чов ече, свирка! – рекъл лъвът.

Човекът взел едно доста деб ело дърво, ударил го с брадв ата, та малко го разцепил, турнал едно д ървено кл инче, та да държи цепнатините поотделно, и рекъл на лъва:

– А сега турн иси тук предните крак а, нали те са ти ръц е?

Лъвът турнал ноз ете си в цепнатините, чов екът изм ъкнал клинчето и дървото ст иснало здр аво л ъва. Л ъвът не могъл да изтърп ития б олки, оп итал се да измъкне ноз ете си, но напразно – дървото ст ягало. Той пищ ял, ревал от болки и м олил чов ека да го п усне. Човекът го пуснал.

– Е, чов ече, дотук ти си по-силен – рекъл лъвът. – Хем си по-силен, хем си по-хитър и умен. Но аз искам да премерим с илите си още веднъж. Хайде да прескочим този ров.

Пред тях имало един доста гол ям ров, п ълен с вода. Човекът погл еднал, погледнал, па рекъл:

– Бива, лъвчо! Само че аз ще взема и третия си крак и ще ск ачам, аз имам три крака, а ти имаш ч етири!

– Взем и, човече, и рипай с третия крак! – запов ядал лъвът.

Човекът гр абнал една голяма то яга, изсилил се на овч арски скок и прехвърлил рова. След него се изсилил лъвът. Скочил и паднал в сред ата на рова. Той бил дълбок, широк и пълен с вода, та лъвът се удавил.

Така оттог ава човекът останал най-силен, защото побежд авал врагов ете си с ум и разум.

Отговорете на въпросите:

Какво рекъл лъвът, когато дошъл при един човек в гората?

Какво направил лъвът с дървото?

Какъв бил ровът?

Какъв останал човекът оттогава?

Один человек рубил деревья в лесу. Лев пришел к нему и сказал: «Эй, человек, давай поборимся! Если я тебя поборю, то я тебя съем, если ты меня поборишь – ты меня съешь.

Человек ответил: «Если хочешь помериться силами, лев, нам не нужно бороться. Вот здесь есть толстое дерево, давай его срубим».

«Хорошо, – согласился лев. – Я его с корнем вырву!»

Человек взял топор и несколькими ударами срубил дерево. А лев и зубами, и ногтями боролся с деревом, сточил все зубы, но ничего не сделал.

«Видишь ли, лев, что я сильнее тебя? – спросил человек. – Я срубил дерево, а ты не можешь. Хочешь посвистим, и тогда увидим, кто кого пересвистит».