Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Так и рассказала все. Царь дослушал сказку до конца, потом повернулся к девушке и был пленен ее красотой. Тогда он понял, что нашел свою потерянную невесту и женился на красавице. А царицу-изменницу приказал жестоко наказать.

Той е малък и бодлив, пука топката веднага. С малка остричка глава. Има четири крака, а сега познай кой е това.

Той е с червен клюн, с дълги крака. Той търси жаби из кални блата. Пролет лято той е тук, есен зима отлита на юг.

Тя на ягодка прилича, на черни точки е тя. По тях ти разбираш, на колко години е сега.

Белопера, дълговрата платноходка във реката.

Мъничко момченце, с бодливичко гръбченце. Бодлива му е дрешката, хайде всички бежката.

Хем живее в гората, хем гората му на главата.

Трънче до трънче наредени на едно пънче.

Сиво, свито, с игли покрито.

Птица съм. Имам жълти очички, като звездички.

Източа ли врата си прав, той става стълб за телеграф. Какъв ти стълб за телеграф! Наричам се…

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Той си имал една дъщеря.

Молвата за момичето с хубостта и с дарбите си. Когато тя се засмивала, трендафил цъфвал от устата й, а когато заплачела, от очите й маргарит капел.

Сиромашкото момиче било намерено от един старец.

«Трендафил за око, трендафил за око!»

Тя извадила една малка кутийка, отворила я, дала на стареца окото и взела трендафила.

Царят изслушал приказка за едно момиче. Когато се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му.

Царят заповядал жестоко да накажат царицата измамница.

Гатанки: Таралеж. Гъската. Елен. Щъркел. Калинката. Бухал. Жираф.

Мар ийка беше кр ъгло сир аче. Тя слуг уваше в една голяма господ арска къща. От зори до мрак се трепеше г орката Марийка. На обед господарката й д аваше да яде с ухи кор ички, а вечер трохички, см етени от трап езата. А господарската дъщер яИв анка се изл ягаше на пухени възгл авници, леж еше до пладне и н ищичко не п ипаше.

Марийка реши да се м ахне от господарската къща и да поб егне, където й видят оч ите. Когато наст ана нощ, тя взе х урката, къд елята, врет еното и т ихичко се изм ъкна от господарския дом. Отиде в гор ата. Дълго вървя между дърветата. Най-с етне се умор имного, седна до дънера на един стар дъб, сложи глав ата си на м екия мъх и засп адълб око.

С ъбуди се к ъсно. Оз ърна се на около, но не видя никъде жива душа. Само гласов ена птички се ч уваха в шумака. Дълго вървя Марийка в непозн атата мълчал ива гора. Най-подир з ърна една д ървена къщурка, покр ита с мъх.

Приближ исе до нея, отвор иврат ата и влезе. В ътре нямаше никой. Леглото разхв ърляно, огънят угаснал. На п олицата нар едени една до др уга седем делви със зав ързани похлупаци. Нали не беше научена да сед исъс скръстени ръц е, Марийка остави х урката си в к ъта, запретна рък ави и почна да разтр ебва. Подред илегл ото, премете, накладе огъня, седна и над яна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя погл еждаше към делвите, но не се реши да ги отвор и.

По едно време, пристигна стоп анката на къщата – една стара рунтава мец ана, и почна да ръмж исърд ито: «Що щеш в моя дом?»

Но като видя как всичко е ош ътано, м ечката се укрот и, прис една до Марийка и започна да я разп итва защо е дошл ав гор ата межд уд ивите зверов е.

Марийка й разправи тегл ото си. Мечката възд ъхна и поклати глав а.

– Ами туй нещо – попита тя – какво е?

И пос очи с лапа къделята.

– Коноп – отвърна Марийка.

– Откъде го вземате?

– Сеем го.

– Как го сеете?

Марийка нагреба ш епа пепел от огн ището, излезе навън и пр ъсна пепелт а.

– Ей как го сеем! – реч е тя.

– Сетне? – попита мечката.

– Сетне го скубем, топим го в реката, мъним го, р ешим го…

– Как го решите? – прек ъсна я мечката.

Марийка протегна ръка и почна л екичко с пр ъсти да чеше мечката по козината.

Мечката зажумя и сладко задряма. Като се пробуди, тя рече на Марийка:

– Ти си много добро момиче. Аз бих те зад ържала да ми пом агаш в къщната р абота, но тука е гор а, има много л юти зверов е. Страх ме е да не ти направят нещо л ошо. По-добре е да се в ърнеш пак при х ората. За награда ще ти дам една от моите седем делви. Изб ирай!

Марийка пос егнала към най-малката, но мечката й даде най-гол ямата.

– Отвор ия! – рече тя, – когато си идеш у дом а.

Марийка по еделвата, поклон исе на мечката и си тръгна. Когато стигна в с ело, тя не отиде в господарската къща, а се прибр ав полусъборената къща на баща си, където се беше род ила. И нали беше страшно огладн яла, тя д игна похлупака на делвата и мушна рък ата си да гр ебне мед, но вместо мед изв ади ш епа жълтици. Премаля от радост. Затече се към паз ара и си накупи всичко, каквото й трябва. И зажив ячов ешки, като не забравяше сиром асите.

На учи се господарката й за мечата делва, отиде на гости у Марийкини и дълго я разп итва как е спеч елила цяла делва с жълтици. Марийка нищо не скри.

– И аз ще проводя моята Иванка да донес еоще по-голяма делва – рече господарката, прибра се вкъщи и почна да тъкми дъщеря си. Премени я, даде и хурка с мека като коприна къделя и я заведе в гор ата.

Тръгна Иванка между дърв етата и почна да к ълне мечката, че се е пръждосала вдън гора. Като стигна до къщурката с мъховия п окрив, ритна врат ата и влезе вътре.

– Ох, че на лошо мир ише! – рече господарската дъщеря и почна да тършува.