Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Поднял Марко-королевич кожаное седло и вытащил саблю. Проверил чехол и нашел тяжелую свою булаву. Глаза его засветились от радости. Поднял и замахнулся.

Сначала бросил булаву черным арапам, но кони арапов хитры. Как только увидели, что тяжелая булава полетела к ним, мигом встали на колени, и булава пролетела над головами арапов.

Тогда Марко-королевич стиснул ручку своей сабли. Острое оружие зашипело как лютая змея. Закричал Марко – добрый юноша: «Берегитесь, черные души арапские!»

Арапы мигом вытащили свои кривые ятаганы, обернули коней своих к Марко и белые их зубы блеснули.

Марко-королевич прыгнул над ними и замахнулся вправо. Повернулись они налево, ни один арап не остался жив. Повалил их, как коса валит тяжелую траву. Смел их, как осенний ветер метет осыпавшуюся листву. Только завязанные рабы остались живы и здоровы.

Так только слез Марко-королевич с Шарколии, развязал три цепи рабов. И всем дал по одной золотой монете – чтобы купили обувь на базаре в Салониках, босые не ходили. Освобожденные люди целовали руку своему спасителю. Накупили много гостинцев на базаре и счастливые отправились к своему родному краю.

А Марко-королевич поехал к высокому дому своего старого побратима Секуле. Перед тем, как добраться до его дома, он отбил в кузнице самого искусного кузнеца серебряную подкову с золотыми гвоздями для Шарколии.

С бяло злато, цялото поле засято.

Шарена кобилица над една река виси.

За деца малки тя е тъй любима, прави им пързалки. Тя казва…

Сутрин изгрява, вечер залязва?

Когато ходиш и то с теб ходи, когато спреш и то спира, когато тичаш и то тича, когато скачаш и то скача прави всичко което ти правиш, а го има само на слънце.

За него главното това е: всичките езици знае.

Широко поле край няма, голямо стадо чет няма, овчарят с рога.

По черен таван свещи горят.

Бесен зет, сляпа щерка, ниска майка, висок татко.

Живее без тяло, говори без език, никой не го вижда, а всеки го слуша.

Сред езеро огън гори, вода и вятър не го гаси.

Наша Мара плат тъкала, на небето го простряла.

Златна пшеница в синя паница, паницата некупена, над земята захлупена.

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Невесто Ангелино, оседлай ми кончето Шарколията, че съм решил да потегля на дълъг път.

Кажи ми, горо, защо си посърнала? Пожар ли те изгори, или слана попари листето ти?

Крали Марко настигна трите синджира роби.

На всичките даде по една жълтица – да си купят обувки от Солунския пазар, боси да не ходят.

Гатанки: Сняг. Дъгата. Зима. Слънцето. Сянката. Ехото. Небето, звездите и месецът. Небето и звездите. Вятърът, мъглата, земята, небето. Ехото. Слънцето. Дъгата. Звездите и небето.

Един хитр ец нап ълнил чув ал с д ъбови шик алки, т урил отгоре малко орехи, да ги закр ие, и тр ъгнал да ги прод ава вместо орехи.

Друг хитрец напълнил чувал с мъх, закрил го с малко в ълна отгоре и тръгнал да го продава вместо в ълна.

Двамата се наст игнали по пътя за пазара. След като се разбрали кой какво н оси, съгласили се да си разменят ст оките. Но пон еже вълната е по-скъпа от орехите, ореш арят дал на другия и една пара отгоре.

Когато се зав ърнали по домов ете си, какво да видят: вместо орехи – шикалки и вместо вълна – мъх! И двамата разбр али, че хубаво са се изл ъгали, но никой не съжалявал, защото си били разменили н ищо за нищо. Само онзи, който дал едната пара, отишъл да си я иска.

Като се на учил другият, че оня иде за едната пара, легнал и се прест орил на умр ял. Жена му и децата му почнали уж да го опл акват. Но нали и оня бил хитрец – позн ал, че се преструват. Разтъж ил се уж и той, па казал, че ще чака пон едокато погребат умр елия. Родн ините тогава решили да отнесат мъртвеца в ц ърквата и да го оставят една нощ там, та дано нек аненият гост си отиде. Оставили умрелия в църквата и си тръгнали, ала гостът казал:

– Аз съм търг увал с него, затова не мога да го оставя така, ще го п азя тази нощ!

Всички си от ишли, а него оставили при умрелия. Средн ощ крадц идошли в църквата да си делят кр адените пар и, защото зн аели, че там е спокойно и има св ещи. Живият, като ги вид ял, скрил се в олтара, а мъртвият си останал сред черквата. Крадц ите изс ипали парите да ги делят, но имало и една хубава с абя, която трябвало да прод адат някому.

– Аз ще я купя – обадил се един крад ец, – но дайте да я опитам на този мъртвец дали реже хубаво.

Дали му я и той тръгнал към умрелия. Умрелият изведн ъж скокнал и извикал:

– Братя мъртви, др ъжте тези разбойници!

– Идем, идем – извикал другият от олтара и затропал, като че ли са наскачали много хора.

Разбойниците се изплашили, оставили всичко и избягали. Вместо тях останали хитрите приятели да делят парите. Като св ършили д елбата, онзи си по искал едн ата пара, ала другият не му я давал. П очнали да се к арат. В това време крадците изпратили едного да види много ли са мъртвите в църквата. Този, като чул, че се карат за една пара, бързо се върнал и в икцал: «Б ягайте да бягаме! Мъртвите са т олкова много, че от цял куп пари на всекиго се паднало едва по пара, а за едного и една пара няма, та се карат!»

Крадците избягали, а хитреците се помирили.

Отговорете на въпросите:

Какво направил един хитрец?

Какво направил друг хитрец?

Какво двамата разбрали след няколко време?

Къде роднините оставили «умрелия»?

Какво направили крадците и хитреците?

Один хитрец наполнил мешок дубовыми опилками, насыпал сверху немного орехов, чтобы закрыть опилки, и пошел их продавать вместо орехов.

Другой хитрец наполнил мешок мхом, закрыл его немного шерстью сверху и пошел продавать его вместо шерсти.

Они встретились по пути на рынок. После того, как увидели, кто что несет, договорились поменяться товарами. Но так как шерсть дороже орехов, хозяин мешка с орехами дал другому одну монетку.

Когда вернулись к себе домой, видят: вместо орехов – опилки, вместо шерсти – мох! Оба поняли, что хорошо обманули друг друга, и не сожалели об этом, так как отдали ничего за ничего. Только тот, который отдал монетку, пошел ее просить обратно.